Четири дни от началото на XXI-та Зимна олимпиада и освен раздадените в няколко дисциплини медали, освен затрудненията породени от климатичните условия дали повод за злоради коментари, стана ясно, че без пари, без мощна държавна подкрепа, без стратегия на национално равнище спортът е обречен.

От олимпиада на олимпиада тази проста истина се повтаря, „взима се под внимание” и цял олимпийски цикъл се наблюдава влошаване на ситуацията. Сетне, когато дойде ред да изпратим делегация хвърляме цялата вина върху спортистите, и като че не остава смъртен грях, в който да не бъдат обвинени. Ако ли някой от тях се пребори за медал, дори олимпийска титла му оказваме почести – телеграми от президенти, изненадващи посещения в олимпийското село на премиери, челни позиции в национални класации, фотографии с шефове на федерации на преден план. Предлага им се точно това, от което и де факто, и де юре имат най – малко полза в спортната си кариера.

И сега отново ще се хвърлим в размисли, защо, кога и как сте стигна до тук? И отново ще си остане на същото ниво. Защото, отдавна се знаят отговорите! А, стореното, сторено! Най - доброто е да започне възраждането на спорта, не само да се говори. С думи само това няма как да се случи! Може да се направи много.

Закон за спорта като начало, в който да са регламентирани права и задължения на всички свързани със спорта – от състезатели до шефове на федерации. Закон, който да стимулира бизнеса да инвестира в спорт. Закон, който да стимулира спонсорството в спорта. Закон, който да изгради мрежата – училища, спортни клубове.Закон, който да задължи, ако се налага инвеститори и строители да изграждат спортни съоръжения в курортните комплекси, така че да привличат, както любители, така и професионалисти. Закон, който да покаже, че държавата е извела като приоритет физическото здраве на гражданите. Закон, който да покаже, че основния приоритет на държавата са децата.

През няколко години се борим за организиране на Олимпиада в България. Изтъкваме природните си дадености в кандидатурата си. Вероятно, ако това беше единственият фактор досега да сме спечелили и да сме влезли в олимпийската история, но не е. Като се изключи политическия аспект в избора на държави домакини, националната стратегия за развитие на спорта, държавната политика за физическото здраве, управлението и стопанисването на спортни бази и обекти са съществени елементи от оценката и по следващият избор на град – домакин.

Мисля, че едно подобно домакинство ще донесе повече позитиви – не само за спорта, но и за самочувствието ни, но ще се случи едва тогава, когато започнем да възраждаме спорта, когато го изведем като приоритет. Дотогава за постижение трябва да приемаме дори спечелени квоти от спортистите, а титли и медали за чиста проба геройство.