Този материал е написан в края на месец май - 2009г.

Първо дойдоха за комунистите
и аз не казах нищо,
защото не бях комунист.
После дойдоха за социалдемократите
и аз не казах нищо,
защото не бях социалдемократ.

После дойдоха за членовете на профсъюзите
и аз не казах нищо,
защото не бях член на профсъюза.

После дойдоха за евреите
и аз не казах нищо,
защото не бях евреин.
После дойдоха за мен
и до тогава не беше останал никой,
който да каже нещо за мен.

Изминаха дни, откакто се върнах от България. Малко съм объркан и трудно ще разказвам впечатления, защото каквото и да се случи, винаги ще съм българин, но поне за сега ще се въздържа от възможността да живея в Родината.  Защо? Голяма полемика става всеки път, когато реша да пиша за това, как виждам живота на мойте сънародници през други очи и мислене. Първо, защото тези състояния в моя случай са  скроени по друг образец. Както искате така ме наречете  – изпит мозък, полиран и прочие, избора е огромен и свободен за всеки. Но, идва голямото НО, не мога да се съглася, че простотията блика буквално от всеки ъгъл на тази държава.

Спомням си как изглеждаше София преди години, колко красиво беше с цялата зеленина и свежия въздух в съвременното строително гето Лозенец. Не искам и да си помислям, колко много е унищожено и продължава да се унищожава в името на печелившия бизнес, в името на това вмирисания на пот таксиметров шофьор да ми обяснява какъв хит е направила поредната чалга звезда и какъв цепеняк е тя с онези големи балкони, пък късмета му изневерил и жена му нямала такива. Не, искам да ви призная, че ми омръзна сутрин преди да си отворя мейла да виждам гръмките заглавия, колко прости били политиците, кой бил убит, кой отвлечен.  Въобще екшъна никога не спира.

Задавам си въпроса, за какво ми е да живея на такова място? От любопитство реших да пусна телевизия и да видя какво се предлага от малкия екран, между шоуто на Слави и няколко танцови конкурса по две телевизии и куп други реалити предавания, страшните водещи от новините, които със задгробни гласове и с още по нечленорезделни звуци четат новините от ауто Q-то, филми  без всякакъв смисъл, бой, насилие, секс след полунощ…

Излизам на бул. Витоша, и първата кофа за боклук изниква пред очите ми препълнена с всякакви сакове и кашони и усмихнато цигане с жални очи ме гледа от нея. Не исках, но трябваше да джапам из локвите и разбитите плочки по софийските улици и да се чудя как да се размина с накатерените коли по тротоарите отвсякъде. Не исках но на целия този "розов" пейзаж виждам само скъпите коли, които фучат и се задминават с поредното Ферари. Не искам, но си задавам отново и отново въпроса: Къде отиде афишираната беднотия българска? Излиза, че не всичко е на голи цици – лисици!

Сигурен съм, че повече от вас които останахте в България не искате да живеете или искате, но ако може нещата да бъдат променени и нещата да са в нормални граници то тогава си купувам веднага еднопосочен билет за България. Иначе казано обичам България, но не и хората, които живеят в нея с известни изключения. Някъде между редовете споменах, за глупостта и простотията. Няма голяма разлика между тях, или ако я има тя е качествена и въпреки всичко казано до тук едно единственото обобщение е, че роднинските връзки винаги ще вървят ръка за ръка.

Ако трябва да обясня по-завъртяно, то в България напълно важи един от трите закона на диалектиката, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Това от своя страна води до натрупанване накритична маса глупост, която ражда простотия от елементарен вид. От своя страна, когато елементарната простотия достигне своята критична маса, тогава се появява простащината.

Сигурно и вие приятели, които живеете в България не искате много от изброените и не изброени простотии да ви съпътстват в трудното ежедневие.

Често ви писва и искате да избягате от тези високи сини планини.

Остава обаче винаги едно ЗАЩО? На този въпрос няма окончателен и смислен отговор. Много от вас вече са ме критикували и ще продължават да ме критикуват, че съм напуснал България и с това съм допринесъл за състоянието в което сега я виждам. Този път реших аз да ви задам въпрос: Ако бях останал в България щях ли да допусна това падение?

Може да ви е обидно, но аз така и не разбрах откъде се взе тази ниска култура и тази ниска  интелектуална импотентност, в съвременното българско общество. Живота на всички е преобърнат с главата надолу и толкова много елементарни разбирания за  “добро”, “лошо” са покварени и съжителстват в една чудна идилия, която едва ли може да се нарече живот.  Ще задам още един  въпрос, как криворазбраната свобода може да накара човек да се почувства горд от себеси? Що за животно може да види, че няма нищо животинско в своите действия насърчени по скоро от простотия и глупост.  Спомням си за едни думите на Георги Димитров, може да са преиначени, но пък някога на един процес той беше похвалил българите за своята писменост, култура и т.н.

В момента няма нищо останало от това бляскаво величие, от този разцвет. Масовата  публика обича зрелища и тя се състои от едни заблудени овце, които се повеждат по най-тъпите цинични манипулации използвани някога от страна на правителство, телевизия и преса. Всъщност, къде отидоха всички тези интелигентни същества с морални и духовни ценности, които познавах от близкото минало? Дори и съвременните вестоносци на българската култура се оказаха покварени от  „ценностите” на болното общество в България. Приятелите, които имам и които останаха може би страдат по своему и искат да видят един ден нещата в по-различна светлина, тайно се надяват и търсят… онази останала, макър и мъничка красота в живота, заради която продължават да живеят.

Но, нейсе!  Има обаче люде, които са пуснали яко своите кепенци около очите си и използват мисленето на главата си, ако въобще им е останало такова в полза за онова  дето е между краката им. Гадно или не, с риск да бъда бичуван, ще кажа, че простотията, пошлостта, кича, простащината и други епитети… не извират измежду краката.

Пътят до онова място (между краката) трябва първо да мине през сърцето, за да се превърне в акт на съкровено тайнство между двама души. Това се казва ЛЮБОВ. Всичко останало е животинско съприкосновение. Ако някой е пропуснал връзката между написаното,  ще обобща с едно единствено изречение, че тайнството от съприкосновението на плътта, довършва връзката между двама души копнеещи за една красива връзка и изпитание, което е единственото свято чувство /ако е останало/ между двама души.

Мисля, че това е достатъчно като признание и няма повече да пиша за всяко мое следващо посещение в Родината ми. Ако някой иска да ме разбере, то това е негов проблем, тези които не ме приемат – също е техен проблем. Има една българска поговорка, която звучи така:

Умният разбира и без думи, а простият – и с хиляда думи няма да те разбере…