Две кървави петна отляво.

И тишина, ограбена от ритъм.

Угаснал писък. Алена жарава

в очите на дете. След писъка.

Мълчание в две ръце – окови.

Очи, които виждат вятър.

И мръсен здрач, тежащ като олово

над тишината. Мъртво и безкрайно.

Споменът:

Стомана с мирис на жестокост.

Безсмислено безочие след гавра.

Дула, опряни в слепоочия.

И тежка песен някъде под залеза…

Някога през март-1994

*

Посветено на шестгодишния Йован от Босна,

с когото се запознах през Декември 1990 г.

при едни много странни обстоятелства…