Това е един от въпросите, на които никой никога няма да може да отговори. За едни човека е представа за съвършенство, за други  свирепо животно.  За други човека е машина, която търси  удовлетворение от постигането на някаква цел водена от святи чувства.

Въобще всичко онова, което се състои в понятия, като  любов, приятелство, уважение, снабдяване с необходимите материални блага. Живота, такъв какъвто е представен за всички нас със своите трепети, злини, и задоволености.

В осмислянето и оценяването на това, което имаме се пресича от дълъг път, който криволичи и често се пресича от безумен лабиринт. Той е открит за щастие и нещастие да задоволява собствените ни слабости и сили. Може би всички хора искат само това - да са задоволени от живота – за някои щастието е в тяхната собствена глупост, дошла им в период на депресия и умопомрачение. За други е просто несбъдната мечта. В последствие всичко оказва влияние върху вас, мен, теб всички наоколо – нещо, което ще ме накара да се чувствам горд, нещастен, омерзен само заради това, че искам да бъда човек и искам да живея различно.

Тъй като изразяване на лично мнение не е на особена почит в ленивото и мръсно ежедневие на съвременния човек, мога да кажа, че наистина се уморих да търся щастието в простите неща, в първичното. Може би в живота някъде съществуват, но аз  така и не открих, какво може да направи някого щастлив. Съдба?

Ако все пак реша, че най-щастливият миг в живота на някой ще бъде, когато наистина бъда разбран от някого, то това е толкова вероятно, колкото и това, че може да не се случи. Може да съм малко луд, но кой ли не е? Лудите са навсякъде и отвсякъде. Това, което може да бъде причина да се надявам, че има поправими неща е, когато хората започнат да разсъждават трезво и търсят първопричините и виждат кристалната истина, такава, каквато е, без да има скрито покрито!

В този ред на мисли излиза, че тутурутките роптаят, защото всички искат да видят царя гол. Да, но царя беше гол и неговата роля е почти изчерпана толкова, колкото да разсъждаваме върху смисъла за окултното и да търсим безспорните идеали за любов, приятелство, изкуство, вяра, справедливост и достойнство. Понятия неразбрани и неосмислени от тези, които търсят перфектния избор, а всъщност звучат фалшиво на фона на красива песен.

Има хора, които не вярват в тези ценности, аз обаче вярвам! Това ме кара да се замисля дълбоко за това, което се случва и да прескоча личната си гордост само заради факта, че трябва да жертвам някои от тези идеали, за сметка на другото – приятелството да речем. В този случай нека този, който има смелост да говори и да бъде честен да си даде сметка за всичко това и да отговори, кой е по-важен, какво трябва да бъде пожертвано и как…

Единственото, което ме смущава е това, че е по-лесно материалистите биха се справили с това да търсят мястото си под слънцето, отколкото на заблудените идеалисти, които често рискуват да загубят идеалите си и да пристъпят принципите си, само заради това, че искат насила да бъдат наранявани и както се вижда от живота – те го правят. Кой обаче споделя и оценява тяхната саможертва?

Задавам си поредния въпрос: Кое е по-добро, да останеш идеалист или да си материалист на общия принцип – око за око, зъб за зъб? Каква простотия. Варианта, при който може да се запазиш като личност е единствено в това, да се чувстваш щастлив и да не обръщаш внимание на всичките сплетни, ругатни и недомлъвки изказани под формата на трудно общуване.

Предпочитам собствената си несгода отколкото да бъда емоциално осакатен и изкривен в собствената си грозотия на инвалид, който гледа да запази собствената си кожа. Колкото за непознатите понятия за чест и достойнство те са тера инкогнита за тези, които тихомълком, без предупреждение и мотивировка изникват и се скриват така, както идват неканени гости и са неприети от никого. Нещо като нескончаема детска игра…

Последното за което си мисля е, че си пожелавам щастие, каквото и да значи това за вас.