Аз съм някой. Който е син на майка си, съпруг на жена си и баща на децата си. Не винаги съм бил всичко това.

Когато дочаках навечерието на своите двайсет години, бях само непокорния син на майка си. Когато вече с носталгия си спомнях навечерието на тридесетте години от своя живот, бях вече порасналия син на майка си и прекрасният съпруг на жена си. Годините неумолимо ме доведоха до... четиридесетте. В които съм освен всичко друго и любимият баща на децата си.

...Не обичам датата на своя рожден ден. Тогава е есен. Тогава тече месецът, в който носталгията по лятото е най-силна.

Днес седя сам в своето кътче и в своето време, които имам право да заемам поне в една тридесет и шеста част от денонощието. Едно от всичките поредни денонощия, приближаващи датата, която не обичам. Тазгодишната дата е „кръгла дата”. Какво съм научил дотук, до тая кръгла дата? Нека си го кажа, нека си го призная, нека го споделя с теб, читателю.

...Когато бях на около десет, научих, че животът ти може да бъде променен за миг от някой, който дори не те познава...

...Когато бях на дванайсет, научих, че нерядко ти и някой до теб може да гледате едно и също нещо и да виждате две различни неща...

...На четиринайсет научих, че най-важното нещо в живота ти не е с какво го запълваш, а кого имаш в него...

...На петнайсет научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце...

...На шестнайсет научих, че дори за една едничка секунда време можеш да извършиш нещо, от което да те боли цял живот, та дори да ти е отредено той да е дълъг сто години...

...На седемнайсет научих, че когато се разделяш с близък човек, трябва да го направиш с думи на обич, защото денят на раздялата може да е всъщност последния, в който се срещаш с този човек...

...На осемнайсет научих, че само защото двама души се нападат често, карат се и се обиждат по между си, то не означава, че не се обичат... и още – че не само защото не се карат, не значи, че не се обичат...

...На деветнайсет научих, че думата „любов” има много и различни значения, но един единствен смисъл, който обаче може да стане всекиму безполезен, ако употребяваш думата прекомерно често и излишно...

...На двайсет научих, че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ще намериш сили да се отзовеш...

...На двайсет и една научих, че отнема много време да се превърнеш в онзи, който искаш да бъдеш и, че не просто се „превръщаш”, а страдаш и работиш за това...

... На двайсет и пет научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си взел от него и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал...

... На двайсет и шест научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха...

... На тридесет научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било нещо друго да заеме мястото й...

... На тридесет и две научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, са тези, които всъщност ти помагат да се изправиш...

... На тридесет и три научих, че с най-добрия човек, когото познаваш, може да се виждате един път годишно и пак да сте щастливи...

... На тридесет и пет научих, че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни и странни. Малко неща са по-унизителни. А и каква трагедия би било, ако ти повярват...

...На тридесет и девет научих, че не трябва да бъдеш толкова настоятелен да откриеш някоя тайна. Тя може да промени живота ти завинаги.

Едва ли съм спрял да уча. Едва ли ще спра някога. Едва ли животът ще спре просто така. Докато се уча, живея. Добър вечер, читателю мой. Беше ми приятно да побъбря с теб.