Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Коментари Епопея на незабравимите
Епопея на незабравимите ПДФ Печат Е-мейл
2 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Росен Алексиев   
Четвъртък, 05 Ноември 2009 21:10

Всяка епоха има своите велики хора. Всяка държава има своите пълководци, управници, президенти, премиери и т.н. Историята е богата на имена, на факти и събития, които остават непреходни за бъдещите поколения. Това са имена, които ще помним от историята, великите -  Цезар,  Чърчил, Джордж Вашингтон...

Хора,  управлявали с една единствена цел и мисъл да създадат морално и завършено демократично общество. Въпреки трудностите, които са ги преследвали въпреки различните епохи, през които са живяли в българския преход също има имена, които написаха златни страници в старата и новата история на величествената ни Родина. Освен Аспарух, Симеон, Левски, Стамболов, Борис  III, новото поколение има своите „национални антигерои” като Крушата, Черепа, Доктора, Кучето, Зъбчето, Цар Киро,...  една безкрайна редица от факлоносци осветяваща пътя на прогреса в България.

 

Някои песимистично настроени сънародници се цупят, други се сърдят,  че преходът в България  не е само тъмно време на заговори, на куфарчета с пари, на счупени с бухалка кратуни и пияни прокурори с певачки на коленете и рояци от проститутки. Историята  обаче помни много такива случки, които се разиграха в последните двадесет години, дори и сега.  Равносметката - равна на нула. Всеки път почваме от нулата и свършваме на минус нулата. Тези хора не си дадоха сметка каква отговорност носят и защо всъщност се провалиха във всички свои начинания въпреки това, че декларираха открито, че  ще променят положението на окаяните българи. За съжаление мутрите и техните работодатели - политиците,  не можаха да различат основните човешки закони и  принципи на нормалните хора, а така също, че всичко е преходно и не е вечно.

Отново със съжаление трябва да отбележа, е тези лумпени не бяха готови да управляват защото болшинството от тях едвам изговаряха правилно българските думи. Мнозинството от тях бяха буквално изкочили и избягали от забутаните села и паланки на Родината. Те бяха притежатели на бележник пълен с тройки от „елитно” спортно училище. Всеобща тайна беше, че  не бяха надарени с мисъл и знания, тъпи и безмозъчни същества, които осъмнаха, като собственици на казина, петзвездни хотели по морето и кораби, натоварени с чували захар, във всички световни океани! Това беше свръх силите на тези малоумни момчета, но не и за техните водачи.

Историята на прехода в последните двадесет години помни нощните безкрайни опашки край сръбската граница, когато ходехме да търгуваме петрол с комшиите за да изкараме по някоя дойче марка. Който не е мръзнал по автобусите и пазарите в западните ни съседи за да може да изкара някой лев той не знае какво е да започнеш от нулата и да се опитваш да възстановиш това, което дедите ни са имали и са изгубили в началото на развитото социалистическо общество.

Който не е мръзнал по автобусите и не е брулен от ветровете на източната ни съседка Турция при безкрайните преходи на шопинг в Истанбул и задължителното плащане на данък „Митница”, той не знае цената на всичките тези нерви, разправии, подкупи, мъки… Много мъка…

Мутрите, обаче никога не мръзнеха защото те имаха хора денонощно край Драгоман, докато не преминат през границата с военна Югославия цистерните спонсорирани от нечий политик ,напълнени с бензин, нафта все забранени продукти наложени чрез ембарго от ООН, САЩ, ЕС.  Каква пародия на съдбата. Тази златна мина буквално позлатати десницата на българския митничар и сродни полуграмотни и диви селянчета. Тази златна мина и "пералня" възкреси откраднатите пари от народа български и създаде всички нови богати и сродни души оцеляли от прехода. Всъщност  това засяга много народ, нещата са далеч по-сложни и объркани, един нескончаем змиярник!

Знаят ли обаче тези мрънкала, съвременните политици и техните пионки новобогаташчета, колко труден е животът на героите на прехода? Има една сентенция в която се казва, че царя и пешката са равни, когато кутията се затвори.

Трудно е обаче да си представим, защо на някои денят започва с обличане на бронежилетка, бодигардовете стърчат, като плашила около нечие чучело, дори и в тоалетната.  В повечето случаи, има някой, който отпива първата глътка кафе, за да не се превърне  в НЕ/Забравима сензация на страниците на безумните и тъпи вестници издавани в България. Някои от тях имаха задължително двойник, за да не се сбогуват преждевременно  с безвременно напускане на национално отговорния бизнес или още по-лошо да загубят живота си, който в България няма никаква стойност.

Пионерите на бизнеса останаха неразбрани и неоценени. Защо, защо поне една Нобелова награда за икономика не дадоха на г-н Моллов, който продаваше българско изработено оръжие на братята либийци,  който в личната си изповед казваше, че винаги си броял парите когато трябвал да ходи на ресторант.  Когато успя да развърти милиони вече нямал тези проблеми, защото джоба му бил винаги пълен... Какво стана с Първа Частна Банк/д/а, и кръга на г-н Венци Йосифов? Какво се случи с  прословутата Веска Меджидиева и г-н Спасов /лека му пръст/, които прокараха пътя на далаверата? Къде погребаха фараоните на срамно сриналите се икономически пирамиди?... Някой може ли да каже къде са тези хора, какво направи родната Темида с тях?  Въпроси много, отговори никакви. Всъщност какво стана с  тези, които окрадоха България? Хайде, ако не на тях, то поне бащата на хиперинфлацията Стоян Александров - Малката секира, на Виденов, на мазния подлизурко Станишев, който закопа тотално живота и развитието на България през последните години?

В този ред на мисли, дни преди да прескоча до любимата ми България си задавам отново въпроса, с какво се подобри живота на всички българи? Може би с това, че благодарение на  това, че  резултатите безкрайните далавери на правителство, държава, президент, престъпни групировки, кокошкари успяха да сринат за пореден път икономическият ръст на България. Точно така, както цунамито  „приижда” и вълните му изхвърлят цялата мръсотия, още по неопределените продукти  произведени от всичките родни бизнесмени по бреговете на Южна Африка, Карибите, Кайманите, дори и през Амстердам.

Страната ни вече не е същата, така както я помня от преди години.  В заключение ще направя един единствен паралел между миналото и настоящето, защото някъде в интернет пространството прочетох, че при Долни Богров се извисява параклисът "Свети Илия" на „убития” Илия Павлов. Дали е убит все още не знаем, защото така и не се видя труп и т.н., но да си припомним как този мастит бизнесмен започна своя бизнес? С едно видеомагнетофонче, купено на старо от арабски студенти край Кореком, а завърши като собственик на родното Черноморие. Сигурно все още в Боровец до ден днешен хотелът на Косьо Самоковеца вечно ще напомня за неуморното му трудолюбие в обработването на родната българска земя и търговията му с компири и манекенки.

Днес този величествен архитeктурен паметник е собственост на друга героиня на прехода, Петя Славова. Дошла от провинциалните гимназии,  прословута  милионерка и кръстничка на гордостта на военноморския ни флот, фрегатата "Дръзки" и т.н., за която българите заплатиха прескъпо на белгийската държава.  Какъв символ! Новата патриотична бизнесменка разбива бутилка "Дом Периньон" в носа на натовския кораб…  направо ще се разплача! Така ли ще я караме? – се питам аз… Между другото кратка справка показва, че в родните български заведения прословуто шампанско, което някои все още наричат „Дон”,  се продава за хиляди пари, а дори и в скъпите магазини за хранителни стоки в Западна Европа не надвишава цена от 50 евро.

Една моя приятелка и събрат по перо, има чудесен материал по въпроса за световните тенденции. Аз няма да я повтарям, само искам да кажа, че за пореден път, трудно разбирам тази криворазбрана циЛИ-ВИЛИ-зация. Какво, че някой си продавал картофи, на друг пък Карибските урагани му потопили захарта и брашното. Всъщност има ли значение? Посредствеността и некадърността ще остане винаги номер едно в иначе изчанченото съзнание на родните демократи и бизнесмени. Ако ме питате за мнение ще ви кажа, че е следното:

Забравете и занапред пътя към Европа!

Първо защото нямаме достатъчно нови и силни образи на национални герои от прехода!

Второ, защото тепърва историята ще отреди място кой какъв е бил през времето на прехода и кой е на петела шията!

 

< Предишна   Следваща >
 

22 коментара (архив)

  1. Росен Алексиев направи този коментар

    5.11.2009 (чт) 21,41,54 EET

    През този месец ноември, България духна своята 20 свещичка от тортата на своя Рожден ден на прехода. Боже, опази България!

  2. Мая направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 11,24,59 EET

    Много, ама много ми хареса написаното! Както обикновено, разбира се, но този материал наистина страшно ми допадна! В дипломната ми трябваше да пиша за разликата между пресата в условията на преход и сега- в условията на ЕС. От всичко изчетено разбрах, че прехода в медиите ни продължава и май никога няма да свърши! И по-лошото- наченки на соц-пропаганда се срещат и днес...Малко отклоних темата, но ...всъщност този нашият преход до къде води? Аз не виждам път...с изход-поне за сега! Поздрави!

  3. Румен Донкин направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 19,08,58 EET

    "Майната й на Европа!" Един българин

  4. Румен Донкин направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 19,23,23 EET

    Знаеш ли, приятелю, ама, през оная работа ми е за пътя към Европа. Писна ми от Европа. Писна ми всеки, ама всеки божи ден да ми се натяква колко съм долен, щото не съм европеец, щото съм прост българин. Ами, стига! Айде холан! Аман от Барозу. Аман от всички, които лижат топки барозуви, аман от намеци и прочее натвърдявания колко не съм достоен за прехвалената традиция европейска, най-паче култура и възпитание. Аман от Бриджит Бардо и Саркози, аман!

  5. Румен Донкин направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 19,26,11 EET

    Нямал съм, нямам и няма да имам намерението да подхващам пътя за Европа. Мразя Европа. Статията ме дразни. От всичко, което си писал, приятелю, това най-много ме дразни. Разбери ме правилно.

  6. Румен Донкин направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 19,28,01 EET

    ...Впрочем, пиши си. Кой ми е виновен, че чета?

  7. Росен Алексиев направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 23,19,36 EET

    Благодаря за коментарите! Честно да ти кажа Румене мразя българите! Обичам България, но мразя хората, които живеят в нея. Няма какво да допълня, защото всеки ден гледам "сеир" на всички онези, които са толкова достойни да се нарекат българи, колкото аз съм шотландска гайда. Продължавай да четеш! Пътят към Европа е дълъг, дори и ако трябва да премине наново през Делиормана.

  8. Росен Алексиев направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 23,30,41 EET

    Понеже много хора разбират погрешно думата демокрация, бих искал само да спомена основното значение на тази дума, ред и дисциплина. В демокрацията няма анархия и момент в който всеки да си прави каквото си иска. Точно поради тази причина съм горд от това, че живея в демократично общество, където всичко е ясно и точно. Ако някой се засяга пряко от този материал, то съвета ми е да инвестира в тъмни очила.

  9. Росен Алексиев направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 23,33,52 EET

    Ако ли не, просто ще припомня един стар цитат от един стар коментар, в който се заключаваше "ама много мъдро", че еби им майката на другите и гледай ти да си добре! Къде е Силвето в този момент, просто е необходима... Ще продължавам да пиша против българите и балканския манталитет. Не против България, държават не е виновна за нищо! Виновните са тези, които не желаят да променят нищо за да могат да живеят една идейка по-добър живот...

  10. Росен Алексиев направи този коментар

    7.11.2009 (сб) 23,37,53 EET

    Румене, ти си толкова българин, колкото и аз. Разликата между нас е в някакви 2400 км., 24 години живот в Западна Европа, САЩ и Северна Африка и разни такива придобитъци. Преди време споменах, че не може Травиата да мляска шкембе с чесън, както примерно да ми обясняваш, че мразиш Европа и изпадаш в екстаз от Флойд. Слушай си Годжи, той те зарежда с енергия...

  11. Румен Донкин направи този коментар

    8.11.2009 (нд) 10,35,36 EET

    Това, че изпадам в екстаз от "Флойд" си го разбрал малко не както трябва, въпреки, че, да ме прощаваш, но не си спомням да съм ти го обяснявал. Спомням си за онзи "спор" относно шкембе-чорбата и Травиата. А мразя Европа именно заради това, че винаги ще се намери някой българин, който да казва, че мрази българите (щом ги мрази, значи мрази и мен?!). Да, слушам си Годжи. Талантлив музикант е, междувпрочем.

  12. Мария Маринова направи този коментар

    13.11.2009 (пт) 12,03,19 EET

    Напълно съм съгласна с написаното от теб, Росене. Не съм сигурна, че точната дума е "мразя" по адрес на българите. Не се деля от тях, но като се вгледам в отминалите двайсет години, като се вгледам в историята ни ми се натрапва впечатлението, че от нас - българите и "чеп за зеле" не става.

  13. Мария Маринова направи този коментар

    13.11.2009 (пт) 12,08,24 EET

    Винаги сме били на крайностите и това винаги много ни е вредяло. Имаме велики, ама наистина велики личности и в същото време ги поставяме в една класация с Азис, Софи Маринова, "Доктора" и прочее. Извините, но ми е някак неестествено да се възхищавам едновременно от Владимир Вазов и братя Маргини!!! Песимисти сме по адрес на всичко сътворено в европейските държави, но ще си счупим снагите само и само да ни се види етикета на "Ралф Лаурен"

  14. Мария Маринова направи този коментар

    13.11.2009 (пт) 12,12,41 EET

    Имаме хималайско високо самочувствие, но в същото време елементарната култура, пардон, елементарния акъл не ни достига да спрем да си хвърляме боклуците през прозорците. Ние просто не пожелахме да търсим и да попаднем в "златната среда". Ние нямаме дори средна класа, онази на която всъщност се гради икономика, политика. Която задава социален и културен статус. И си мисля, че не е защото не можем, а защото не искаме!

  15. Мария Маринова направи този коментар

    13.11.2009 (пт) 12,14,41 EET

    Всред всичко казано от мен дотук и за да съм напълно откровена ще кажа, че ще направя всичко по силите си детето ми да не остане в България. Който иска да ме хули, обижда и кара.

  16. Стела Недкова направи този коментар

    20.11.2009 (пт) 13,06,15 EET

    След като прочетох внимателно всичко вече казано, мога само да добавя, че не съм съгласна с нито едно от мненията. Аз не мразя българите, нито пък Европа. Иска ми се да се разкрещя: Не се мразете, обичайте се. Може би тогава и нещата ще започнат да се променят. Писна ми от толкова злоба и черногледство...

  17. Мария Маринова направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 15,36,43 EET

    Стеле, аз, а пък и останалите предполагам, не мразим по презумпция или по навик. Всъщност по скоро е силна антипатия и непримиримост. Няма как да съм щастлива като гимназист в публичен дом от мързела, пословичното овчедушие, от намусените и кисели физиономии, от безпардоността, наглостта...да изреждам ли още. Това е от сутрин до здрач и няма как да не те вбесява и да избухваш. Негативното и агресията пораждат само и единствено негативно и агресия.

  18. Мария Маринова направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 15,39,22 EET

    И точно поради това Росен "мрази" българите, Румен - европейците и Европа, аз на моменти и двете. Но, пак казвам, че това е може би хиперболизиране на отношението на всеки един от нас към определени дадености с негативен знак.

  19. Румен Донкин направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 16,30,07 EET

    Ай стига бе! Тъй философски го рече, та ми скри топката. Не, не иронизирам, наистина ми Ареса.

  20. Стела Недкова направи този коментар

    28.11.2009 (сб) 7,53,17 EET

    Да, сама го каза-негативното и агресията пораждат само и единствено негативно и агресия- и до кога така? Кръгът се затваря и единствено ни остава да скочим в него.

  21. Мария Маринова направи този коментар

    28.11.2009 (сб) 13,14,59 EET

    Чак философски не знам, но благодаря! Стеле, затова го наричат "омагьосан" кръг. Лесно се попада в него и неимоверно трудно се излиза от него. Проблемът е, че на практика дори не се излиза, просто въртелешката те тласка в периферията докато просто не отхвръкнеш. Само трябва да си проправяш път в навалицата, че да се добереш до тази периферия. И пак стигаме до искам и мога. Убедена съм, че нещата опират не до моженето, а до искането.

  22. Румен Донкин направи този коментар

    3.12.2009 (чт) 19,29,23 EET

    Е, да, де!


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.