Една от първите „дзен” книги, които помня, е онази на Робърт Пърсиг – „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите”. Бързият  прочит едва ли ме беше завел далеч отвъд сюжетната линия, но поне запомних някои понятия, които продължиха да са ми интересни през годините. Както и култивирах известен интерес към търсене на живот с адекватни интерпретации на категории като „добро”, „качествено”...

Заживяването в нов дом е една от най-благодатните сфери за изява на личните разбирания за хармония. Като всяко ново начало то е максимално пълно с енергия. Хубаво е, ако човек успее да я овладее в русло, от което да се зарежда в последствие. Да избере цветовете, материалите, акцентите, които да го умиротворяват в края на деня и да го разведряват на сутринта.

Гостуваме в дома на Мила и Кирил. В хода на разговора с тях, долавям различията в темпераментите им, които обаче по-скоро са допринесли за постигането на интригуващия баланс в техния интериор. Баланс на смели контрасти!

Настойчивият им, макар и непрофесионален, интерес към вътрешния дизайн, им е вдъхнал кураж да се заемат сами с подбора на материалите и цветовете за довършителните работи по техния дом. Т.е. цветове по-скоро няма. Бялото е погълнало почти целия спектър – поне в отворената хол зона. Ако някъде срещам стена в цвят, то тя е или част от земята /кафяво/ или от небето /синьо/. Играта е по-скоро с обеми и материали. Кухненският бокс всъщност е ринг, защото стената, която го отделя от трапезарията, е изградена от газобетон като дъга от цилиндър. Покрита е с бял тапет с едва доловими златисти арабески. Този характерен за женската енергия овален обем е балансиран от строгите линии на прилепеното към него коминно тяло на камината, облицовано в „студени” листове стомана.

Изборът при сядане за хранене предлага пет различни бели стола. Скептицизмът на стопанката по отношение на пластмасата като издържан материал за мебели е бил революционно разколебан от меката линия на столовете на Вернер Пантон, които за пореден път се оказват гаранция за удобно седене. Но като след всяка семейна революция – макар и като буря в чаша вода - начело на масата, под кръглия прозорец с изглед към планината /основен архитектурен акцент в дома/ матриархално присъства „древния” ратанов трон на домакинята.

Диванът е от ИКЕА – голям, кафяв, мек. ИКЕА е една от страстите на семейството още от ерата на каталозите Некерман и китениците по подовете и по леглата. Резултатът от последния рейд до магазина в Солун се усеща най-отчетливо в ремонтираната стая на бъдещия младеж. Той сега е само на четири години, но леглото му е вече 90х200, а цветовете на неговото малко убежище са по мъжки семпли – бяло и синьо... и златно – една стена със златист тапет – любимият интериорен нюанс на стопанката, редом с бялото. Златист е и килима в хола, и облицовката на част от стените в кухнята.

Една от последните кампании на сканднавската мебелна фирма беше основана на призива: „Мисли кубично!” Т.е. използвай пространството на дома в трите му измерения; използвай височината, не само площта. Тук това е отчетено още при градежа на вътрешното разпределение на жилището. Гардеробите в детската стая, в кабинета и в антрето, складовото помещени по протежение на коридора, представляват ниши от под до таван, усвоени с конструкции от рафтове и отделени с плъзгащи се врати. Дрешникът също е реализиран на този структурен принцип.

За момент не ми се искаше да вярвам, че ще открия пропуск в този сполучлив проект, но... пердетата бяха пропуснати! Както и очаквах пропускът не беше случаен. Когато преди време собственичката пътувала в Холандия, й направило силно впечатление как свободно наблюдава живота на хората през прозорците на къщите им – ведра вселена от бит и емоции. Ако имало пердета, то те били недвусмислено отдръпнати настрани. В последствие, разказва тя, имала своите експерименти с и без завеси, борейки се с изкушението на пищната драперия, докато накрая оставила прозорците на дома си открити. По-малко допълнителен прах, по-ограничен домакински ангажимент, повече светлина и щедро компенсиране с друг декоративен текстил – възглавници, одеяла. Е, за нуждите на дневните кино прожекции забелязвам монтирани, скрити в окачения таван, щори с блек-аут. Тишината на съня пък е обезпечена с външни ролетни щори.

Още един от нестандартните елементи на дома е изкуствено създаденото второ ниво, тип подиум, на което е разположена едната баня, коридора към нея, кухнята и кътът с бар масата пред трапезарията. От функционална гледна точка е намерено решение за отопляване на тези централни зони посредством водно подово отопление. Ала и дизайнерският ефект не е за пренбрегване; дължи се на динамиката на придвижване, създаващ естествената алюзия за дом на няколко нива. А и малчуганът, както разбирам, по-бързо от връстниците си е свикнал да преодолява стъпалата! Шлицовете, отделящи повишеното ниво са запълнени с бели камъчета. Някой говореше за дзен...

След ремонта това лято един от открояващите се акценти е стената до трапезарната маса – облицована с плоскости от кокосови влакна. Материал от ново поколение, който в едно с натуралния си чар допринася за по-добрата изолация и акустика при озвучаването на пространството от седем плюс един каналния източник. Ремонтът е дал възможност за вкопаването на кабелите, допълнени през последната година, и сега усилвателите ме гледат като поникнали от стената.

Доволен съм, че денят преваля, защото мога да се насладя на още едно от безспорните достойнства на този интериор – играта на светлината. Кътовете с насочено осветление те примамват в ореола си – да почетеш, да пийнеш аперетив или да ги съчетаеш. В помощ на онзи, който поиска да насити монохромността с цвят, на разположение са две лед лампи, които окъпват зони от стаята в предпочитания оттенък. Обживян е принципът, че цветното натоварва сетивата и ако го има, то за предпочитане е то да е на моменти и да е разнообразно, отразявайки различните настроения на обитателите. Единствената „централна” лампа е тази над масата за хранене, останалото са предимно луни. Един фен-шуй консултант би останал доволен...

Има и много растения, а терасата изгражда своеобразен ботанически параван спрямо близкия булевард и дострояващите се кооперации. От тавана виси едноместен хамак-люлка, даряващ всеки поседнал с летен спомен за безгрижие.

Дзен Будизмът е школа, която поставя на централно място осъзнаването на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит.

Определено не му е лесно на човека от „запада” да направи от подобна философия свое житейско кредо. И текущият момент все му се излъзва /непостижимостта на carpe diem-a/, а източниците за натрупването на личен опит са безбройни, поне от гледна точка на предлагането на информация и продукти от материалния свят. Задачата му не става по-лека в условията на неустойчиви религиозни и социални модели и множенето на техни производи и реплики.

При все това, изгревът и залезът са за всички, които имат желание да ги видят и нямат желание за нищо повече. Т.е. „изтокът” е в нас макар и охолно завит с юрганите на консуматорското доволство.

Тръгвам си от този дом разтоварен, лек, с усещането, че в осъзнатостта е разковничето на всяка наша сполука. Да успеем да чуем гласа си и да му сътворим уютна пещера, където да се диви на ехото си.