Само преди дни приключи форума посветен на климатичните промени в Копенхаген, наречен мелодраматично Хоупенхаген, идващо от английската дума hope – надежда. Какви точно са надеждите не стана съвсем ясно, но пък за сметка на това се раздадоха патетични призиви и обещания за поемане на конкретни ангажименти, но на следващата подобна среща догодина.

Може би ще прозвучи малко крайно, но две държави за пореден път се показаха като световни терористи. САЩ и Китай. На практика най – големите замърсители принудиха останалите държави да правят отстъпки компенсиращи отказът на двете държави да направят каквото и да било освен да приказват за притеснението си от глобално затопляне, топене на ледове и прочее климатични промени. Посланието, което направиха те в прав текст звучи, според мен приблизително така: „Икономическата мощ ни позволява да увеличаваме и развиваме индустрията / сочена за основен виновник за затоплянето на климата и произтичащите последици / . Всички останали трябва да поемат и поделят нашият дял от отстъпки и компромиси. „ По притеснителното е, че всъщност няма кой да се противопостави на това дипломатично извиване на ръце.

Дори и напълно да приемем позицията на скептиците, че всъщност климатичните промени са нормален и естествен процес не влияещ се от човешки фактор, то тогава идва въпросът : Защо биват похарчени милиони за подобни форуми, конференции, срещи ? Със същия успех разните му там лидери, държавни глави и министри биха се разбрали по „Скайп”. Ако не по – екологично, то поне ще е по – евтино.

И на цялата демонстрация на мускули, на цялото изнудване, не разбрах как се вписва нобеловата награда за мир връчена на американския президент Барак Обама. Днес може би мирът е да изпратиш още няколко хиляди с пушкала в ръце, да поддържаш военни мисии по цялото земно кълбо, да изсипваш трилиони във военна индустрия. Това повече прилича на налагане на нов световен ред, но не и на мир. Да се върнем обаче към климатичните промени.

Срещата в Копенхаген потвърди факта, че климатичните промени са просто разменна монета, а загрижеността за околната среда си остава само на ментално ниво.

Всъщност природата непрестанно демонстрира, че има достатъчно съпротивителни сили, и че навреме се отървава от баласта. Пък, че баласта се е взел за вся и всьо си е проблем на баласта. Земята я е имало преди хомосапиенс ще я има и след хомосапиенс, страхът от унищожение си е единствено за сметка на хомосапиенс.