Не възнамерявах да пиша по темата. Оказа се, че версиите са хиляди, оценките крайни, а всеки анализ с имунитет за меродавност. Вероятно историята, независимо близка или далечна е обречена все да е „под микроскоп”, все да е в дисекция в търсене на отговори, които да разбулват неизвестното, бъдещето. Прибавен и емоционалният спектър и историята добива необхватни мащаби. Другояче казано, датата 10 ноември 1989 г. и последвалите двайсет години политически, икономически, социални и културни промени се разглеждат от разнородни и различни по височина камбанарии.

Неоспорим факт е, че действителността се промени. За добро или зло !? Ако се вгледаме в проучвания и статистики показващи, че българите са сред най – мрачните, недоволни, мнителни, скептични народи в европейския съюз, може и да се направи елементарното заключение, че промените са повече негативни. Ако ли пък погледнем индивидуално на някой от случилите се промени – правото на избор, свобода на личността и словото, частна собственост, премахване на визов режим спрямо държавите от европейския съюз и прочее – може да се заключи, че промените са повече позитивни.

Във вчерашния ден един от най – често задаваните въпроси бе: „Защо при нас не се получи свободата и демокрацията, както при другите държави от източния блок?” Отговорите варираха от прословутата ни народопсихология до, че всъщност и днес в България няма свобода и демокрация. Във всеки един отговор има по – малко истина. Един манталитет възпитаван и отглеждан десетилетия трябваше да се справя с нови, напълно непознати реалности. Личното ми убеждение е, че не манталитета се промени и нагоди към демокрацията и свободата, а промени и нагоди демокрацията и свободата по себе си. И ако продължим по тази плоскост ще се окаже, че де факто демокрацията не е съвсем демокрация, и свободата не е съвсем свобода. Да бяха ръкавица – да я наденем, но е факт, че са доста условни понятия , за които само бяхме слушали и като общество не знаехме какво да правим с тях. За нас демокрацията и свободата бяха „Некерман” и „Бурда”. Години наред въздишахме по пъстрите им картинки или ги изрязвахме и лепяхме по бележници, дневници и тефтери. И когато онези лелеяни стоки и дрехи изпълниха щандовете на магазините ние продължихме по навик да въздишахме и изрязваме страниците.

Двайсет години ние не се учихме на демокрация, не се възпитавахме в свобода, а внесохме шаблоните. Прибавете към това и съвети на мастити държавници, политици, общественици как да правим и струваме демокрацията и сами виждаме и живеем в резултата. Защото онези ражданите, отглежданите и възпитаваните в демокрация безспорно знаят как се гради и поддържа тя, но нито те, нито никой знае как се преминава от изцяло противоположен политически, икономически, социален строй в демокрация. Няма как и кой да предвиди страничните ефекти, фирите и щетите, които ще съпътстват един подобен преход. Иначе казано, взехме готов, изработен модел и го вклинихме в нашата си реалност, без да се съобразим нито ние, нито онези предоставили модела с каквито и да било особености на българския гео – политически живот. Да не забравяме, че взехме модел от деветдесетте години на миналия век, а България бе изостанала с половин век.

Всъщност промени се случиха и то толкова много.

НРБ се превърна в РБ. Централизираното планово стопанство даде път на пазарната икономика. Авторитаризмът отстъпи на демокрацията. Практически еднопартийната система премина в многопартийна. Държавният монопол даде предимство на частната собственост. Концентрираните законодателна и изпълнителна власт, съдебна система в едно политбюро днес са самостоятелни парламент, правителство и президент. Единствената държавна телевизия пое по пътя на обществената такава и се появиха частни ефирни и кабелни телевизии. С държавното радио и държавните вестници – единици ежедневници, седмичници и две три списания имаха същата съдба. От правото да притежаваш един апартамент, една кола и да чакаш години ред за тях преляхме в правото на имаш право на неограничен брой движимо и недвижимо имущество без ред и подпис. От километричните опашки около Нова Година за банани и портокали, луканка и суджук до възможността да си ги купиш по всяко време на денонощието. Още много по големи или по-малки, по несъществени или съществени промени да изброя.

Всички промени показват едно, че демокрацията и свободата са отговорност, която поне за тези двайсет години не ни е по силите.

Друг въпрос е „Свърши ли преходът?” – Много ми се иска да не е свършил, защото ако е свършил означава че спираме тук и сега живеем в полу демокрация, полу свобода без да сме променили и капка от манталитета си възпитавам и отглеждан в много несвободни времена.