С риск до получа поредната порция обиди и критики, съм длъжен да ви предупредя, че съдържанието на този материал не претендира за изчерпателност. Темата е обширна и по нея може да се спори много.

Истината обаче е някъде между редовете, между заглавията, съдържанието и качеството на всичко това, което се създава, като изкуство. Тази моя реакция е породена от един коментар във виден български вестник за това, какво ни очаква тази година на Евровизия. Общото мнение е разнопосочно тъй като масовата публика възприема една песен с нейните основни компоненти музика, текст, аранжимент, визуално представяне и т.н.

Какво може да очакваме наистина тази година от българското представяне на Евровизия ? Загадка с много неизвестни. Дано имаме достоен участник, който да измие срама от миналогодишния човек-глас-вълк, който виеше по сцената с разхождащи се на кокили танцьори. Никой не искам да обидя или да засегна, но съм склонен да приема в някои случаи тезата за слабите текстове с които българските участници се опитват да пробият на този конкурс, както и слабото сценично присъствие и още безброй негативи.

За какво става въпрос. Заявката за победа от страна на Мишо Михайлов, който заяви, че „Господ ни праща изпълнители като Миро, за да събуди добротата в нас, е напълно сигурен, че „с това парче ще победим в Осло” . Текстът на песента е на български език. До тук добре! Успях да гледам в You Tube изпълнението на една от песните на знаменития Миро, но тук идва голямото НО. Десетилетия наред на  български се правят само импотентни текстове от които лъха безгранично отчаяние и липса на нещо загубено. С подобен тип текстове и песни не се печели конкурс! Това не е на мода и в този смисъл смея да твърдя, че всеки тип песен си прилича със следващата, защото мъката, тъгата по загубената любов, вечното страдание от откраднатите мигове и минути и още ред други мрачни присъствия в отчаяната българска душа са в актива от текстове на повечето песни. Да ви кажа честно, омръзна ми да слушам такива песни. Не съм спрял да следя развитието на българската естрада въпреки голямата дистанция, която ме разделя от България. Не мога да виня текстoписците, не мога да виня изпълнителите за всичко това, защото това е едно от поредните отражения от живота и липсата на свобода в изява на чувствата.

Именно поради тази причина не трябва да очакваме обратен завой на 360 градуса примерно от типа:  „Като девица”, „Дълбоко, дълбоко”, „Изрази себе си”. Защото вече отиваме в другата крайност. Разликата обаче е, че подобни заглавия на песни  работят добре, защото  създават настроение у тези, които ги слушат, лесно се запомнят с по-елементарна музика и много лансиране от всички медии и voila вече е хит. Какво може да направите ако слушате песен в която се говори за липса на чувства, изгубена младост, любовта която вечно си отива и не се връща и т.н. На мен не ми остава нищо друго освен да се самоубия, защото живота и без това не е розов, пък и тази меланхолия от подобен текст не оставя голям избор.  Както вече споменах,  този тип клишета, които се използват за създаване на песни вече не е на мода по света. Изключвам италианските песни, те винаги са много наситени със сълзи и разбити чувства.

Ако вземем пример от последната песен, която спечели Евровизия ще видим, че в основата и се разказва за една „Приказка”, за любовта на момче и момиче, за хубавата гора и т.н. Но никъде няма да чуете думата „раздяла”, „остани” или „Защо ме напусна?”. Цигулката само подсилва тези чувства и настроения.  Когато обаче някои процеси са безвъзвратно загубени, предхождащи с напускане и раздели са състояния на тъга и на много отрицателни чувства, както и на ред сълзи и сополи. Имам чувството, че някаква безкрайна мъка и липса на любов се таи в сърцата на тези, които пишат съвременните български текстове на песни. Толкова ли им липсва чувство с което да изразят любовта към дадена жена, за това, как може да бъде обичана, възпята, докосната с устни. Толкова ли е трудно да се създаде един прост текст в който примерно любовта да витае във въздуха и да не ни налягат черни мисли и други пороци. Ако трябва да съм искрен дори и вулгарните текстове, в които се говори за як секс и напращели цици говори повече за оптимизъм отколкото перманентното безебие в липсата на чувства и любов.

Остава да стискаме палци и да се молим, дано този път българската песен да пробие. Защото въпреки коварния принцип, който върлува  проба, грешка трябва да сме наясно, че това не е хазартна игра, в която всеки е длъжен да пробва. Най-малкото защото в Евровизия се влагат средства и изтощителна работа. Изпълнителите репетират, ангажира се цял екип с който се създава изкуство. Остава единствено  да бъде избран по-добрия чрез вот на зрителите, стига да не бъде манипулиран.

В България има доста талантливи изпълнители и автори, които заслужават уважение.  Не мога да правя прогнози, не мога да знам и доколко ще е реално преброяването. Според мен 10 минути са твърде малко време, за да се преброят всички SMS-и. Не знам също дали отново няма да се получат измами със SIM карти и т.н. Но аз не искам да мисля за тези неща. Лично с удоволствие ще изпратя поредното си съобщение да гласувам за песен представена от България.

Надявам се всеки да направи своя избор, както и публиката. Редно е да се заложи на добър текст, перфектен звук и евентуално след това да прибавим към изпълнението специални ефекти. Иска ми се да бъде лансирана хубавата българска музика.

Иска ми се да има хубава българска песен на която да и бъде даден шанс да се бори наравно с другите европейски.

Иска ми се тази година България да представи пред Европа нещо, с което да ги впечатлим, нещо което може да се научи единствено и само от нас, нещо което да не е копирано от всякакви простовати клишета.

Иска ми се единствено изкуството да продължи да съществува и да има повече щастливи думи и по-малко тъга в българските текстове. Иначе хубава мелодия винаги може да бъде създадена.