Днес вали. Вдигам поглед от монитора и безцелно гледам през прозореца. Едри капки дъжд шамаросват вече уморените, жълтеникави листа на дървото. Монотонно в сивотата си небе , сякаш е затиснало времето и не му позволява да отминава. Есен.

В дни като този мнозина се чувстват подтиснати, други показват първи сигнали на депресия. Човек започва да се чуди, колко точно е голяма моща на природата, та успява да влияе на емоционалните състояния на хората ? Едно паднало листо е способно да откърти поредица от стонове и въздишки, подходящи повече за опело и по – малко за поредния настъпил сезон . Едно изглеждащо плътно и непробиваемо сиво небе може да предизвика затворническо чувство. Един студен, равномерен дъжд може да навява тъга и пустота. Защо климатичните особености въздействат на емоциите? Защо климатичните промени се отразяват като в огледало в света на емоциите ?

Дали не е тъкмо обратното?

Всъщност, изключае хомосапиенс, като брънка от природата, останалата и част е лишена от емоционалност. Природата е закономерност, а не метафора на душевността.

„ Времето се скапа!” е изречение, което ако не сте произнасяли, то поне сте чували, в момент когато задуха студен северен вятър или пък завали проливен дъжд, или пък шумата гние разпилявана от повей и изпотъпкана от подметки. Истината е, че времето, като климатични особености не би могло да се скапе. То просто се променя, съобразно географската ширина, въртенето на планетата около оста си и около Слънцето.И макар всички ние да знаем, че времето е слънчево, дъждовно, облачно, ветровито, топло, студено му придаваме чисто човешка душевност. Времето е лошо или хубаво, времето се оправя или разваля, но само в нашите глави. Не времето, като климат е виновно за нашите емоционални състояния и настроения. Не времето като климат влияе на нашите чувства, настроения, а тъкмо обратното. Естествената склонност на хората на вдъхват живот на заобикалящия ги свят е придало с течение на годините характер, нрав на климата. По обективни и субективни причини хората имат отношение към климатичните събития. Пролетта се свързва с началото, с нов живот и съвсем естествено като сезон предизвиква позитивното отношение. Есента е краят, раздялата съответно предизвиква негативно отношение. В много случай свързваме един или друг сезон, един или друг климатичен елемент със събитие, случка от личен характер. В зависимост от нейната емоционална натовареност я пренасяме и съотнасяме към климата. Лятото е сезон на отпуски и почивки и нормално за този период да сме активни – нови познанства, нови любови, флиртове или просто забавление. Напълно логично е да свържем събитията с климата и да изградим позитивно отношение към въпросния сезон.Дори в повечето случай това се извършва на подсъзнателна основа. Емоциите ни, запечатаните образи и спомените си проправят път и се сдружават. Същото важи и за събития с негативен оттенък. Свържат ли се със сезона, или конкретните климатични особености те, ако не завинаги, то за дълго ще събуждат в нас неприятно усещане с появата на въпросните сезон и особености.

Възможно ли е да не се оставяме климата да ни влияе? Да.

Едната възможност е да отвикнем да придаваме душа на климата. Процес отнемащ дълго време, заради спецификата на навиците.

Другата възможност да си създаваме позитивни събития, които методично да измесват по старите, негативните връзки в главите ни.

Отново поглеждам през прозореца. Продължава да вали. Едно жълто – оранжево листо се откъсва и с въртеливо движение се спуска към превърналата се в лепкава кал пръст. Стоманено – сивото небе е застинало. Ароматът на прясно сварено кафе примамливо се носи във въздуха. "These Are The Days" в изпълнение на Van Morrison звучи от тон колоните.

Приятно усещане. Есен е.