Преди няколко дни докато чаках дипломния ми ръководител на пейка пред факултета, една баба разхождаше двете си кученца- булонка и помиярче. Булонката дотича при мен и започна да върти опашка. Аз естествено не издържах и я погалих. Беше толкова мило и симпатично животинче. Жената ме погледна и каза: “Ти си добър човек!” Усмихнах се и отговорих: “Вие също.”

Казваше се Пуфи. Гледах я цели 11 години. Когато се разболя неизлечимо и нямаше сили за нищо, стоеше до леглото ми и мяукаше докато не я кача на него, защото не можеше да спи без мен. А умираше…пред очите ми… цял месец в жестоки мъки…

Никой не може да разбере какво е да изгубиш животно, докато не го преживее сам. И никой не може да обича истински хората, ако не обича истински и животните. Няма човек, който може да ме убеди в обратното. Човек, който може да е жесток с бездомно куче, е жесток и с хората. Защото няма средно положение. Или си добър и можеш да видиш обичта във всичко или просто съществуваш и дори се бориш за съществуването си като убиваш тези, които… не могат да кажат какво им е. Но нима това ги прави по-низши от нас? Нека не забравяме, че те не убиват за удоволствие, а ние го правим.

Има твърде много факти, които не мога да подмина просто така. Има твърде много неща, които не мога да премълча. Защото е твърде тъжно.

Всеки ден в България по особено жесток начин умишлено се убиват или осакатяват десетки животни. Случаите на жестокост и убийство на животни в страната се увеличават, алармират от фондация „Четири лапи”. Фондацията твърди, че над 70 на сто от местните власти в България не спазват Европейската конвенция за защита на животните. За миналата година са регистрирани около 300 случая, които се отличават с особена жестокост. Става въпрос за простреляни животни, за животни с извадени очи, за подпалени животни, за намушкани животни или с откъсната опашка, с отрязани уши, залети с киселина, залети с гореща вода.Организират се и боеве с животни – кучета и коне. Често залозите са огромни и още по-често животното умира. Понякога дори собственикът в яростта си, че е загубил хилядарката, му отрязва главата.

На 02.04.2009 г. след объркано и повратно гласуване в пленарна зала, българският Парламент заема половинчата позиция по отношение насилието над животните, като обявява за престъпление организираните боеве с животни, но оставя без наказателна санкция особената жестокост към животните.

Данни от месец юли тази година сочат за брутално избиване на кучета в два региона. В Благоевград е открит гроб, в който има 50 найлонови чувала с кървави трупове на кучета. В Хасково туристи откриват в кофа за боклук телата на 45 отровени кучета. Всички те са били убити със смъртоносна инжекция в неизползвано помещение в района на зоологическата градина.

Нима за вас това е нормално? Защото за мен е жестоко, гнусно и извратено! Питам се как другите страни успяват да решат проблема с уличните животни, без да ги избиват? И толкова ли е трудно да гледаме какво правят те и да го приложим и при нас?

И друг път съм го казвала, и пак ще го повторя. Моля, не ми излизайте с репликата “Нека първо се погрижим за децата и бездомните хора, а после за кучетата.” Защото не можем да заобикаляме проблема, замествайки го с друг. Защото е жалко да се държим така. И защото според мен трябва да си зададем още няколко въпроса.

1. В САЩ, за да си вземеш куче от кучкарника трябва да докажеш, че можеш да го издържаш. Защо тук няма нужда да го доказваме?

2. Съществува наредба, според която собствениците на големи кучета, които ги разхождат без намордник, се глобяват със 100 лева. Аз пък искам да знам къде са инспекторите, които следят кой как разхожда кучето си? Защото е факт, че 80-85 % от ухапванията на хора са от домашни и гледани кучета, а не от бездомни.

3. И не на последно по важност място се питам защо големите проблеми на столицата и на страната се замазват с този за кучетата? Нима из града ни обикалят кръвожадни вълци, за които евтаназията е единственото решение?

Беше днес. На една спирка. Приличаше на скелет. Ровеше в кофата за боклук и сякаш умоляваше с поглед преминаващите хора за късче хляб. А те дори се пазеха от него. Като че ли е прокълнато, като че ли ще ги изяде…Купих му кренвиршка. Излапа я на две хапки. Сигурно не беше яло поне седмица. Започна да маха с опашка и да ме гледа така сякаш съм му спасила живота. Погалих го и когато се отправих в моята посока чух следното: “Те хората умират от глад, тя кучета храни!” Обърнах се и поглеждайки сбръчканата и противна физиономия на бабичката, която изстреля този бисер, заявих: “Те хората умират и от злоба, ама не искат да се излекуват!”

Хората се делят на добри и лоши. И отношението им към животните го доказва…

Никой не успява да ме усмихне след тежък ден. Никой, освен Тиги- моята двегодишна мяукаща любимка. Защото ме чака на вратата и защото не спира да “мърмори” докато не я гушна. Тогава започва да мърка.

Кажете, това не е ли любов?

…Понякога ги обичам дори повече от себеподобните си. Защото само те могат да ни се порадват искрено. Може би, защото знаят, че само ние можем да ги спасим. За жалост, и да ги убием.

Вие кое избирате?