Отново съм в София,  която не се е променила и е в същия вид, когато я видях за последно преди шест месеца. Вече не ми остана време да съжалявам хората в тази държава.

Нямам повече изразни средства с които да сравня разбитите улици, мърсотия и гнус бликащи от всеки ъгъл. Мога само да попитам  – защо и докога? Нямах големи очаквания, но когато се обърна наляво и надясно виждам отново онази жалка картина, от която избягах преди години. Нищо не се е променило. Спомням си Радой Ралин какво беше казал преди години: „Докога в родината ни бащина ще цари тази страшна простащина?”

В свободното време преди да се захвана с поредните битовизми,  решихме със съпругата ми да минем през площад „Славейков”, и да хвърля едно око на книгите, които се предлагат на българския литературен пазар. Пълен ужас! Мога само да задам отново въпроса  – какво става с българските писатели и техните книги? Отговорът е прост заяви съпругата ми – явно и те са попаднали във въртележката на бедност и безпаричие, на политическо и духовно падение, тази гротеска, която видях на различни нива в медиите. На фона на цялата неизбежна и обществена безполезност от нечетящи хора и атрактивни голи подскачащи каки от телевизионния екран, българската книга и литература е само нищожна част от скучния пейзаж на съвременния културен живот на България.

Картинката е ясна! Заключението, което направих е, че: знам твърде много за културата, историята и литературата на България преди 10/11/1989г., и прекалено малко за културата в България след опростачването, чалгизирането, разкрепостеното секстистко ежедневие и вулгарщина изразена от физиономиите на омерзените, бедни и безпарични създатели на културните ценности. Навремето ролята на управление в културата се осъществяваше от многобройна гвардия чиновници, които казваха – Да, или Не, на творците.  Днес е достатъчно телевизионните камери да се завъртят по улиците на мръсната столица и да заснемат маршируващите самодоволни скучни и особено прости събеседници, които буквално ни заливат навсякъде по каналите на телевизионния ефир. Колко много простотия. Къде отиде съвестта у българина, къде отиде мярката за нравственост, за почтеност?

Ако в България имаше нормален социален живот, то литературния процес,  вестници, радиостанциите и телевизиите нямаше да се въртят около едни и същи имена и лица, втръснали до ужас на измъчения и жаден за информация зрител. Много от тези водещи, които след Десети ноември набързо зачеркнаха и пренаписаха тоталитарните си биографии, за да изплуват отново на повърхността като добре изсъхнали  гюбрета, сега ожесточено пропагандират идеи и с безмислени езикови средства опитват да останат на гребена на вълната. Дори и тъпия Президентът на България доказа собствената си простотия и ограниченост с това, че за всичките си години мандат не пожела да се срещне с българските творци на култура. Но, пък си пи кафето с  „трогателния” Паулу Куелю.  Може би тогава народа щеше да чете български автори и техните книги, нямаше раболепно да споменава пустия бразилец, който е любимец на фризьорки, таксиджии, тъпи български модели и неизбежно на българската домакиня.  Този прост народ, може да бъде горд, че е съвременник на много прекрасни български писатели, които заслужават истинско признание за труд и творчество, а не да гледат сълзливите сапунки от съседна Турция.

Точно поради тази причина, житейския песимисъм и неговите псевдо-обяснения споделен от една моя колежка се изразява в масово тиражиране в публичното пространство на тезата, че днешните българи са удивителни същества – хем животът им се подобрява, хем те си остават преобладаващо песимисти за обществения живот. Това е класически пример за подмяна на реалните проблеми с измислени. Подобряването на живота се установява чрез икономически ръст от около 4 на сто годишно, измерен чрез БНП. Но ако се вземе предвид, че държавното преразпределение на този продукт е над 42 на сто, че от остатъка гражданинът тепърва плаща данъци си и такси, ще се окаже, че българинът, получаващ средна заплата примерно, би следвало да оцени подобряването на живота си, намиращо израз в около 9 стотинки на ден повече от същия ден от предходната година. Това е падение и подигравка!

Българите имаме грандиозна история, особено силно драматично минало, падения и триумфи, герои и подлеци, блестящи постижения и трагични провали! Разработването на тази златна мина обаче не се стимулира от държавата, министерствата. Спонсорите са се насочили в халтурата на простотията, защото материалът в нея е истинска печеливша формула за много пари. Този вид спонсоризиране парализира истинското изкуство и литературата, като поставя всички българи в една дълбока пропаст, в която целия народ гние и тлее бавно изразено още по-страшно в необратимо некрозиране!

Българската литература, обаче е имала възход и няма да остане на това място завинаги, защото имаме незаменими автори, като Ботев, Каравелов, Захари Стоянов, Вазов, Константин Величков и много други…  Много от старите класици, вече не се изучават в училище. Не се преиздават, въпреки цялото им брилянтно и величествено творчество. Защо? Задавам си въпроса защо?

Българската литература днес отново е под политически (макар и не комунистически) контрол, това личи от ежедневниците, които екзалтират макар и със сигнали за обещаващ пробив в чужбина на произведения и изяви на българските културни посланници. Единственото, което не разбирам е, онова  разрушително цунами на неграмотност и силно мутренски израз в стила на вестниците. Стил, който опустошава телевизионните зрители с цвилеща езикова неграмотност и простащина. Още по страшното е, че съвременните българи, малките деца попиват и израстват с тази гнус.

Днес реших да подложа на изпитание моя силен национален дух и самосъзнание. Спомням си максимата, в която се казваше: „Това, което не ни убива, ни прави по-силни!”- беше на Ницше. Въпросът е какво се е случило в действителност, до колко дълбока е раната, издълбана от миналото, което е истинска проверка на времето в съвременния живот на българина. Реших да направя един тур край сергиите на „Женски пазар”. Голяма галимация, все едно съм на някой зле организиран събор някъде в полите на Предела, защото гледам очите на хората, гледам натрупаните гащи и потници по рафтовете, всякакви дивотии за продан. Миризма на цитрусови плодове, шкембе-чорба, викове, чалга, потни и смръдливи хора, пушеци и традиционната българска скара от лаещи кюфтета и кебапчета... „МарлБоро” за по левче. Чорапи по левче. Прегърбени баби продават връзки с магданоз за стотинки. Стока, стока… и огромна мизерия. Тези хора се опитват да преживеят деня. Техният бит е в настоящето и те нямат мечти и вяра за утре, а аз искам този народ да възроди българската култура? Цинизмът на днешното време е следствие от диващината на предишните управници, които оставиха лошо наследство, лоши плодове за обиране… Защото пак ще се върна към историята, за великите хора в България, които са били убити или са сложили край на живота си. Питам се защо и отговорът е, че: Не всеки може да преживее в този сложен и агресивен живот в блатото на съвременна България,  спомнете си за:

Христо Ботев – 1847 - 1876г., - убит.

Алеко Константинов – 1863 - 1897г., -убит.

Димитър Бояджиев – 1880 - 1911г., - самоубийство.

Димчо Дебелянов - 1887-1916г., - убит.

Пейо Яворов - 1878 - 1914г., - самоубийство.

Кирил Христов – 1875 - 1944г., - умира в самота.

Александър Вутимски – 1919 – 1943г., - умира в бедност.

Яна Язова – 1912 - 1977г., - умира в самота.

Гео Милев – 1895 - 1925г., - убит.

Христо Смирненски – 1898 -1923г., - умира в бедност.

Никола Вапцаров – 1909 - 1942г., - убит.

Пеньо Пенев – 1930 - 1959г., - самоубийство.

Христо Фотев – 1934 - 2002г., - умира в бедност.

Петя Дубарова – 1962 - 1979г., - самоубийство.

Герги Марков – 07.09.1978 година – убит…  Поклон на всички тях!

Много анализи мога да направя, но не мога да приема мизерията на делника на смачканите от времето хора. Сетивата ми не приемат това трагично „забавление”. Задавам си въпроса, как тези хора могат да излязат от тази перманентна криза на духа и да възродят отново онова величие с което българите винаги сме се гордеели? Преди време четях в българските форуми и гледах в множеството сайтове за запознанство как изглеждат съвременните българчета. Ще бъде максималист в изказването си, защото това за мен са поредните глупости.

… Образно казано, това са селяни от знайни и не знайни паланки и селца седнали да показват интимните си принадлежности в стил евтина чалга за да бъдат непременно забелязани. Типичен пример в една такава снимка, пищна девойка седнала на стол в бедната кухня на баба си и традиционния фон – покрит телевизор с ръчно бродирано каре…  Сигурен съм, че тази кака нито е чела книги, нито е имала възможността да мисли с птичия си мозък, защото тя се възхищава силно на други селянки, които са „много яки”, напористи, и достойни за възхита…  Господи, направо ще ме размаже този пиянски глуповат оргазъм… Отново се сблъсках с това, което искам да забравя завинаги. Да ме прощават, приятелите мои и колеги но не мога да приема за нещо нормално една такава общност от лумпени и простаци, която в количественото си измерение определя облика на днешната ни култура. Вярно или не,  това не ме интересува, колкото и с болка да продължа да живея, че съм бил част от тази държава, учил съм и съм прекарал доста от живота си в нея. Някъде в интернет пространството прочетох изказа на един пловдивски поет. Той казва: „Размишлявам върху виталността в България. Тук няма устойчивост на процесите в културата, а това означава, че сме в  дълбок застой и първичност.”

Хай бъдете здрави и се обичайте!