Българин да се наричам... ПДФ Печат Е-мейл
9 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Росен Алексиев   
Вторник, 28 Юли 2009 13:13
Понякога си мисля, че нещата можеха да бъдат далеч по-зле. Не за друго, защото небивалици много, но истината е  една. Понякога си мисля, че не е грешка това, че избрах друга идентичност и друга самоличност.
Гордост или не, но въпреки всичко си оставам потомък на велики родове и разни други такива придобитъци  наследени от вековете. Така ни пълнеха главите през великото време на „другарите”. Всичко беше за чест и в името на моята първа родина - България. Едва ли  обаче има българин, на когото да му е безразлично положението в тази, иначе казано не дотам бедна и онеправдана държава. Мисли много, действия никакви.

Защо?

Първо започвам с факта, че племето ни е едно такова непокорно и вироглаво. Всеки е компетентен и знае повече от другият. Истината  обаче е занитена дълбоко в цялата тази национална трагедия, която се е настанила в съзнанието, в ума, в психиката на българина. Истината е в това, че никой не може да обвинява този или онзи, политик или клошар, въобще който и да е за нерадостния живот  в България? Истината е това, че никой не прави нещо с което, да подобри имиджа на държавата, на народа на всичко. Това ми прилича, като да  "гониш Михаля", или  да разказваш до края на живота си  казармени спомени, все едно това е най-великото нещо, което ти се е случило някога...

В момента все още съм под влияние от престоя ми в САЩ миналият месец и мога само да заявя с чиста съвест, че именно българинът е оня чуден човечец, който умира слуша американска музика /след чалгата/, дава по 5 лв, за да гледа американски филми (на премиера може и по 20), събира пари за американски дънки, дрешки най - често не може да си ги позволи. Мечтае за американска кола (само мечтае) и разправя, че американците били най - тъпите копелета на тоя свят. Толкова прости, че направо не е за приказка! И държавата им и тя като тях - просташка! Нищо, че си свети с крушка, изобретена от същите тия тъпи копелета и рядко успява да се повози на самолет - пак от тях измислен . . . факт но истина.

Не, че в САЩ животът тече по мед и масло. Но защо там може да има контрол и съзнание, а в България няма? Защо там дори и най-долната чернилка може да ти каже: „Благодаря”, при нас има все още намусени и сърдити сервитьорки, старчета и каква ли не пасмина отвратени дори от самите тях. Истината е, че ще оспоря една стара максима, в която се казваше, че: „Битието не определяло съзнанието”. Глупости, пълни дивотии, според мен битието е в основата на всичко онова, което ни определя, като личности.

Ако нямаш добро общество, ако нямаш развито общество тогава какъв интелект и съзнание очаквате да има тази нация. В случая мога само да заявя, че свободата при определени нации се изразява именно в това, че когато излезеш на улицата хората могат да говорят, да пеят, да се карат, да се бият, стрелят. Без страх, че ще бъдат разпнати на кръста на позора и без страх от това: „Какво ще кажат хората?”. Българинът е именно този, който понякога се счита за супер интелигентен и супер знаещ и можещ, НО единствено ако е сам в едно по-нормално и добре организирано общество.

Тогава със сигурност търпи градация. Но за съжаление историята е доказала, че българинът много не е научен да приема новости около скучното му ежедневие. Заминал на Запад да припечели някой лев, българинът става за посмешище именно поради фактът, че винаги търси „лекото” на нещата. Нещо, като „по-евтинко”, нещо ако може да е за „без пари” с риск да прецака другият. Това е просто подло, така както никой не е научен да казва искрено думи като "Моля", "Благодаря", "Извинете" и "Бихте ли".

Тези изрази липсват в речника на по-голямата част от хората в България. Затова, ако някой чуе, че друг ги употребява започва да си мисли, че този, се „прави на културен” или „задръстен” и задължително му се лепва етикета на позора „много е тъпо това парче”.

Това не е повод да се радвам, нито да възкликвам от кеф, „йееее”. Обичам възклицанията, но в случая намирам, че не са от най-подходящият фон на размислите ми. Какво пък, за сметка на това, когато започнеш да се държиш просташки, в очите на масата ставаш "печен", "достоен за уважение". Ето за тези ценности говоря, ето за тази част от изграждането на развито и ново гражданско общество става въпрос.

Истината е тази, че все по-трудно нещата могат да бъдат поправени, като се има предвид развихрилата се простотия, еснафщина и материализация в живота на българина през последните двадесет години. Какво по-трагично от това да се чувствам не на мястото си, защото някой е решил да бъде простак до края на живота си. И този простак, ще възпита деца си в още по-голяма простотия и така… в очакване на… неочакваното.

Тези признаци за обърканост и несъвместимост са трагични и не могат да бъдат поправени по никакъв начин от битието на българина, като се има предвид, че:

Вече е месец юли, времето за избори отмина, някои хукват на море, други отиват да варят компоти и лютеници зад блока, или в двора на къщата за ужас на съседите, които винаги ще ни одумват. Това състояние се равнява на това, да използваш градския транспорт и се ядосваш, че е мръсно и отново не дупчиш билет за да прецакаш общината, транспортната фирма и най-вече омразните контрольори. Всъщност те само си вършат работата! Кой ти е виновен, че си решил да се возиш без билет? Всъщност системата да прецакаш „другарчето” е наследство от култа, затова когато дойде петък вечер или събота отиваш на дискотека, натъкмен/а в новите дрешки купени от „Илиянци” и се напиваш безпаметно, вместо да се веселиш. Това е израз на геройство и възхищение в очите на околните.

Всъщност това е израз на какво? Някой може ли да ми даде обяснение? В противен случай винаги можеш да бъдеш недоволен и да търсиш причината в Държавата, защото тя винаги е виновна. Това вече е аксиома.

Каквото пък, истината си е истина, това е познато чувство, което ме обзема, все едно слушам новините от телевизора и трябва да вярвам, че всичко е истина /изключение прави прогнозата за времето/. Но пък иначе за какво ще си говорим, когато изчерпаме темата за какво е виновна държавата, може би ще подхванем темата, коя е последната прочетена книга?

Драги ми сънародници, искрено съжалявам, ако някой се е припознал и съм обидил без причина, но това е истината и аз държа на нея. Ако не можете да разтълкувате тези редове, толкова по-лошо за вас. Моето вече се знае! Аз построих отдавна комунизЪМЪТ.

Истината е в това, че българинът понякога е онзи нелимитиран селяндур, който вечно се бие в гърдите, че е много над другите. Не! - най - умният въобще и изобщо (американците ги слага в джоба си, да не го забравяме).

Може би защото преди повече от 100 години е влязъл във виенската баня, за да се „изпърди” и удари във влакнатите гърди с победоносния възглас "Булгар!", та така и до днес. Много се пъчим, ама работа никаква.

Хилаво ни е детенцето, како Сийке, ама не ги обичам тез работи, изобщо не ги обичам /реплика на Чудомир/. Това, че освен едно кисело мляко и мускали с розово масло, българинът друго досега не е произвел. Това е само малка подробност.

Не е малко - кисело мляко - ако случайно някой още не е разбрал - не се произвежда никъде другаде освен в България, но пък има далеч по-добри начини да бъде възстановена връзката между битието и съзнанието!

Честито ни ново правителство! Честити ни нови управници!



 

21 коментара (архив)

  1. Стилът ти е свеж, жив, пълнокръвен и удря в земята подличкото ни подсъзнание. Ти излагаш на показ гузната ни съвест и затова те уважавам много. Всъщност не само за това. А кака Сийка винаги... не ги обича тези работи, нали?
  2. Дълго умувах дали да откоментирам статията ти. Не, защото не съм съгласна. Има неоспорими твърдения и те са неоспорими, не защото аз или ти ги виждаме като такива, а защото битието и съзнанието ни /на българи/ са ги доказали в практиката, в реалния живот, в миналото и настоящето. Има и някой неща обаче, които приемам с резерзи в тази статия.
  3. Днес обаче просто не ми е ден за дискусии и затова си запазвам правото утре, след като формулирам тезата си да влезна в дискусия, относно тези мои резерви.
  4. Откъм истинност, статията ти няма пропуски. Иначе казано - което си е верно, си е верно. Наби ми се в главата терминът "нелимитиран селяндур". Ще го запомня. Като стил, похват и талант, не бих дръзнал да те коментирам. Обичам да те чета, каквото и да кажа, все нещо ще пропусна, а не обичам да пропускам. ...Все пак, не си съвсем прав, че освен мускали и кисело мляко българинът друго нищичко не е произвел. Едни от най-четените автори в рамката "световна литература" са българи...
  5. Благодаря ви за коментарите! Точно към такава цел се стремях. Няма от какво да се притеснявам, нямам никакви резерви и никакви скрити помисли. Всеки е свободен да разсъждава и да мисли, както намери за угодно.
  6. Дали ще има дискусия или не, това също не е от значение. Погледнато от мойта гледна точка и от моя начин на живот няма какво да добавя още, че въобще не съм щастлив и доволен за това откъде идвам и какъв съм по народност.
  7. Иначе казано, Радой Ралин казваше /лека му пръст/ "България даде на света култура, за да хване .... за ку... на първото многоточие може те да сложите, която и да е страна. Всъщност, това беше моят поздрав към новото правителство. Ако някой все пак казвам някой вижда в себе си неща или се припознава, то тогава всяка прилика с лица или събития е случайна! Никой не искам да обидя!
  8. Като завършек към моята "тъпа" статия мога само да ви кажа, че ще я махна като се прибера от Будапеща утре вечер!
  9. Само да си посмял да я махнеш! Това е заплаха! Статията не е тъпа. Предпоследния ти коментар ми даде идеята да напишем нещо за Радой Ралин. Георги Марков в неговите Репортажи доста добре е описал защо са му позволявали да говори каквото си иска дори по време на комуниЗЪМЪТ. Има ли желаещи?
  10. Това с "тъпа" нещо не го разбрах, вероятно нещо ми е убегнало. Не откривам основателна причина да свалиш статията. Това дали някой ще се припознае в статията е проблем на него самия, и смятам, че статията трябва да остане.
  11. Към Румен: Имах една позната оперна певица, голема звезда! Била е! Но, проблемът и, че се вживяваше, като такава не спираше до тук. Тя така и не разбра защо аз и направих забележка относно това, че:
  12. Не може да пееш "Травиата" и да се гордееш за това, че я пееш и в същият момент да ядеш шкембе с чесън и люти чушки. Някак не върви - Травиата с шкембе.
  13. Споря: Не съм име в културата, но бих направил асоциацията: Еднакво добре пиша любовни стихове, философски романчета и вулгарни вицове. Зависи в коя среда съм попаднал в момента. Като отида в циганската махала, говоря на цигански и то - жаргонен цигански с всичките му пиперки в речта. Когато съм на работна среща с шефа - с "колеги" от министерството, езикът ми е като на списвачите от списание "Законник"... Това значи ли, че съм лицемер?
  14. В случая не става въпрос за лицемерие! Става въпрос за това, че когато някой парадира с положение или статут не може да прави компромиси пред никой, дори и пред себе си! Това е цената, която плащат "звездите" за целият си тарикатлък. Затова направих асоциация - Травиата - шкембе чорба.
  15. Позволих си да критикувам тази личност преди има няма месец. Оказа се, че "звездата" и е пълна нула, т.е. прелитаща кометка. В края на краищата когато някой ме критикува първо се замислям за това дали е прав, търся отговор за себе си и след това изказвам мнение. Когато не съм съгласен с нещо и ти казвам в прав текст това, което ме дразни...
  16. ... същото можеш да направиш и с мен. Така е устроен светът и не би трябвало да се мисли нито за лицемерие, нито за надменност или каквото и да било. Дали говориш с цигани или с аборигени, разликата е само в личната хигиена и цвета на кожата. Ако се чувстваш добре и при едните и при другите живей си спокойно живота и се наслаждавай на романтиката.
  17. В противен случай думите нямат значение. Затова както споменах малко по-горе в един коментар, ако някой се припознава или се обижда или засяга от написаното то е случайно и няма връзка с никой от хората тук.
  18. Момчета, не знам точно за какво се дърляте в момента, но погледнато отстрани не ви се схваща точката на пресичане. Утре опитайте пак. Както каза и Мария: Да не би нещо да ми е убегнало?
  19. Не, не, приятели, не съм се припознал, нито съм се обидил. Просто реших да използвам глагола "споря". Глаголът "дърлям" изобщо няма място тук. Росене, искам да знаеш, че "...същото можеш да направиш и с мен..." просто няма да се случи. Аз спирам дискусията. Или спора. Или както там изглежда. Тая тема не ми е вече интересна.
  20. Тази тема наистина не е чак толкова интересна, но защо да не се включа, ей така - за тръпката? Към Росен: В който и да е случай, дори и противния, думите винаги имат смисъл. Особено когато казват онова, което ония - другите - излезлите от устата на Донкин например не успяват. Към Донкин: Не, не си лицемер. Просто си артист. Всеки, който успява да прави онова, което ти казваш в коментара си, че еднакво умееш... е артист. Познавам те достатъчно добре, за да си позволя да твърдя, че не просто си артист, а много добър артист...
  21. Моите комплименти към Росен Алексиев, но Радой Ралин, лека му пръст беше един доста добър плагиат. Плагиатството също е изкуство, Донкин, и то не по-малко значимо от лицемерието.


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.