Фантастична е тази шетня пред Коледа в малките градчета на Германия. Усещането за настъпващите празници няма нищо общо с нашето, българското очакване за петте почивни дни в повече…

И за няколкото напивания в повече. Дали защото болшинството от нас не вярват нито в Бога, нито в дявола?

В Аллаха вярват момчетата от строителната бригада, които като подизпълнители са наети да строят  социален дом  към една фабрика в градчето Пайтинг. Това е   единственият европейски завод, който произвежда тръби за транспортиране на течности, както и муфи, съединения, кранове, фитинги към тях, които не корозират нито отвън, нито отвътре. Те  не променят физическите и химическите качества на преминаващите  по тях продукти. Дори и силно агресивните…Технология на НАСА.
Нашите строители са виждали  българска водопроводна тръба след десетина години експлоатация, както и  пробит поцинкован казан за бойлер, родна направа. Ръждата е тотална. За  производителите от  Бавария ръждата е невъзможна дума.

Какво друго, ако не предизвикателство пред бъдещето на нацията ни е, че все още нашата вода, дори в столичния ни град, се пренася по етернитови тръбопроводи?… Не твърдим, че етернитът е канцерогенен, но не забравяме, че римската цивилизация е изчезнала и поради оловния си водопровод…

Момчетата от източните Родопи знаеха и ВиК занаята. Вече и у нас подобни тръби за водопроводната инсталация са масова практика.
А в тези дни и в Мюнхен, и в Пайтинг се подготвят за Коледа. На откритите базари бирата е в изобилие, ароматът на вурстчетата-  зашеметяващ… Нашенците отбират не само от строителството и им е кеф да гледат как германците се веселят. След третата бира - и пеят. Ей така, от сърце, не че са се напили!

В една от тези вечери собственикът на фирмата - изпълнител  ги събра, плати им и  каза, че за Коледа, както е по цивилизования свят, те имат право на отпуска, и ако искат, да им плати превоза до България…Искат ли? Та един оставил млада булка, друг - невръстна рожба, трети – болни родители…Е, и тогава се явихме ние с моя приятел Иво от туристическата фирма „Камура” , за да ги превозим до нашенско. Бързо, за 20 часа, на двойна езда на буса, до Източните Родопи.

Модерните телекомуникации ни изненадаха. При пристигането жената на бригадира, оперена яка родопчанка, ни дари …тава с баклава!

По различен начин германците се поздравяват един друг. В тези предколедни дни най-честото е "Gruss Gott" – Бог те поздравява…И вас, приятели!