Започвам тази статия, като държа преди всичко да отбележа, че съм атеист. Всъщност, дори не съм сигурна, че точната дума е атеист. В ранна детска възраст съм кръстена според канони и правила на православната църква. Присъствала съм, участвала съм пряко или косвено на и в ритуали, традиционни за православието, почитащи раждане, кръщение, бракосъчетание, смърт, възкресение.

Когато нечия вяра в наличието на Бог, Божии син и всичко божествено се разклати било просто Божие изпитание. Аз обаче не го вярвам! Защото първо, не съм търсила причини и мотиви да разклащам вярата си, исках обяснение, може би дори успокоение. Получих го не от представител на православната църква. Дойде от науката, в случая от медицината. Не го харесах, но с времето го разбрах и обяснението се превърна, и в успокоение.

Не познавам структурата и йерархията в православната църква в детайли, но и до днес си мисля, че все един от тези Божии наместници, пратеници или както там се наричат и се явяват връзката между Бог и „чедата” Му би трябвало да има време за всички онези, или поне онези, които са му зачислени като паство. С разклатена вяра, с огорчението, че поповете нямат време не е много трудно да се окажеш атеист. Днес ли!? Днес имам вяра, подплатена от науката и обясненията, които тя ми дава, но спрямо църквата съм атеист. Направих това отклонение, за да изясня позицията, от която изказвам следващите си думи.

Като отправна точка ще взема най – пресния пример на позиция и реакция на Българския Свети Синод. На 29 август / Посичането на Йоан Кръстител / се състоя концерт на американска певица, с италиански произход Мария Луиза Чиконе, известна с псевдонима Мадона на националния стадион „Васил Левски”, гр. София – столица на Република България. Това са фактите. Умишлено и целенасочено избягвам квалификации, епитети, определения, прилагателни! Дни по – късно, на 5 септември македонски туристически кораб „Илинден” превозващ група български туристи потъна във водите на Охридското езеро. Удавиха се 15 български граждани. Република България, Република Македония обявиха ден на национален траур. Представител на БСС – обяви пред медиите, че смъртта на 15 български граждани е вследствие на нечутите и неспазени призиви на Светия Синод отстрана на приблизително 60 000 хиляди граждани, предимно от български произход, но не само, да не посещават концерта на певицата. Първо, защото поведението и е скандално, неморално и не християнско. Второ, защото си позволява да хули и обругава религията, нейните представители, както и символите. Както фактите сочат концерт имаше, около 60 000 бяха присъстващите и същият този представител на БСС в национален ефир отправи обвинение и присъда едновременно към хората, присъствали на концерта. Те са предизвикали смъртта на 15 – те български граждани. Дотук с фактите!

За мен, вече атеист, се появиха достатъчно много въпроси, чиито отговори не мисля, че са в полза на БСС, като наместник на Господ, като проповедник на религията.

Въпрос : Кое,какво, кога точно е морално и не морално, според религията, каноните и БСС ?

Изхождайки от позицията и изявата на представители на БСС в средствата за масова информация / нарочени само до преди 50 –на години от Божии наместници за „дяволски изобретения” / е твърде вероятно да се заключи, че един или друг акт е повече морален/не морален от друг. Съобразно реакцията на БСС показването на среден пръст, употребата на религиозни цитати и символи е многократно по – неморална, отколкото сценичното раждане на мъж, отколкото „откровени признания” за сексуални и убийствени помисли спрямо братя/сестри, майки/бащи с цел финансово обезпечение. Съобразно реакцията на БСС пресъздаването на сексуален акт е ту морално, ту неморално. В отделни случай според реакцията или липсата, въобще на такава от страна на религиозни представители подобни актове можем да окачествим като несъстояли се, незначителни и въобще извън полезрението на църквата.Тази реакция отвежда повече към лицемерието, суетата, преднамереността, и много по – малко към моралност, етичност и обективност. Впрочем категории еднакво присъстващи в светския живот и в религията.

Тъй като се предполага, че поведението на църквата е по точни и строги правила не би ли било логично поведението „преди” и „след” на църковните представители да е еднакво спрямо приказки, действия и събития накърняващи, уронващи, иронизиращи религията като цяло? Де факто – да, но на практика не! Преди няколко години един изпълнител с псевдоним Азис направи концерт, на който „роди”, на който пресъздаваше сексуален акт, на който се показваше различна сексуална ориентация. Обществена полемика около този концерт не липсваше. Липсваше обаче реакция от страна на БСС, както „преди”, така и „след”. С началото на телевизионен сезон 2009/2010 г. в ефир се появи предаване, в което участници „изповядват” лични, интимни тайни с единствената цел – 200 000 лв. БСС не реагира и по повод него предаване, нито „преди”, нито „след”.

Питам се като какви трябва да бъдат окачествени непоследователните поведение и реакция на църквата? Защо показването на среден пръст от сцената, пресъздаването на сексуален акт на сцената в един случай са светотатство, престъпление, а в други са незначителна дотолкова проява, че въобще не бива забелязана?

Може би е според трамплина и отскока, който „дава” !? Няма две мнения – рейтингът е един, когато трамплин ти е световноизвестна певица, с многомилионен тираж, чиято кариера поначало е заложила на скандализиране на пуританската част от населението. Друг е рейтингът, ако певецът е известен в национален мащаб. Удовлетворяването на суетата е далеч по – пълноценно, когато си бил „новина” в „CNN” , „BBC”.

Нямам представа какво са си мислили представителите на БСС, когато щедро сипеха „огън и жупел” връз певицата и почитателите. По кипренето пред телевизионни камери едва ли някой е останал с впечатление, че са мислили за жертвите, за спасението на душите, техните и на близките им, за смирение!? За пореден път БСС беше „аут за мача”. Не само, че нямаха адекватна и подобаваща реакция, но не си направиха труд да посетят, разговарят, подкрепят оцелелите, близките на загиналите. Чинно и по канон изчакаха да извършат ритуалите. С това се изчерпват служебните им задължения, а и работното време свършило. Какво пък, той и Господ е бил с работно време ! В неделя бил почивен ден !