Не съм кой знае какъв патриот, не съм кой знае какъв родолюбец. Може би, въобще не съм ! Вярвам, че ако географската ширина се явява като фактор за личен просперитет трябва да се съобразим с този фактор. В прав текст ще го кажа !

За да търся щастието, относително спокойствие, приблизителна чистота и подреденост ще емигрирам без особени скрупули. Моето местонахождение няма да ме направи повече или по – малко българка. По една или друга причина и в този момент живея в България.

Смея да твърдя, че съм наясно с проблемите в страната. Едва ли здравомислещ човек, живеещ в границите на Република България ще отрече, че тези проблеми са в пъти повече и по – обемни от проблемите на повечето страни от Европейския съюз . Едва ли някой ще отрече, че му е трудно да се справя и преодолява тези проблеми.

Тези проблеми са се нароили до степен, в която вече не ни е достатъчно да се осланяме на богатите и достойни за уважение история, литература. Вероятно в някакъв момент всеки от нас си е казвал : „ С история, литература, и патриотизъм няма да се нахраня, да си платя сметките за парно, ток, вода…”

Познато ! 

Освен всичко, някой характерни белези на нас българите ни вредят допълнително. Но, във времена на преходи и подобни най – негативното, отвратително и мръсно излиза на повърхността. Стожери като морал, етика, добродетел губят своята здравина и твърдост и не са ни достатъчни за да изплуваме от помията.  

И в тези моменти, в които до голяма степен се чувстваме безпомощни изкарваме недостатъците си на преден план. Но как иначе да се справяме!? Има нещо логично в ситуацията! В байганьовски времена влизаш в образа на Бай Ганьо. В сиромашки времена влизаш в образа на Андрешко. Вярно, омагьосан кръг , но като при кръговото движение – или ще се промушиш и ще хванеш правилната посока, или ще ти свърши бензинът! В който и да сме се превъплътили понастоящем играем добре и заслужаваме поне номинация за „Оскар”. Не е нужно да харесваме персонажа, но ако ще ни помогне да излезем от творческата летаргия, значи просто трябва да си изиграем ролята професионално.

Аз не съм по – различна от повечето българи живеещи в България. Също мърморя, негодувам, не рядко псувам, когато поредния проблем се стовари като парен чук отгоре ми. Справям се криво – ляво с финансите. Ругая щом някой тотален тъпанар си изхвърли боклука през прозореца на апартамента и автомобила. Щом трябва и се налага влизам в образа и на Бай Ганьо и на Андрешко. Понякога въобще не се харесвам, понякога не харесвам и останалите българи, но има една група българи, които да съм точна ме отвращават.

Няколко неща обединява тази група. Живеят извън границите на България, имат високомерно и присмехулно отношение към сънародниците смятат себе си за по – висша форма на живот. В опит да го изтъкнат сочат с пръст българите, живеещи в България. Често използват : „Вие българите…”.

Въпросът е, че дори не могат да се самоопределят. „Ние” поне знаем народността си, с всичките и позитиви и негативи.  

Когато се сблъскам с индивиди от тази група осъзнавам, че по – добре в ролята на Бай Ганьо, отколкото неопределителен член. От ролята се излиза, но членът все си остава неопределителен!