„По време на комунизма, един циганин се възмущава от властта:
- Като е за работа или да ходя на събрания: ми викат "Другарю Манго", пък като е за банкет: "Мръсен сиганин".


Не случайно започнах с този виц. Дори и изтъркан и до болка познат, той ни казва много. След десети ноември свободата на словото отприщи грубостта човешка в родината ни подобно на цунами, което унищожава всичко по пътя си. Постепенно грубостта от това цунами се превърна и стана неразривна част от ежедневието ни така, че днес всички живеят в хаоса на собствената си обърканост и несъвършенство.

Има моменти в които, до толкова хората у нас са свикнали с изчанченото съзнание на мнозинството и изклюително груби подробности, че нищо не прави впечатление. Когато говоря за култура на поведение, за етикет, за елементарна учтивост негова милост българина, може само да мечтае да има изтънчеността на своя събрат от Запада или от САЩ. Независимо от това, че ежедневието навсякъде по света е изпълнено с грубост и открита агресия. С последната мойте сънародници останали в България, се сблъскват почти навсякъде: на улицата, в трамвая, в магазина, на работа, в училище, в болницата, в общината пред касата на Енергото, … много завистливи хора има, много. Не бих искал да сравнявам България преди десети ноември 1989г., с днешната.

Приичната е в това, че тогава също имаше грубост и сравнително ниска култура на поведението /особено груби бяха органите на реда – всъщност те са груби и сега!/, но това, което е в момента, лично мен ме кара да се срамувам. Първо защото все още се чувствам българин и европеец за ужас на някои мои приятели, но истината е, че липсата на всякакво уважение и толерантност, да не говорим за вече “излишни” неща като етикет, уважение и добър тон, категорично може да се определи, като анахронизъм.



Става дума за грубостта, за липсата на уважение и нормални отношения между хората. Нямам предвид само грубостта и ужасяващото безкултурие по предаванията по телевизията, а също и по пазарите и заведенията, преливащи от грозна ориенталска чалга и ужасяваща посредственост. Влезте в трамвай или в автобус и веднага ще видите, че ако има млади хора те непременно ще са седнали, а пред тях възрастни хора, бременни жени и инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, ако не някоя ругатня, най-малко груб, обиден отказ или още по лошо рискувате или да ви набият или още по-страшно да ви отнемат живота. Трябва да сте истински щастливи, ако се разминете само с една бледа закана: „ Що не си гледаш работата, бе/ма, или искаш да слезем да си поговорим?!”…

Правя ретроспекция на това, как навремето ние се обръщахме към възрастните хора и как сега младите се обръщат към нас, порасналите вече деца. Преди години не можех да си представя, че мога да заговоря непознат/а на „ТИ”, оказва се обаче, че тази учтива форма е останала някъде в забрава и излязла отдавна от употреба. По мое мнение изглежда, че учтивата форма форма за обръщение липсва не само при младите, но и при повечето граждани на днешна демократична България. Този модел на общуване се е превърнал в нещо ненужно, отживяло, архаично. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното “Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно турско “ти”. Интересно, че така започват да се държат и по-възрастните хора – за които не мога да кажа, че са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците, кеча и долнопробните програми от кабелните телевизии .

Една друга "порода" граждани, с която никой не може да се съгласи и да превъзпита в маниери и отношение към клиента са и си остават  - Търговците. Най-противната пасмина фамилиарни и груби люде , които навсякъде по пазари, магазини, в целия обществения сектор на обслужване, досаждат с пресилена  безлична наглост. Търговците ни, могат да съперничат на турските си събратя по арогантност и начин за привличане на клиенти. За таксиметровите шофьори въобще няма да отварям дума. Въпреки, че всяко правило си има и изключение. Има хора, които си създават уют и настроение, като се опитват да променят този противен български манталитет, дори с една усмивка и едно ведро "Добър ден!".

Преди време една позната ми разказваше, как млад продавач на обувки на един от големите градски пазари в София буквално я нападнал още от първия път с агресивни изрази и малоумни бисерчета, защото познатата се спряла пред сергията му. Той започнал ВЕДНАГА да и говори на “ти”, и упорито, се опитвал да и натрапи стоката си с думите: “А за тебе, госпоице, ще намеря най-доброто, ти само почакай…” Тя попитала уважаемия господин, дали все пак не е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с непознат, при това клиент. Обиден, той я погледнал и я изругал полугласно. Нещо отправено към женския сектор на нейната фамилия. Очевидно, “учтивостта” на този любезен продавач също си имала граници си мисля аз!…

В предишните редове, казах “турско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, чалгализация и при това отявлено турско влияние в управлението на държавата, стигнало чак до просветата и културата /по- голям срам от този не съм преживявал като българин /, дали в скоро време България няма да се превърне от културна европейска държава в некултурна и изостанала азиатска страна. Но това е друга, още по-тъжна, за нас, днешните българи. Тема, която изисква отделна статия, а и не само статия…

За съжаление учтивостта изчезна в отношения на всички нива. У нас, в демократична България, почти навсякъде се обръщат на “ти”. Може би няма друга страна в Европа, в която да си говорят по този начин непознати – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най-обикновените и задължителни фрази като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, “Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни останки от френския език, които старата българска буржоазия, използвала, като: “Мерси” и “Пардон”.

Няма да споменавам за значението на условното наклонение. Елементарен пример е, когато те  настъпят в автобуса или на улицата, да не получите нормално извинение, или ако има, то ще е нещо като възглас… от хорото: “Опа-а!”. Ако пък дадеш път на някой,  или решиш да бъдеш услужлив или учтив едва ли ще чуеш “Благодаря”. Основните обръщенията са: “Ало-о!” и “Ей!”.

Тази неучтива форма се намести и в големите телевизии: Канал 1, ВTV, Нова телевизия, които, за голямо съжаление, дават тон в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Сега повечето от децата, учениците и изобщо младите у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет.

“Нищо не струва по-евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта”, беше казал великият Сервантес. Изглежда, че ние българите ще се окажем сред най-неучтивите и с най-груб речник и обноски народи по света. Смея да твърдя подобно нещо, защото поне два пъти в седмицата се сблъсквам с мои сънародници, които пътуват от международното летище от Брюксел за София. Ние сме твърде далеч по маниери и начин на общуване, не само от французите или англичаните, но и от близките до нас поляци, чехи и румънци, сърби, албанци – там дори хората с по-ниска култура и социално положение се държат много по-почтително, любезно, по-възпитано и ме поздравяват с усмивка когато идват за регистрация на летището.

Какво да кажа за нашенеца: освен това, че е намръщен, недоволен, обиден на света и с онзи страшен навъсен поглед и самодоволно самочувствие, че всеки нещо е длъжен на другия… Кошмар. През последните двайсетина години статистиката е доста мрачн, защото станахме доста по-груби и некултурни. Този път не знам какво може да очакваме и откъде, някой да ни прати помощ. Доколкото ми е известно, няма международен фонд или организация, или каквато и да била инстанция, която да играе ролята на учител и експерт с това някой да „налее” елементарно възпитание и култура на общуване. На това му казвам превърнали сме се, като котки стръвници, които са готови да те захапят само и само да се каже, че са хапали.



Остава отворен въпроса: Този път кой ни е виновен?