В Х О Д
| Пътеводител на галактическия рападжия |
|
|
|
| Публикации - Коментари | |||
| Написано от Росен Алексиев | |||
| Четвъртък, 12 Ноември 2009 22:44 | |||
|
Благодаря ти , БРАТ! Ти как си, к’во стаа? Всич е наред с мен и си бач… Навън е малко кофти, ама се сдухва положението и k’ви ги вършиш? Това е част от разговор на рап-аджия с негов приятел /авер/. На пръв поглед нищо специално, но все още не мога да проумея смисъла на подобни изречения и тяхното завладяващо съдържание. Точно поради тази причина, си зададох въпроса: К`во е рападжия? Да не е нещо кат` чекия, луе стария. Или по скоро искам да кажа, USA рапър, а всъщност забравям, че повечето от нашенските рапърчета вече се кипрят в поредното фолк предаване? ... Модерни времена…
Колко е объркана понякога ценностната система на младите хора. Не мога да виня за това обществото и да търся причината в това, но младите остават все неразбрани. Така е било и така ще бъде. Все пак световните тенденции се стремят за бързо завладяване на поредната доза модерен стил в съвременното общество, където всеки спазва определено поведение, начин на говор, дрехи и какво ли не. Задавам си въпроса, новият стил в хип-хоп музиката и така наречения рап – с неговите под стилове , който вече има няма 10-ина години шета из световния музикален ефир е нещо като нов месия към младото поколение или поредната доза палячовщина? Едва ли има човек - по света и в България, за когото имена, като Еминем, 50-цента и много други да не са се превърнали в синоним на скандал и популярност. У нас, понеже има липса на цветнокожи изпълнители /изключвам Азис, Софка и други подобни/, бледоликите рападжии дръпнаха толкова напред с материала, колкото две трети от артистите в поп бранша не са успели за цял живот, разбира се има изключения – Лили Иванова, която е вечна с нейните сладникави песни за любов и още нещо. Българските рапъри се превърнаха в един национален феномен. С множество албуми, сингли, продажби, турнета... И медиен шум до бога с повод и без повод. Всяко младо хлапе по улиците може да видите със смъкнати панталони, показващи се боксерки, шапка и ред други атрибути без които не може да се впише днешното младо поколение в редиците на това увлечение. Много ярки лица изникват от галерията на изпълнителите на хип-хоп - стила, който се радва на повсеместен подем. Тук обаче в нашите редици на родните рапърчета изгрява и първата разлика. Момчетата са с бяла кожа и дръзват да посегнат на типично черния стил на изразяване. Това означава, че те са разбрали силата на думите изразени от негрите в тъмното и мрачно гето, където живеят в нищета и се друсат неспирно с наркотици, недоволни от живота и от всичко. В българския рап, този момент е пресъздаден и то по какъв начин - с нескрита амбиция, талант и познаване на тънкостите на този тип живот, не е голяма разликата между Харлем и например Обеля 2 част или кв. „Левски” в Столицата. Ако и това не е достатъчно, младите трябва да гледат няколко американски екшъна, в които задължително има присъствие на жители от беден Харлем и въпроса е уреден. Не на последно място – парчетата с, които се опитват да бъде зарибен съвременния български слушател са „еднакво стойностни”, както навремето нашите родители е трябвало да разбират съдържанието и поведението на рокаджиите и поп певците. Съвременния рап има отявлени брутални текстове на песни, както и словесни нападки срещу кого ли не! Този начин на изразяване е толкова отявлен и е в интерес на истината да знаем, защо всички нападат свирепото съдържанието и щракането на пръсти от чалга парчетата, а не се замислят върху злостните коментари, които не жалят никого от долнопробните текстове на рап изпълнителите? Нямам за цел да обиждам никого, нито да защитавам, но има неща, които не разбирам. Едно от тях е защо трябва да се подражава на този стил, само заради причината, че трябва да сме в крак с модата? Този тип живот и начин на изразяване е толкова далечен от българското битие. Съвременният български рап ми изглежда, като по-хард копие на щурата чалга. Като потвърждение на някои мои мисли, съм подбрал текстове, които искам да предложа на уважаемия читател за размисъл. Тези думи сигурно са плод на несподелените маниери на галактическите рападжии или по-скоро плод на наркотично опиянение на “отлитане с хеликоптерче”, както понякога споделя Еминем. Въпрос на вкус и география, но текстовете са безумни. Не бих казал, че песните на родния рап са запомнящи защото има някои истини, за които не знам, например колко народ слуша тази музика? Аз със сигурно не съм и фен даже не мога да цитирам дори един куплет от някоя песен, освен това може би съм прекалено старомоден. Ако някой мисли, че може да ми лепне етикет, че съм тъп и не разбирам нищо, значи съм тъп. Дано се намери, някой по-остър от мен, който да ме светне в избора и начина на възприемане на подобен род музика, ако въобще има музика в този стил. Направих си труда да проуча какъв още рап – броди из света. Почти във всички страни по света, всеки се опитва да прави подобен род изпълнения. Лесни са, не изискват определени гласови данни, защото текста минава под формата на речитатив и когато изпълнителя е напудрен и в крак с модната тема формулата за успех е вече изпълнима. Когато споменах за други държави особено голямо впечатление ми направи този текст на руски рап. Той няма еквивалент и за съжаление не мога да направя превод, тъй като не съм на „ти” с този език единствено направих директно копиране на текста: Ну..подкоректирую... Мутри тип новые русские, но из бг пришли, как в текст подогнать не знаю...
Мога само да кажа, в този стил: Спасибо большое за перевод! Ако въобще някой се навие да преведе тази глупост! Друг подобен тъп текст е песента на известния нашенец Ванко 1, който написа своята „Божия присъда” веднага след като, излезе от затвора. Не съм гледал клипа към него, но със сигурност няма да видя нищо по-различно от това, което винаги е показвано: всичко си е на мястото: Ванко 1 пее гол до кръста, за да се видят всички татуировки на изрисувания му в затвора гръб, носи златни очила "Рей Бан", пуши хаванска пура и кара червено Ферари с всеотдайна блондинка до него, обаче... къде е Татяна Дончева? Та тя направи чудеса за него, за да се промени законодателството и сводникът веднага да излезе от килията, вместо да излежава присъдата си от 12 години. И за благодарност той увековечава в клипа си. Това си е направо черна неблагодарност, но истината е, че ние не можем да осъждаме постъпките на рапъра-сводник. Законодателната и правосъдната ни система също доказаха безсилието си към неговия трафик и търговия с жени. Затова чрез песента си "Божията присъда" търговецът с женска плът внушава, че него само Бог може да съди. Неблагодарен сводник, представящ се за рапър, наричащ ухажващите го журналисти "глутница хиени", а те жадни за вниманието му, записват всяка негова дума сякаш е великия Далай Лама.! Ето това е истината за родния български рап. Може би на някой отново няма да му хареса или ще иска да допълни като факти, имена, текстове. Дискусията е отворена за всеки, който има мнение по въпроса. Ето и обещания рап текст: Топли гевреци! Топли гевреци! Подмладяващи геврециии!
|
2 коментара (архив)
Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.



Мария Маринова направи този коментар
13.11.2009 (пт) 14,09,58 EET
Мария Маринова направи този коментар
13.11.2009 (пт) 14,14,11 EET