Ти си тук: Изкуството не може да подражава на нищо друго, освен на истината! Коментари Ще ме оставиш ли, ако ме обичаш?
Ще ме оставиш ли, ако ме обичаш? ПДФ Печат Е-мейл
5 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Мая   
Сряда, 23 Декември 2009 20:40

Направих малка анкета на тема “Оставяли ли сте някого, въпреки че го обичате?”. Да уточня- запитването ми е проведено единствено върху представители от противоположния пол, поради това е може би малко не пълно.

Но нека ви кажа какво отговориха запитаните. 99% от тях отговориха утвърдително. Естествено, че аз се оцъклях при всяко “да” и затъвах все повече във въпроси.

И сега задавам въпроса към себе си. Моят отговор пък естествено е обратен на този, който дават представителите от мъжки пол. Защото аз не спирам да ям портокали просто така. Аз обичам портокали и цял живот ще ям портокали. За мен е същото. Обичаш ли, не намираш причини да си кажеш “Не става, няма да стане, не мога”. Щом обичаш, означава, че искаш. Щом искаш, не може да казваш “не мога”.

Но нека се опитаме да оправдаем мъжкия отговор на зададения въпрос.

Може би понякога “портокалът” не става. Но ние тогава няма да го обичаме. Защо липсите в характера могат да бъдат причина за окончателна липса на човека, който обичаш? Нима ти не си го заобичал такъв, какъвто е? И ако в един момент виждаш, че “не става”, ти просто не го обичаш вече. Оправдание тук няма. Поне за мен.

Може би друг път е  “няма да стане”. Ама кое няма да стане всъщност, като досега е ставало? И как изведнъж решаваме, че вече не става, когато все още обичаме? За мен не става само, когато ти самият не искаш да стане. Оправдание и тук липсва за положителния отговор.

Има и вариант “не мога”. Но той е още по-труден за разбиране. Как не можеш, когато искаш? И ако досега си могъл, защо сега се предаваш? Когато решиш да се откажеш, ти просто не искаш нещо достатъчно силно. Миналия уикенд се бях запътила към Витоша, но уви…Имаше сняг и…а бе, хич не изгарях да умра от студ. Затова си казах “На този студ не мога.” Явно снегът се оказа по-силен от желанието ми. Но какво се оказва по-силно от желанието да бъдеш с някой, за да го оставиш, обичайки го? Оправдание- не открито.

И така. Нека обобщя. Отговори от сорта на “обичах я, затова я оставих” за мен са нещо като “гладен съм, затова няма да ям”. Така че аз не вярвам. И не приемам. Не приемам раздялата като начин да покажеш на някой, че го обичаш. Оставяш го да страда, казвайки му, че го правиш, защото го обичаш? Ами ти по-добре му кажи, че ще го смачкаш от бой, за да му докажеш любовта си!

Не искаш. Това е правилният отговор. Но явно по-голямата част от мъжете не смеят да си го признаят и ни оставят да леем сълзи над безумни ситуации, напомнящи мелодраматични сериали. Искаш ли някой с цялото си сърце, обичаш ли го повече от себе си…Никога няма да го оставиш.

Защо си го обикнал? Заради това, че не може да готви ли? А в един момент си решил, че това е проблем? Ако обичаш някого заради него самия, никога няма да се опитваш да го промениш. Ако видиш в някой нещо, което не си видял в никой друг, никога няма да спреш да го виждаш. Любовта винаги променя теб до неузнаваемост. Не те кара да променяш човека до теб. Ако се изправиш срещу собствените си страхове ще видиш, че те са тези, които те карат да оставиш този, който обичаш. А поставиш ли ги тях на първо място, автоматично поставяш себе си и се превръщаш в егоист. “Аз не искам да страдам за в бъдеще, затова те оставям сега”. Ето това е изречението. А не “Аз те обичам, затова те оставям”. Такава любов няма.

А онази- истинската, би преминала през лед и огън, за да се докаже. Лесно се отказват само тези, които не искат с цялото си сърце.

А не искаш ли, защо да го правиш?

В днешно време не вярвам в истории като тази на Ромео и Жулиета. Защото винаги има едно Аз, което тича пред Нея или Него. Но ми се иска да повярвам, че има истории, които свършват щастливо, точно както са започнали. Защото щастието не е, за да го пилеем…А да се опитаме да го съхраним.

Тук може би идва на дневен ред друг въпрос. Как да успееш да съхраниш себе си, след всички сълзи, които си пролял? Дали те няма да започнат да давят любовта?

Но спасителен пояс винаги има. Стига да е до теб онзи, който ще ти го подаде. Защото само една прегръдка може да те спаси от бушуващия океан. Стига тя да е достатъчно силна!

Затова, ако желаете по-силно от всичко някой, не му казвайте, че го оставяте, защото го обичате. Не само, защото наранявате до смърт този, който обичате, а и защото и вас ще ви боли не по-малко. Неразумие, безумие, абсурд…Не знам как да го нарека. Но със сигурност, ако е любов, не е този начинът да докажете, че е!

Ако пък знаете, че ще се справите и сам и че на тази Земя има много други добри, умни, красиви и истински хора…Просто вие не сте намерили единствения във вашето сърце. А това е единственото условие, за да сте сигурни, че обичта ви е истинска.

Ще ме опровергаете ли?

 

< Предишна   Следваща >
 

15 коментара (архив)

  1. ина лозанова направи този коментар

    24.12.2009 (чт) 20,42,55 EET

    Мила Мая, Разплака ме... Все едно аз съм го писала... Като че ли аз съм го преживяла...какво да се прави-мъжете са от Марс,а ние от Венера.. Благодаря ти!

  2. Николай Калицин направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 12,33,31 EET

    Майче, мисля, че въпросът е разгледан еднопосочно. Причините за такова поведение могат да бъдат многообразни. Ако искаш материалът, който е със страхотен замисъл, да е пълноценен, трябва да се съобразиш с многоликостта на проблематиката. Честа причина, човек да напусне, въпреки че обича е, че двойката не е на едно ниво, по отношение на познанието, относно правилните взаимоотношения, изграждащи, а не събарящи връзката.Това е валидно и за двете страни!

  3. Николай Калицин направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 12,37,45 EET

    Друга причина е, дали човекът е изграден или не! Това е силно определящ фактор. Неизграденият човек, най-често е с погрешна представа за това, как да се развива връзката. За текива хора силен фактор е и натрупванията в миналото. Сигурен съм, че има причини, за които не се сещам. Не е толкова просто! Човек е като акумулатор-дава, но има нужда и от зареждане. Ако не получава нужното за себе си, а това, да се разбере е задача на партньора, той не е щастлив и продължава напред. Факторът "щастие" е определящ за всички.

  4. Николай Калицин направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 12,41,57 EET

    Често си мислим, че сме осигурили нужното за "другия" до нас, но това рядко е мнение и на двамата. Основен проблем е, че никой от нас НЕ Е ПОДГОТВЯН за най-важната наука ЛЮБОВТА. Малцина са, които познават принципите и, и са се подготвяли за нея усърдно. Повечето от нас живеят по течението-КАКВОТО СТАНЕ. След това е късно! Шансът е пропилян. Натрупани са негативи и липси. Темата е страхотна и богата, но трябва да се разглежда безпристрастно, от всички възможни гледни точки.

  5. Николай Калицин направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 14,28,29 EET

    В психикате на жените и мъжете има безпорни разлики. Всеобщо схващане е, че те са във вреда на общуването, природно заложени бомби. Това, разбира се не е вярно! Такива разлики има, но те са дадени с цел, да помогнат в типичните за пола области на реализация.Жените са по-сетивни, с по-богат емоционален свят, по-нараними от думи и поведение, имащи нужда от силна обич, внимание. Всички тези КАЧЕСТВА са дадени, с цел възпитание и отглеждане на здраво психически потомство, както и за изграждане на страхотната атмосфера, на дома.

  6. Николай Калицин направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 14,34,22 EET

    Мъжете са по-семпли, лаконични в изказа, общуващи прямо, не така чувствителни, имащи нужда от уважение и признание. Векове наред мъжът е воювал, както е и днес. Това го прави по-суров, изчистен от омекотяващи фактори, като силната емоция, многословието, прекалената чувствителност. Всички тези базови различия са в гените ни. Непознаването им, както и егоизма-аз над всичко, са основните причини за конфликта между половете.

  7. Николай Калицин направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 14,47,31 EET

    Когато човек познава тези различия и предназначението им, недоволството изчезва. В служба влиза уважението и зачитането на разликите. Това е началото на разбирателството. Уважавай този, който има нещо повече, по-различно от теб. Това е нова вселена. И всичко е полезно за общото благо между вас - ЖИВОТА. Всичко това изисква наличието на пълноценно развити личности. Ако само едната е пропуснала изучаването на материята, независимо от качествата и добрите предпоставки за идеална връзка, съюзът се разпада.

  8. Мая направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 16,01,34 EET

    Благодаря за коментарите г-н Калицин! Има много причини, поради които да оставиш един човек и една-единствена да останеш с него- любовта. За мен е пределно ясно, че хората са твърде различни, за да успяват винаги да са щастливи, но ако веднъж вече си познал истинското щастие с един човек...защо да не искаш да го изпиташ отново и отново? Може би ще погледна и от друг ъгъл на нещата в някоя следваща статия...Но засега си оставам с мнението, че щом обичаш, не можеш да оставиш...Коледа е, нека си говорим за любов! Щастлива Коледа, г-н Калицин!

  9. Мая направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 16,03,10 EET

    До Ина- радвам се, че сме сродни души явно :) И аз благодаря за коментара и Весела Коледа!

  10. ина лозанова направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 22,08,37 EET

    Мила умна и мъдра Мая, Развълнува ме и ме натъжи написаното от теб,тъй като живея в подобен сценарий в момента... Всъщност,много ми помагаш,тъй като разбирам,че не е нещо,което се случва само на мен..И получавам просветление и отговор на много мои измъчени въпроси от доста време насам... Дълга,тягостна война,ужасен сблъсък без победител.Само мъка и терзание...Вменяване на тежко чувсто за вина,борба за промяна и какво ли още не....А отговорът е само един-липса на тази ЛЮБОВ,заради която сме готови да минем през всички стихии!!!Много приказки и "бла-бла" теории.

  11. ина лозанова направи този коментар

    25.12.2009 (пт) 22,15,10 EET

    Реализацията е трудна когато не сме способни да обичаме... Весела Коледа и нека продължаваме да я търсим,истинската ЛЮБОВ и да озаряваме с нея всичко което вършим и до което се докосваме. Продължавай да пишеш,Мая!!!

  12. Стела Недкова направи този коментар

    26.12.2009 (сб) 13,32,15 EET

    Интересна статия и много обстойни коментари...най-много ми хареса изречението:" Коледа е, нека си говорим за любов!" Бих добавила...за ОНАЗИ ЛЮБОВ, КОЯТО НИ ПРАВИ ВДЪХНОВЯВА! Обичайте се.

  13. Мария Маринова направи този коментар

    28.12.2009 (пн) 16,42,50 EET

    Сама казваш, че допитването ти е било предимно сред мъже. Мисленето, възприятията, възгледите им вървят на друга плоскост. С риск да ги засегна ще кажа, че са еднопистови състезатели. За тях както е известно няма цвят пепел от рози или бананово жълто - има просто жълто и розово. Да не забравяме, че са предразположени към далтонизъм. Жените пък са по стихийни. Няма как да сме на един коловоз. Просто приемаш, че има и друг начин на мислене и на съществуване.

  14. Мария Маринова направи този коментар

    28.12.2009 (пн) 16,44,07 EET

    Що се отнася до портокалите - ако попадна на загниващ просто го изхвърлям, което не намалява обичта ми към портокалите по принцип!

  15. Росен Алексиев направи този коментар

    28.12.2009 (пн) 20,50,49 EET

    Зависи от това, какъв плод ще ти се падне. Познавам жени родени далтонисти, нямат чувства, такт. Има такива, които не виждат по-дале от носа си и тяхната стихийност е да се фукат с припечелените парички, изчуканите гаджета и т.н., дали сме портокали, банани, мандарини или киви всички сме едно - плодове. Едни по-кисели, други по-сладки въпрос на вкус и кучето се облизало под опашката. Права си отивам да изям един кисел лимон и той има вкус и той е плод.


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.