Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Коментари Може, но не е така!
Може, но не е така! ПДФ Печат Е-мейл
3 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Мария Маринова   
Четвъртък, 26 Ноември 2009 08:17

 

Може ли да бъде другояче? Колко и какви усилия са нужни за да се почувстваш поне мъничко по – добре сутрин щом отвориш очи?

 

Докато отпивам от кафето, гледам през прозореца. Детската площадка зад блока ме зарежда с позитивни настроения. Шарените катерушки и пейки, поддържаните тревни площи, чистотата. Може, но не е така! Катерушките корозират. Пейки въобще няма. Тревните площи са зле поддържани или неподдържани. Мръсотията обсебващо много. Всяка сутрин съседът от втория етаж пие своето кафе по същото време и всяка сутрин хвърля фаса си през прозореца ритуално. А самата площадка е препълнена с автомобили. Какво пък толкоз!? То и без друго деца отдавна не играят тук, защо да плащам паркинг ?

На път за работа се разминавам със съседи и познати от квартала. Усмивка, поздрав пожелание за хубав, спорен или лек ден! Може, но не е така ! Редят се кисели физиономии. Ако някой отвърне, то звучи повече като ръмжане, заяждане, дори псувня. Бързо, бързо сваляш усмивката от лицето си, защото рискуваш или да те заподозрат в налудничавост, или да се настървят, само защото се чувстваш добре или частично щастлив.

Пристигам на работното си място. Изпълнявам служебните си задължения методично, съсредоточено, отговорно. Може, но не е така ! В пространството циркулират клюки, сплетни , празни приказки и между другото се върши някаква работа. Отдадеш ли се на работата си, вършиш ли я съвестно биваш нарочен от колегите си за аутсайдер или натегач.

Всъщност, може ! Може и да спреш на пешеходна пътека без да ругаеш преминаващите, без да ги стряскаш и плашиш с клаксон и жестове. Може и да не се блъскаш в градския транспорт и все да го превземаш на абордаж. Може и да събереш изпражненията на домашния си любимец. Може и да си изхвърлиш фаса или боклука в кошче. Може и да паркираш на обозначено за целта място и да не крещиш по деца, че с велосипед са ти издрали колата или обърнали огледалото. Може и да поздравиш, та макар и само с кимване. Може и да не мърмориш докато си на опашка или в задръстване, те и без друго не зависят от мърморене. Може, и то са все елементарни неща, зависещи само от теб единствено. Може и няма нужда от условности и оправдания, че не е така.

Може, но не е така!

< Предишна   Следваща >
 

12 коментара (архив)

  1. Румен Донкин направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 11,31,19 EET

    Да, права си - МОЖЕ. А "не е така" защото: Всеки консумира ревностно избора си да каже, колчем потвърди своя изконен избор: МОГА, НО НЕ ИСКАМ. Всичко друго е украса на темата.

  2. Румен Донкин направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 11,35,02 EET

    Бай дъ уей, участвай в клюките. Всяка клюка дълбоко в себе си е информация. Не считам за нужно да те дразня с разсъжденията си относно понятието като такова.

  3. Мария Маринова направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 11,47,36 EET

    Ух! За клюките може би си прав, но ми е уморително и непотребно да знам кой с кого си ляга, кой с кого кръшка, кой какво казал и направил, как се бил облякъл и прочее. За избора си прав. Отдавна съм се убедила, че въпросът е "Искам или не искам ?" Въобще не опират до "мога".

  4. Росен Алексиев направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 14,01,54 EET

    МОГА, НО НЕ ИСКАМ - защо ми се струва до болка познато от далечното минало, когато се "кълвяхме" с теб на страницата на един друг сайт? Да вземеш и ти да смениш тази фраза, че нещо само се повтаряме и ще вземем да омръзнем на уважаемия читател с тези клишета. Аз с "кютеците", ти с това, че можеш, ама не искаш... Нема угодия.

  5. Росен Алексиев направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 14,02,42 EET

    Мария - евала за написаното! Къде отново се загуби?

  6. Мария Маринова направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 15,16,04 EET

    Росене, аз не говоря персонално за себе си. Това е нещо като лозунг тук в БГ и просто го припомням. Защото, докато си го караме с "не искам, но мога!" все ще си виждаме фасовете под балконите, ще взимаме на абордаж обществения транспорт, ще си общуваме по светофари и пешеходни пътеки като "нелимитирани селяндури" и ще имаме за гледка разрушени площадки и тревни площи.

  7. Мария Маринова направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 15,20,05 EET

    Не съм се загубила бе, просто нещо не ми идеха думите и звучаха като несвързани бръщолевици. Мисля, че имам периоди на тотална липса на муза и настроение. Но, да се похваля - разреших драмата с апартамента и отново видях хоризонта. Иначе казано, вече не ми виси над главата като дамоклев меч, дишам и спя многоооо по спокойно и мога да се отдам на любимите си занимания.

  8. Росен Алексиев направи този коментар

    26.11.2009 (чт) 17,21,48 EET

    Браво, малкия хареса ли близалките???

  9. Мария Маринова направи този коментар

    27.11.2009 (пт) 8,24,03 EET

    Ти пък!? Изяде ги за по - малко от час! :) И измисли да си направи лампа от поставката, в която бяха. Та, сега трябва да търся жички и кабелчета, че да му помогна.

  10. Румен Донкин направи този коментар

    27.11.2009 (пт) 15,53,15 EET

    "МОГА, НО НЕ ИСКАМ" е принцип, а не клише. Когато решиш, че съм прав да правя разликата, ще разбереш защо не бих споделил идеята (теорията) да се противопоставят нещата.

  11. Стела Недкова направи този коментар

    27.11.2009 (пт) 18,23,11 EET

    Скъпи приятели, еееееее посъбрахме се. Мария, да вземеш да намигнеш на своя муз...ха ха ха и да прати още вдъхновение. Супер, липсваше ни.

  12. Мария Маринова направи този коментар

    28.11.2009 (сб) 12,47,18 EET

    Румене, може и да греша, но принцип или клише, няма значение, когато е в негативни краски. Твърде инат има в този принцип що се отнася до темите, които засягам в материала. Това съм имала предвид, не да оспорвам принципността на фразата. Да ти кажа Стеле и аз си липсвах! Ма, скромна ли съм!:)


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.