Поредната тренировка по футбол. Мястото е физкултурен салон. Този път ще се играе контролен мач между двете футболни школи. Децата са в групи от 2-ри до 6-ти клас. При шестокласниците се откроява едно момче, с умението си при вкарване на гол на конфигурира пръстите на ръката си, като отдава предпочитания на средния.

Треньорът му не реагира. Липсата на реакция си е чиста проба толериране. Похватите и методите на този треньор са показателни, че футболът може и да е цар, но в България царят е гол и до погнуса нечистоплътен.
Неделя е. Времето не е подходящо за излизане. Настаняваме се пред телевизора. Днес има мачове, както от българското първенство, така и от английското. Ще ги гледаме. Веднъж, защото синът ми тренира футбол. Втори път, защото самата аз харесвам този спорт. Гледането на два мача един след друг много прилича на играта, чието условие е да откриете разликите в картинките. Ето само част от разликите :
1. Стадионите, на които играят английските клубове са тяхна собственост, заедно с прилежащите тренировъчни игрища, съоръжения и сгради необходими за подготовка на съответния клуб. Стадионите, на които играят българските клубове са с не особена ясна собственост.
2. Стадионите, на които играят английските отбори са с капацитет надхвърлящ 20 000 седящи места за малките клубове и тези от различните дивизии. Големите клубове и тези от висшата лига надхвърлят 50 000 седящи места. Стадионите, на които играят българските отбори са с капацитет около 25 000 седящи и те могат да се преброят на едната ръка. Повечето стадиони имат трибуни само на сектор „А” и капацитетът им е за стотици, а не хиляди.
3. Стадионите, на които играят английските отбори, почти винаги изпълват капацитета си при цена на билети започваща от 50 паунда. Стадионите, на които играят българските клубове, почти винаги не изпълват капацитета си, при средна цена на билети 5 лв.
4. Зрителите, пред които играят английските отбори са различни по възраст, пол, цвят на кожата, религия. Зрителите, пред които играят българските отбори са единствено тъй нареклите се „ултраси”, както и близки и роднини на футболисти.
5. Докато гледате мач от английското първенство времето тече неусетно. Докато гледате мач от българското първенство оставате с натрапчивото усещане, че телевизията предава на забавен каданс.
Всред всичко това прибавяме укриване на доходи, не плащане на данъци, налози, такси, осигуровки, нарушаване на закони, правила и ред – скандали и побоища, шофиране в нетрезво състояние, обиди и неподчинение на длъжностни лица или право охранителни органи, самоволни отсъствия от тренировки и лагери, участие в черно тото. И това се извършва както от ръководители и управленци в БФс, през собственици на футболни клубове и футболисти,та чак до агитките.
И оттук насетне започват да се каканижат въпрос след въпрос :
- Защо държава, община и спортни клупове не се споразумеят за собствеността на спортни бази и съоръжения ? Ще каже някой, че е сложен казус. Оставам с впечатлението, че единствено това се цели – да си мислим, че е сложно. Нима страните нямат добре подготвени юристи, които да изготвят изрядни договори за покупко – продажби, за отдаване под наем при ясни и категорични условия, права и задължения на страните ? Но, така има вероятност да се пресече някоя и друга корупционна практика, да се запуши някой и друг теч на мангизи, да се изясни отговорността.
- Защо не се създава закон за футболното, въобще спортното хулиганство ? Защо футболните клубове сами не наложат забрана до живот за всеки – свой и чужд запалянко, който руши съоръжението, който предизвиква или участва в побоища на трибуните или нахлува на терена и т.н. ? От незаинтересованост и глупост . Може би, и защото футболните клубове са чисто и просто за изпиране и препиране на пари, и легализиране на бизнес ?
Защо, защо, защо !? Защото все още е изгодно, защото „лапачката” още е голяма, а пък и защо не !?