Страх – настръхвали ли са ви косъмчетата на тила? Свивало ли ви се гърлото без да можете да издадете звук? Пулсирали ли са ви слепоочията? Туптяло ли Ви е сърцето дотолкова, че да Ви се струва, че околните го чуват? Отказвали ли са краката Ви да се подчинят? Блокирало ли Ви е съзнанието ? Ако да, то значи, че в един или друг момент сте изпитвали силно притеснение, страх, дори паника.

На практика страх може да се породи в един индивид от всичко. Познати са страхове от тостери, електрически крушки, кукли, дори клоуни. И макар за някой да изглеждат подобни страхове абсурди, или по – скоро клонящи към налудни състояния тези страхове съществуват.
Независимо дали смятаме един страх за сериозен, абсурден, безпочвен, дали го класифицираме като притеснение, фобия, паника или просто страх всеки един има своя причина.
Голяма част от страховете са възпитани, нещо повече, съзнателно или не са ни натрапени от заобикалящите ни индивиди, най – често родители, баби и дядовци, братя и сестри. Всички, които имат пряко отношение и вмешателство в нашето възпитание, образование. Всички, които са поведенчески модел. Често пъти е наблюдаван един и същи страх в родители и деца. Едни от най-честите случай са страх от високо, от летене, тясно пространство, от тъмнина и прочее. Дете, което никога не се е качвало на летателен апарат изпада в истеричен рев щом влезне в самолет. То просто е попило страха на един от родителите си безпрекословно. Детето няма необходимата информация за летенето, за машината, която извършва действието, за физичните закони, няма дори статистика за самолетни катастрофи, така че да си състави пълна картина за летенето, а оттам и кое всъщност от цялата информация е притеснително и провокира страх. То просто приема, че има реална опасност за здравето и живота му и възприема и съответно предава този страх.
Друга част от страховете стъпват на личния ни опит. Персоналният ни сблъсък със заобикалящата ни среда също може, и генерира страхове. Всъщност забелязва се зависимост между натрупването на опит и знания и нарастването на страховете. Колкото повече опознаваме себе си и светът около нас, толкова повече нарастват и първопричините, които пораждат страх в един или друг момент. Пример за това е слънцето. Как го възприемаме в различни етапи от възрастта си? В ранна детска възраст имаме смътната представа, че слънцето е, казано по детски добро. Затова в повечето детски рисунки слънцето бива изобразено с усмивка. На по-късен етап вече знаем, че слънцето е основен фактор за живота на Земята. Научните изследвания и постоянно наблюдение на Слънцето като част от системата, има и своите негативни страни. Осъзнаването на зависимостта на земния живот от звездата се поражда и страх. И вече възрастни ние, ако не се страхуваме, то поне изпитваме притеснение, макар и силно подтиснато, че Слънцето има разрушителна мощ и може едва ли не всеки момент да унищожи живота на планетата, дори самата планета.
Разбира се, съществува и едно макар и недоказано научно, но изпитано в практиката твърдение, а именно здравословен страх. Това е онази доза страх, която поддържа инстинктите ни на „бойна нога”. Трезвата и адекватна преценка и последващо действие може да предодврати материализирането на нашите страхове.
Съществува теория, която гласи, че перманентното премахване на страх се случва, когато изпитващият страх се „изправи” срещу страха си. Преодоляване чрез изживяване. Съществуват примери, както подкрепящи, така и оспорващи тази теория. Човек, който изпитва страх от летене неколкократно се качва и лети със самолет, но това не премахва състоянието на тревожност по принцип. В случайте когато е ползвал услугите на авиокомпания са били от чисто прагматични подбуди, които са надделели и подтиснали временно страха му. В същото време човек изпитващ панически страх от паяци започва терапия, която включва чест и продължителен контакт с паяци. След края на терапията човекът не само е премахнал страха си, но и отглежда в дома си най – смъртоносният вид – „черната вдовица”.
Всъщност от историята и от нивото на съвременното общество може да се заключи, че страхът, като състояние е най – експлоатираното чувство. Канализирането на страха е изключително мощно средство за постигане на власт и пари. Когато един страх бъде съчетан със естествената склонност на хората да фантазират това концентрира огромна власт и средства в далновидни хора.
Според историческо-времевия момент и нивото на науката тези страхове променят своето „лице”. Неизменно обаче принципа „Враг пред портата”* бива захранван, за да може същият на бъде експлоатиран и носител на постоянни дивиденти. След края на Втората Световна Война „Враг пред портата” е може би основният принцип в политиката.
Един от най – ярките насаждани с десетилетия страхове е ядрената война. В продължение на много години двете ядрени сили сплашват, както собствените си държави, така и своите „сателити” с ядрено унищожение. Още повече, че Хирошима и Нагасаки са реални и наистина страховити примери, на които могат да се позоват. Нещо повече, Чернобил, макар и създадена за „мирни” цели също е удобен пример за подсилване на страха.
Разбира се, вариации по темата има. От една страна са източниците на заплахата . До преди двайсетина години СССР и САЩ като политически, икономически и социални врагове бяха плашилата за противниковия лагер. Днес вече, съюзници, ама не съвсем, плашилата, които развяват в развития западен свят са Иран и Северна Корея. Друга вариация е ефектът след евентуалното изстрелване на ракети с ядрени бойни глави. Тъй като е онагледено,че една или няколко ядрени ракети, бомби нямат нужния ресурс да унищожат живота на земята се разви тезата за едва ли не „дъжд” от ядрени носители, които да доведат до „ядрена зима” , която да довърши малкото останал живот на земята.
Истина е, че евентуална ядрена война ще промени из основи животът, такъв какъвто го познаваме. Вероятността огромната част от биологичните видове да изчезнат е 100 %. Но, дали формата на живот ще бъде унищожена, силно се съмнявам, че може да бъде потвърдена като теза.
Друг силно афиширан и масирано натрапван страх е екологичната катастрофа, следствие човешкото действие на планетата Земя. Изтъняване на озоновия слой, масивно и скоростно топене на ледници, глобалното затопляне следствие от урбанизирането, непрекъснатото изхвърляне на вредни емисии в атмосферата, унищожаването на „белите дробове” на планетата, привършването на природни, невъзобновяеми ресурси и още, и още стряскащи понятия.
Сигурно е, че действията на човеците определено допринасят за изменението на природата, но едва ли може да се докаже пагубността в това въздействие. Да, животински видове изчезват, но на тяхно място се появяват други. Отдавна се тръби, че определени природни ресурси са почти изчерпани и те са безвъзвратно загубени. Но е факт, че в пространството не се изнасят научни доказателства подкрепящи това твърдение. Ако има такива, то с тях са запознати малцина, може би е въпрос на национална сигурност! Но аз си задавам въпроса как доказаха, че ресурсите са невъзобновяеми? При условието, че досега тези ресурси не са били изчерпвани! При условието, че в природата няма състояние на „вакуум”, така да се каже! При условието, че дългосрочни прогнози и чистото теоретизиране не могат да бъдат доказателствен материал.
Всъщност всички тези заплахи, реални и не толкова реални достигат до масите като информация едностранчиво и умело контролирано. В медиите съобщенията за природни бедствия винаги са съпътствани с щетите и вредите нанесени, а когато има и жертви е „Breaking News” – така материализираме заплахата в страх. Колкото и брутално, и жестоко да звучи същите тези природни бедствия носят и положителен знак. Изливат се огромни средства и знания в „борбата” с природните катаклизми. Какво обаче би се появило на мястото тайфуните, градушките, торнадата, цунамитата, заметресенията , ако човекът открие начин да контролира интензитета и моща им или да ги възпира, съответно? Както казах няма празни пространства в природата, няма нищо случайно и ненужно в природата?
Състоянието на страх бива услужливо подхранвано и от самозвани пророци, врачки, медиуми, контактьори и всякакви хухавели разпространяват „сведенията” , с които само и единствено те разполагат за армагедони, потопи, свършъци на света. Изумително е умението им за нагаждане според „лицето” на страха. Пророкуваните от тях унищожения се припокриват със конкретната заплаха обсебила хората. Изпърво съобщаваха за конкретни дати, в които ще започне ядрена война, после започнаха да каканижат дати за природни катаклизми, по – сетне дати за метеорити, които ще се ударят в земята… Поредното унищожение е предвидено за 2012 г., но да си призная дори не съм се заслушвала каква ще е бъдещата форма на унищожение!
Ами и ние гледаме американски филми! И спя спокойно без страх. Знам, че ще се намери един американски герой и президент и ще спасят света от унищожението!!!
А страхът, страхът за мнозина е състояние, за малцина – бизнес!