Мариян Жечев е един от най-талантливите  и самобитни български художници. Огромното му творчество ще напомня за неговия неповторим и уникален талант. Винаги е казвал в интервюта, че живописта не е само рисуване с бои върху платно, всеки творец трябва да си носи кръста. Когато човек погледне някоя от картините му усеща една много силна енергия. Случайно ли е това? За да си отговорим на този въпрос, разговаряме с неговата съпруга Стефка Жечева:

- Никак не е лесно да се говори за Мариян Жечев. Той не обичаше да споделя своя свят с думи, правеше го само чрез своите картини. Детските му години са свързани с малкото крайдунавско градче Силистра, където е роден и с град Шумен, където е отраснал. От неговата майка знам, че е бил изключително отговорен, самостоятелен, но не особено общителен като ученик. Като почти всяко дете е обичал да рисува, като от запазените му рисунки съдя, че най-силно са го впечатлявали конете.

След като завършил гимназията следва казарма и веднага след нея Мариян започнал работа, тъй като не успял да влезе в университета. Имал е желание да учи в Духовната семинария - това сподели с мен години по-късно. Младежките му години минават бурно и изцяло в компании с приятели. Така се запознахме и след три месеца се оженихме - годината бе 1978. В началото на 1981г. се роди първият ни син. А само шест месеца по-късно съпругът ми получи масивен мозъчен  инсулт, изпадна в кома за 23 дни. Последваха и други здравословни проблеми, довели до тежък възстановителен период.

Всичко това му се отрази много злe, той коренно се промени. Именно тогава Мариян започна да рисува. Изрови от мазето стари мебели, от които направи подложки и рамки за картините, които искаше да нарисува. Докато правеше неуспешни опити, четеше непрекъснато книги за художници, техника на рисуването, за различните стилове в изобразителното изкуство.  След няколко години прекарани в неуспешни опити идва 1987г., когато първата му творба след журиране е приета в Шуменската градска галерия - картина нарисувана с масло вържу дъски от старо нощно шкафче-един модернистичен пейзаж на морска тематика. Само два дни по-късно друга картина е приета в галерията в Търговище. А след още 2 дни е приет за член на СБХ. Заредиха се изложби.

Уникалното при Мариян е самата техника на рисуване. Малко са акварелите, а маслените бои бяха забравени 2, 3 дни след първото му участие в картинна галерия. Той рисуваше с автомобилни бои. Преглеждаше куп списания, изучаваше всяка фотография ,избираше си отделни части, изрязваше или скъсваше така, както реши, за да стане в един подходящ момент поредната подложка за колажна картина. Обикновено обмисляше с дни, а понякога със седмици дадена картина. След това с молив скицираше върху фазера. За съжаление няма запазени негови картини върху платно, защото той ги унищожи, беше решил, че не са успешни. И така след като обмислеше всичко после за 2, 3 дни завършваше картината.

Тъй като този вид бои съхнат бързо не позволяват да се бави много и не допускат грешки при рисуването. Забелязала съм, че Мариян винаги оставаше доволен по своему от творбите си. По много интересен начин избираше име на всяка картина. Ако му хрумнеше нещо подходящо  докато рисува го записваше на едно листче. И когато картината вече е готова, прочиташе всички примерни заглавия и ако някое го впечатли и пасне на нарисуваното-избираше него. Ако ли не-търсенето продължаваше.

Имаше вяра, че е добър художник, че някой ден ще бъде много известен и беше горд с това, което прави. Ненавиждаше комерсиалността в изкуството и компромиси с картините си никога не е правил само за да станат продаваеми. Знаеше, че няма дълго да живее, усещаше го просто, но никога не се е показвал слаб. Живееше истински пълноценно и винаги с усмивка на лицето, винаги заобиколен от приятели. Мисля, че беше и щастлив и тъжен по своему."


Благодаря за съдействието на Росица Жечева. Всички любители на изобразителното изкуство могат да разгледат картините на Мариян Жечев в сайта, създаден в негова памет: www.marianjechev.com