Другият поглед ПДФ Печат Е-мейл
3 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Жоро Сотиров   
Понеделник, 07 Септември 2009 16:41

Трагедията на хората от Средногорието извади на бял свят и други проблеми, за които в тези черни дни медиите не обърнаха внимание...

 

В гоненето на новината на всяка цена не си дадохме ясна сметка за народопсихологията ни. Иван Хаджийски трябва да се препрочете от всички ни.

 

Защото в „Бит и душевност на нашия народ” са казани истини, които са общовалидни. Непреходни. Независимо от дистанцията на годините.

Спомня ли си някой за удавените танкисти в бронираните си машини в река Върбица край Момчилград, или за изгорелите войници на Околовръстното и дали има осъдени за виновно поведение?

За „Ангелите от Лим”?...

Само ръждясали паметници и неподредени паметни плочи стряскат съвестта ни, когато случайно спрем взор върху тях.

Редицата е дълга, тъжна и без осъдителен завършек.

За два дни по шосетата на отечеството ни загиват точно толкова, колкото се удавиха в Охридското езеро. И какво? Намаляват ли безумията по пътищата?

Нерегламентирани строители падат от скелетата... Нискоквалифицирани заварчици се задушават в шахти... Взривяват деца, изнасилват старици...

Законите, приятели, законите и тяхното безкомпромисно приложение!!!  Там е заровено кучето.  Останалото само говори за  непроменящата ни се същност на нация.

 

8 коментара (архив)

  1. Върна ме назад във времето и още веднъж в съзнанието ми се появиха онези гръмки заглавия в пресата, за всеки един случай поотделно! Трагедията е пълна и необратима! Много истина има в твоята реплика ... "законите, приятели, законите"... Преди години, имам предвид далечната 1991г., един мой колега емигрира в Канада. Две години по-късно се видяхме в Ню Йорк. Седяхме в едно заведение и похапвахме морски деликатеси, попитах го: "Жоро имаш ли намерение един ден да се прибереш в България?"
  2. Той ми отговори: - Да когато влаковете се превърнат в TGV, когато хората започнат да се усмихват и продавачките бъдат "крещящо" любезни и мили, когато по улицата няма боклук и има повече цветя и усмихнати хора... Може би! Евентуално ще се прибера!" Задавам си поредния въпрос. Как може да бъде променена същността на нацията? Как могат да бъдат променени 7млн. души и да бъде възстановен баланса на добрите и нормални човешки взаимоотношения? Кога и как?
  3. Има ли някаква конкретна рецепта? Много пъти си задавам въпроса, какво ли щеше да се случи с мен и семейството ми, ако бяхме останали да живеем в България? Настръхвам, когато чета материали за смърт, насилие, бюрократични проблеми, мафиотски игри. Не че и при мен всичко е тип-топ. Навсякъде има изкушения и проблеми в обществото. Но стигам отново до мисълта, че всичко се предопределя от мисълта, обществото, вярата и религията!
  4. Вчера един познат ми каза по повод трагедията, че навсякъде по света се случвали такива неща. Да, навсякъде стават произшествия, но не по начина, по който се случват тук- поради беззаконие, безотговорност и безумия, характерни за нашия див или по-скоро дивашки балканталитет! И съм почти убедена, че поради всичките тези без... + злобата и агресията ни, такива нещастия ни се случват все преди празници! "Индиго" преди Коледа, трагедията във влака преди 3 март, сега преди Съединението!
  5. Не съм фаталист. Не мога да приема вменяването на вина / концертът на Мадона /, нито наказание свише / обстоятелството, че някой от трагедиите се случват около значими по своята същност празници /. Да, безспорно са трагедии, защото беззаконието, корумпираността, бездушието, лакомията са и фитила, и шашката динамит. Хиляди българи на година умират, не заради намеса или не намеса на Бог, а защото един и повече са нарушили закон, затваряйки си очите за видима нередност, водени от некомпетентност и лакомия.
  6. Умират хора, защото никой не си прави труда да съзре пропуските, грешките допуснати и довели до една или друга трагедия. Не са отбелязани и съответно няма как да бъдат премахнати. Всяка една от всички тези трагедии има един модел на поведение. Некомпетентност, безхаберие, лакомия, безнаказаност - умишлено пропуснати технически неизправности - смърт и толкоз. Няма го продължението на веригата - търсенето и поемането на отговорност и вина, възмездие.
  7. Прибави, отлично казаното от Мая "балканталитет" и единственото, което остава... четри месеца до края на 2009, в които очакването за пореден национален траур надделява над очакването, че поне този път ще стигнем и до възмездието.
  8. Хиляди българи умират. И не само българи. Да, такива трагедии се случват не само в България, но в България реакциите са типични, оригинални. Съгласен съм с връзката, която прави Мария, връзката, която не трябва да спре до търсенето и поемането на вина. Предложенията на някого (като на онзи някой си отец Николай) - за вменяване на вина на Мадона и прочее, са, меко казано, нелепи глупости на трагичния фон. Относно "другият поглед"..., г-н Сотиров - него винаги го има, но само в медиите. Журналистите най-добре знаят това.


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.