Живот без завист звучи нереално и това е вярно. Често щастието и успеха са само една  спонтанна реакция подкрепена в основата на това, да прерасне в истинско чувство. Как да се предпазим от завистта?

Съветът  е прост – следете емоциите си, не им позволявайте да ви подчинят! Ако притежавате закостеняла “основа на завист”, в никакъв случай не се опитвайте да я пресечете само с едното усилие на волята. Това ще напомня за борбата с надута водна топка – която се опитвате да задържите под водата. Рано или късно топката  ще се изплъзне от ръцете ви и ще изплува на повърхността...

Опитайте се да потърсите дълбоко в себе си в момент на “завист”, както и да идентифицирате мислите и емоциите си. Досещате ли се какво ще намерите там? Досада от това, че другият човек /а не вие/ е по-успешен, по-добър. С една дума - нищо ново и различно под слънцето, завистта е навсякъде. Понякога тя разделя семейства и предизвиква нестихваща омраза между братя и сестри. Понякога това чувство  погубва човешката душа и няма как да открием неговото обяснение.  

Ще си послужа с един цитат, в който се казва: „Малцина от нас могат да понесат щастието — имам предвид щастието на ближния си.“ -  Марк Твен. От момента в който всеки се е сблъскал с това „велико” чувство, и е мислил над неговата същност и съдържание несъмнено може да бъдат  разгледани в няколко аспекта, от които могат да бъдат направени следните заключения.  Най-важното е мислите да бъдат събрани и всичко да е в правилна линия където, всеки се чувства комфортно. Това е една от рецептите за намиране на вътрешен мир и със сигурност ще видите как проблемите изчезват, хората стават добри и по-истински.

Иначе казано, в образователен аспект, великите мислители и учители, които ни учат да контролираме мисли и чувства /не намесвам директно психолозите/, за които всичко е обяснимо единствено и само чрез психиката, има следния смисъл:

Проблемът със завистта е много сериозен, защото пряко засяга способността за постигане на пълно съвършенство. Без да сте отстранили завистта, всичко постигнато в усъвършенстването на вашето лично его ще бъде много крехко, много ранимо и подвластно на безметежно унищожение.

Не мога да подмина завистта, като основен „феномен” в съвременното общество. Това е грозно чувство, което всеки човек изпитва. Завистта замъглява реалната преценка, пречи на човек да бъде себе си и да вижда истината за нещата за които завижда, т.е. не бива да се завижда за постиженията на останалите, а да им се радваме от сърце. По  този начин ще се случват далеч по-хубави неща. В религията това е споменато, като висша добродетел, за която ще бъдете възнаградени. Това се отнася за сторената добрина и дадена любов.

За съжаление много хора не могат да разберат смисъла и съдържанието на подобни думи, защото тази емоция ги кара да вярват, че ако притежават онова, което има другият, ще бъдат далеч по-щастливи.  Понякога ми се иска хората да нямат тази възможност да присвояват, и да искат, да бъдат завистливи. Естествено, не омаловажавам състоянието да притежаваме това, от което имаме нужда. В това състояние обикновено виждаме възможностите, които другите имат- и нито една от отговорностите им, недостатъците и пречките в тяхното положение.  Завистта обаче е болезнена емоция и включва в повечето случаи гняв, алчност, омраза, негодувание, самота и депресия. Човекът, който е попаднал в лапите на завистта често се чувства пренебрегнат и смята, че животът е крайно несправедлив . Той роптае срещу този на когото завижда и чувството на омраза е силно и жестоко!

Тъй като завистта е вид неудобство, като създава напрежение и дискомфорт, често хората които са подвластни на това състояние правят какво ли не за да избегнат нейното фатално убождане. В повечето случаи не се получава, защото човешкия индивид е устроен така, че не може да се преструва и да крие, че завистта не съществува. Чрез някои непредвидени поведения всеки един от нас търси начин и средства да омаловажи състоянието. Едни от най-популярните примери е когато има отрицателни изказвания, незаслужени критики и обвинения. С това обвинителя се мъчи да убеди себе си, че живота му е „песен” и „красота”. Естествено този „приятел” често казва: Няма смисъл да се завижда!

Когато същия този „приятел” реши, че може да се превърне в жертвен агнец, като започне да се обвинява в някои непредвидени ситуации и използва същата тази критика, като средство за защита от завистта. То, тя е обърната към тези около него, с което цели да привлече внимание. Това се случва в повечето случаи на хора, които имат ниско самочувствие, били са отхвърлени от приятел, съпруг/а, излъгани, самотни.

Какво още трябва да спомена след като имаме жертва? Трябва да има и провокатор, който е изработил желязна стратегия, „Как да се предпазя от завистта!”. В допълнение към това изречение е достатъчно една единствена строфа, с която искам да спомена, че този който се опитва да избяга от завистта, той има една единствена цел да предизвика у другите също да я изпитат. Самодоволството от изпитаното чувство е висше състояние у подобен завистник. Подобни хора подбират „жертвите” си внимателно или по скоро те смятат, че са далеч по-малки и неспособни от „провокатора”. В повечето случаи тези, които завиждат винаги се стремят да изтъкнат своите превъзходни качества, като използват сложни думи и изрази, за да изразят своето безсмислено литературно превъзходство и безполезен талант. Когато някой друг се чувства унизен и обиден, провокаторът се наслаждава на завистта, която всички изпитват към него.

Не знам дали всеки може да се справи със собствената си завист, като я прехвърля на другите, но плаща за това, като губи много значими приятели.