Античният град Ефес е разположен на 6 км. от Егейско море в близост до историческия град Селджук, както и до Кушадасъ.

Той е един от важните древногръцки градове, чието име се свързва с едно от седемте чудеса на Стария свят-храмът на Артемида. Освен това Ефес е свързан с Дева Мария и Св.Йоан и за това се е превърнал в място за поклонение на християните от цял свят. Има открити исторически източници от хетски произход, че градът е съществувал 2000г.пр.н.е.

В Ефес има само история. Запазени са мраморни улици,  храмове, пазари, бани, библиотеки, публични домове. Градът е посещаван от Цезар,Марк Антоний, Клеопатра, Тиберий. Тук е роден известният мислител и философ Хераклит, тук е живял известно време и Омир. Великият Александър Македонски след като победил персите посетил Ефес и много харесал античния град. На гражданите на Ефес обещал, че ще поеме всички разходи за възстановяване храма на Артемида. Но гордите граждани на града не приели това предложение и деликатно отказали с думите:

"На един бог като вас не подхожда да строи храм на други божества." От свещения и грандиозен за онова време храм днес е останал само един голям ров и една колона.

Първо храмът бил подпален от Херострат само, за да остане неговият подпалвач в историята. Повторно е построен от Скопас Пароски и станал два пъти по-голям от Партенона в Атина. През 262г.пр.н.е.повторно е разрушен от готите. Римският император Константин, който възстановява града не е имал намерение явно да изгради отново храма на един езически бог, неговата цел е била разпространението на християнството.

Много впечатляваща е монументалната сграда на библиотеката на Целз, построена през 135г.н.е. посветена на Целз-главният губернатор на Азиатския регион в Римската империя. До залата се изкачвате по девет стъпала, където е имало четири статуи, символизиращи справедливостта и добротата. Гробът на Целз се намира зад библиотеката, а гробницата му е изработена от бял мрамор и украсена с множество статуи и изваяни фигури. От там има стълбище извеждащо към Мраморния път. Този Мраморен път е главният булевард на античния град.

По цялата му четири километрова дължина има мраморни колони, високи осем метра, украсени с фризове. На тротоара близо до средата на мраморния път, отиващ към Големия театър е изваяна следа от крак, който показва пътя към публичния дом. В неговата приемна зала се е намирала статуята на Венера.

Може да видите статуята на Сколастика-жената, от чиято красота са се възхищавали всички в древността, успяла да реставрира и обнови градските бани. Ще останете очаровани и от двата театъра, храма на Адриан, агората, многобройните статуи и колони.
Има една легенда, която разказва, че след възкръсването на Христос, Богородица и жените около Исус, придружавани от апостол Йоан са се заселили тук и са просвещавали и лекували. Св.Йоан е живял в Ефес, тук е написал четвъртото Евангелие от Новия завет, погребан е тук.

Църквата носеща името "СВ.Йоан Евангелист" е посторена от император Юстиниян на хълма над храма на Артемида. В Ефес можете да посетите къщата на Дева Мария, превърнала се в място за поклонение. В нея често се провеждат религиозни тържества. Първата християнска църква тук носи нейното име. За съжаление днес е в руини, запазени са едва 85м. от стените и кръщелния купол. Тук са се провели два вселенски събора. През 1090г.точно преди първия кръстоносен поход Ефес е превзет от селджуките.

Едва 10 процента от древния град е разкопан, останалата част е все още под земята, така че ни очакват много нови разткрития. Само преди около 3 месеца виенски археолози са открили първото известно гробище на гладиатори. Шокиращо прозвуча тяхното становище, че гладиаторите произхождат от знатни семейства, а не както се е смятало до сега, че са били роби.
Всяка сутрин по древните улици плъзват туристи.

Човек остава изумен колко посещаем е този исторически град. Много ми се иска някой ден и нашите археологически паметници да имат тази съдба, защото ние също има какво да покажем на света.

В статията е използвана информация от книгата "Ефес" на Нажди Кескин, закупена от Ефес, която за съжаление е с кошмарен превод на български език.  Но снимките и са чудесни.