В пейзажа на съвременната белгийска архитектура Люк Скютен е уникална фигура. В предишен материал вече ви запознах с неговите идеи и тенденции в развитието на „зелената” архитектура.

Различен от всички останали архитекти неговото мислене е освободено от твърдите линии на традиционното строителство.

Опитите му да се справя с различни материали и техники, фокусирането му върху изследванията на биоклиматичните къщи и мечтата му да бъдем „заселници по дърветата” . Една хармония, която контрастира в неговите проекти.

В този материал искам да ви запозная с една стара идея на архитект Люк Скютен която се казва‘’archiborescence’’ – едно ново понятие, което се налага в съвременните архитектурни тенденции. Използвани са две думи, които са обединени в една – архитектура /architecture/ , дърво, разклонения, дървовидна структура /arborescence/.
Малко е трудно обединяването на тези думи, но в частност смисълът се състои в това да бъде развита идеята за архитектурни проекти наподобяващи ствола на едно дърво с неговите разклонения.

Основните проекти на този архитект са насочени към изоставени земи, градските терени, които са занемарени и нямат никаква прераждаща нишка в своята конструкция. Именно поради тази причина творческото ателие на Люк неуморно се бори с възстановяване на прекъсването между бита и природата. С течение на годините са осъществени множество проекти водени от желанието на основния житейски избор, един начин на мислене, което е с форма на нова архитектура взаимствана от природата.

Всичко това дава нов облик на сградите създадени от Люк, неговата поетична визия в която изобретява и възстановява тази връзка с природата.

В archiborescence: Новото понятие в архитектурата е изразено сливането на архитектурата и дървото. Можем да използваме това наименование също така и при всички поводи в архитектурата където се използва основно естествени строителни материали поднесени под формата на дърво, камък и т.н. Тук огромна роля играе личното ни въобръжение, което дава отражение във всички дисциплини и техните различни взаимодействия, които участват във футуристичното проектиране, архитектура, градоустройство. Изключения не правят дори и средствата за придвижване, защото всичките тези дисциплини са основата с която работи един архитект, а най-важното е въображението.



От ателието на известния архитект беше известено, че: архитектите и проектантите са в голяма отговорност за посоката и развитието на света. Техните притеснения винаги са включени в това да бъдем в перфектна хармония с търсенето на идеалния комфорт за самите нас. Това обаче изключва една реална обществена загриженост, за която трябва да се мисли в дългосрочен план без да бъдат разрушени основите на природата, а само да се продължи усвояването на ресурсите.

Архитектурата на всяка епоха се е развила в един монолитен процес на размисъл за диаметралната противоположност на всеки жив организъм. Изграждане и унищожаване на всичко, което е част от мъртвата природа. Трябва да се използват всички следи оставени от геометричните фигури на мъртвите материали. Те най-добре показват състоянието на природата в нейната крайна фаза.

Ролята на архитекта е да се комбинира мъдро и съпоставимо различни инертни материали . Например отсечените дървета ще бъдат използвани за изграждане на основи на къща и чрез химическа обработка да доведе до запазване на тяхната структура, която в допълнение изразява продължаване на определен жизнен цикъл.

Естествените материали като глина, пясък, вар се приготвят при много висока температура, както и направата на тухли, стъкло, инертен бетон.
Естествената природа на камъните е напълно калибрирана. Това са естествени руди, които се извличат от дъното на земята и след това могат да бъдат използвани по предназначение в строителството. Масивните усилия на строителството, понякога изисква много трудни и вредни методи за създаването на строителни материали без които, промишлената икономика не би съществувала затова плащаме твърде скъпо за нарушаване целостта на природата. Но има естествени източници, които могат да променят тези методи, стига да се мисли рационално.

За да може да се използва този ресурс, трябва да бъде направена една голяма и могъща глобализация за запазване на естествените природни ресурси. Трябва да бъде наложен мораториум чрез който да се втълпи на човека, че природата няма неизчерпаеми източници и естествено да не забравяме, че преди всичко сме биологично живи същества на тази планета. Проектите на Люк са винаги свързани с актуализиране на местната околна среда, като жив организъм, нещо като междинна стъпка между планетата и себе си.



Развитието на градовете чрез archiborescentes има значително въздействие върху качеството на околната среда чрез премахване на замърсяването, за което ще се възползва природата от допълнително средство за регенериране на атмосферата примерно в една малка държава като Белгия..

Увеличеното засаждане на дървета е първият ефект, чрез който може да се борим ефективно срещу увеличаване на парниковия ефект, което се дължи основно на повишени нива на CO² в атмосферата. По време на растежа им, дърветата поемат CO² в последствие някои дървета могат да се използват за направата на целулоза или естествен материал чрез който ще бъде изграден даден проект.

За да могат да бъдат използвани всички тези техники за създаването на един archiborescente град, е необходимо да се развият нови знания в областта на биотехнологиите. Това са познания, които трябва да бъдат задълбочени въпреки, че има липса на интерес от страна на политиците.

Люк Скютен казва винаги, че: трябва да сме в състояние да овладеем развитието на едно общество, то е като да се грижиш за израстването на дърво, отглеждане на дете, за да се получи желаната и точна структура. По този начин се постига реалност в естествена среда. Така започва archiborescent.