Какво бихте отговорили, ако някой ви попита:  Имате ли съвест ? Използвате ли я 24 часа в денонощието, или я приспивате понякога да си почине?

Може много да се разсъждава по този въпрос, защото това е част от стойностната система на един човек. В един български филм, сниман непосредствено след прехода, един от главните герои казваше: - Какви са тези отвлечени понятия, като съвест, достойнство и т.н.? Съвестта убива човека, трябва да бъдем реалисти! Всъщност  съвестта или я имаш или нямаш. Най често „масовката” не ползва това понятие защото образно казано, не им изнася т.е.  нещо, като онзи афоризъм в който се говореше, че кервана си върви  кучето си лае. Съвестта е функция на ценностната система на един човек, която в днешно време в българското общество е представена, като единствения и ограничен дефицит в огромното изобилие на помия от субкултура.

В този ред на мисли, си задавам въпроса: Дали всеки човек има съвест единственото, с което съвестта може да бъде разграничена или представена с различни определения - чиста, нечиста, болна,заспала и т. н.

В повечето случаи лично за мен, тя е будна и чиста и остава такава до момента, когато някой реши да се подиграе с нея или да я нарани! Тогава просто я приспивам и пускам в действие другото Аз, което означава, че мога да се съглася с много неща да преглътна много обиди, унижения но в един момент, когато чашата прелее  съвестта умира.  Тогава нямам съвест, просто хвърлям всичко настрана и „плескам” директно на показ цялата събирана нечиста съвест, която може би я имам. Без дори да се замислям дали ще нараня човек или ще го обидя! След време съжалявам, дори и за момента, че съвестта ми е била упоена, мъртва… Но в живота не всичко е в светли нюанси!

Тези дълбоки размисли често ми навява смесени чувства и спомени но това няма значение. За мое голямо съжаление,   хората около мен често  злоупотребяват с нея и забравят какви са били и откъде са тръгнали. Подобни хора винаги се възползват от моята доброта. Затова, когато някой нарани съвестта ми, не ми остава нищо друго освен да я приспа! Не позволявам на подобни хора да се доближат до мен, защото в  подобни случаи японците си прилагат един метод за самоотмъщение, който е познат на всички като: Харакири или Сепуко. Моля да ме извините, но не цитирам добре по памет !

Въпреки всичко, ако ви се струва темата „гореща” и вътре у всеки един от вас напират въпроси от типа: Какво говориш? Не очаквах това от теб? Какъв е този качамак, който предлагаш? Какво е това преплитане на понятийни системи? Какви са тези факти? и… т.н.  Сигурно сте прави, сигурно не! Но, нека ви задам въпроса директно, а вие ми отговорете: Какво е това съвест? Защо трябва да бъркаме съвестта с отговорността? Защо?

За мен отговорът е прост. Някои хора поемат отговорността за решенията си въпреки „крясъците” на чистата и прозрачна съвест, която имат. Това се случва най-често със зрелите хора, улегналите, мъдрите, както искате можете да определите тяхно състояние.  Между другото си направих труда да прочета какво означава понятието съвест за психолозите, тези без които не можем в днешния стресиращ и динамичен свят, който погубва всички ценностни системи. Според тях, има няколко определения, които заслужават да бъдат разгледани. Едно от тях се отнася за социопатите, за които се твърди, че имат ампутирана съвест, те не изпитват вътрешна принуда да усещат екзистенциални болки, камо ли да твърдиш, че един такъв ненужен човек за обществото има съвест?! За тези,  които им е трудно да разберат това сравнение единствения елементарен начин да разберат горе казаното е,  все едно да попитат някой мюсюлманин: Колко прасета отглеждаш в кочината си?

Тогава едва ли ще твърдите, че всеки човек има съвест!? Това няма нищо общо с едно друго учение, за което може да се твърди, че  етиката е науката за морала на дадено общество, чиито норми, извадени от контекста на самото общество, често губят валидност. Тогава как може етиката да определи наличието и вида съвест в даден индивид?

Няма да се впускам в огромни обяснения и да ви убеждавам в неубедимото. Един мой блестящ израз, който обичам да употребявам винаги когато мога! Друг е смисъла на неговото значение, когато неправилно е разтълкуван! Чисто и просто аз съм добър човек, който вярва в доброто. Дори и в химерата, че хората са добри! Лично мое мнение е, че всеки има право на една единствена „поправка” в този живот, ако е сбъркал в нещо и е допуснал фатална грешка. Може би жертва на чистата съвест? Хората винаги имат нужда от помощ и трябва да покажат най-доброто у себе си, за да превъзмогнат някои ненужни битовизми.

Може да ви прозвучи тривиално, но ще се опитам да ви „заразя”, с добротата на всичко, което ни заобикаля. Колко му трябва на човек, да се усмихне, да погали главата на малко дете, да покаже любовта си към любим човек. Да подари красива роза през погледа на същото онова дете, което винаги остава в нашето вътрешно подсъзнание. Надявам се да успея да запаля това чувство, което е силно и много ценно. Дълбоко в себе си вярвам, че всеки един от нас крие  прекрасни възможности, способности, чувства, които могат да направят ежедневието по-красиво, по-приятно!

Мога да ви уверя, че начина на живот и това да мислите свободно без да страдате от предразсъдъци могат да светят, като чисти звезди на нощния небосклон, така както света около нас кара сърцето да изкара на бял свят най-безценното чувство, което ни трябва: Любовта!

Вярвам, че любовта и добротата между хората е заразителна.

Затова съвестта ми е чиста!