Да се откажеш- това всеки го може! ПДФ Печат Е-мейл
4 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Мая   
Петък, 21 Май 2010 13:45

Не исках да изказвам мнението си, защото знам, че много хора ще ме оплюят сега. И защото знам, че всеки има право на избор. Но тъй като имам мнение по въпроса, предпочетох да не си мълча.

 

Не харесвам, дори мразя мизериите, които се случват в нашата страна. Отвращавам се да гледам новини, пълни с теми за убийства, нелепи инциденти, корупция, цигания и безхаберие. Омръзнало ми е и от хорската злоба и завист. От факта, че всеки се бърка в живота на другия без да се вглежда в собственото си незавидно положение.

Има моменти, в които направо мразя българите и тяхната безцеремонност и липса на възпитание. Но и знам, че там сред тази паплач от блъскащи се и псуващи хора, има и такива, които са възпитани и умни, знаят, могат, работят и успяват. Стараят се въпреки злобата на околните и обидите, които преглъщат всекидневно, да са над това и да бъдат услужливи и дори балъци в очите на другите, но не и да се предават на омразата, отмъщението, липсата на такт и търпение. Макар, че има ситуации, в които това е невъзможно...

И все пак се питам...Защо трябва да слагаме всички под общ знаменател и да се отказваме от собствената си националност само, защото съседът ни всяка вечер пие ракия в компанията на пайнерските гърли, псува и точи лиги по срамотиите им?

Защо казвам всичко това ли?

Защото един българин отказа да бъде с българите, да ги подкрепя и представя пред света. Един българин, който заяви: “Аз съм много на високо, за да ви виждам. А дори като тръгна да падам, пак няма да падна толкова ниско.” Аз пък ще кажа следното. Дали онези, които гледат най-отвисоко, всъщност не са тези, които са най-ниско в собствените си възприятия за самите тях?

Ще започна от тук.. Гледам футбол, харесвам този спорт, уважавам всички футболисти, доказали се като такива. И дори да не разбирам кой знае колко от тази игра, се доверявам на всеобщото мнение. А всеобщото мнение за него всички го знаем. Играч от световна класа, с който всяка страна би се гордяла. И фактите го доказват. Мисля, че е достатъчно да отбележим само слдното. 48 отбелязани гола за 77 мача за националния ни тим, 6 пъти футболист на България.

Да се гордеем.., да се гордеем, колко да се гордеем...Или поне аз май нямам как да се гордея вече с него...

Преди време писах статия озаглавена “Добър играч-да, добър човек-никога” или нещо подобно беше...Та писах за добрия стар Стоичков...Сега мнението ми е почти същото.

Макар и много по-възпитан и държащ се на ниво, за разлика от псуващиия и често самозабравящ се Ицо, за мен Бербатов вече не е това, което беше. Да се откажеш от националния отбор е като да заминеш за Германия, да вземеш немско гражданство и да се представяш като гражданин на света. Да не смееш да кажеш от къде си...за мен е като да не смееш да си кажеш истинското име, защото не е общоизвестно, а е дар от баба ти Труфка от село Мало Конаре. Ако си достоен и възпитан човек, с достойнство и гордост ще носиш името или принадлежността си към даден народ. Поне аз така мисля

Но нека погледнем към фактите, които може би са причина Бербатов да се откаже от собствената си страна. Говори се за скрит неприязън спрямо успелите българи. Говори се за множество далавери във футболния ни съюз. Говори се, че българския футбол отдавна не съществува като понятие. Говори се за интриганстване и недолюбване от страна на журналистите спрямо Митко. И разбира се, всичко това не се говори случайно.

Но да погледнем и към неговите думи. Бербатов заявява, че медиите нямали значение за него. Но в същото време казва, че се чувствал недооценен и точно това го карало да се замисли. Недооценен от кой питам аз? Оценка от кого точно му трябва? Защото съдейки по това колко хора оправдават оттеглянето му, явно доста хора го ценят. А не са ли точно те важните- обикновените хора? Не е ли неговият гняв, гняв насочен към самите фенове? Всъщност аз никъде не прочетох черно на бяло истинската причина за абдикирането на национала ни. Някак си ми се струва, че е редно да дадеш правдоподобно обяснение на подобно решение, особено ако си значим за цял един народ.

Дали е  въпрос на избор, въпрос на чест или въпрос на капризи? Дали така нареченият сексимвол на българския футбол наистина е обиден или просто му е писнало да играе за без пари? Дали не е малко прекалено да дава изявления от сорта на “викнете ме, когато пожелаете даа ви оправя футбола”? За мен отговорът е един.

Ако обичаш да правиш нещо, ти го правиш без да е необходимо да се облагодетелстваш за свършената работа. Без дори да чакаш възхвала и почит...Но в днешно време просто не останаха такива хора....Не останаха и хора, които да искат да подкрепят онази “нормалната” част от българското население, която се гордее със своите таланти!

Да, той е наш талант. Да, той е българин. Но какво от това!? Той вече не играе за нас- българите. Той отиде да величае нечия друга страна..., където  е признат..., извинете платен! Защото парите са пари. А честта е чест! Нима Васил Левски е правил нещо за пари? Нима Христо Ботев е писал за пари? Нима те са чакали аплодисментите на цял един народ? Нима пишещите в този сайт го правим за финансово облагодетелстване?

Моето мнение, пак подчертавам моето е, че когато нещо се прави от сърце и от любов, то не се прави за пари!

Да, щях да разбера Бербатов. Щях, ако разчиташе на доходите си само от националния отбор. Но да имаш милиони и да не желаеш да останеш и от малкото останали герои на собствената си страна...Не значи ли това, че не ти пука? Не значи ли това, че обичта ти към парите е по-голяма от радостта в очите на обикновените хора. Защото точно тяхната обич е важната, а не оценката на  онези футболни спецове, които все ти намирали кусури.

България прогонила Стоичков, сега и Бербатов. Българите не оценявали своите таланти. Нима? Аз не познавам човек, който някога да е казал лоша дума за играта на Бербатов. Напротив...Но той не видя оценката на цял един народ, а само онази която се измерва в цифри....

Да, не е лесно да си чупиш краката за тоя дето духа...Но накрая го издуха цяла България...И не за първи път някой българин да се откаже от сънародниците си...

А вината? Вината е някъде там...заровена сред интересите на този, който “не би паднал толкова ниско”...защото вече е твърде високо в стълбицата на цифрите в банковата си сметка...

...защото за мен един играч е преди всичко човек...А иначе почти всички в днешно време играем в една или друга постановка...

 

 

4 коментара (архив)

  1. Още един нелимитиран селяндур! С това изказвам моето мнение, защото такива като този Митко с лопата да ги ринеш. Хубаво, станал футболна звезда успял талантлив и прочее. Защо всички забравят откъде са тръгнали? Защо толкова бързо забравиха това, че преди 5 години никой дори и не знаеше кой е този? Тъй като той не е вече в националния отбор ще предпочета да си замълча или както казваше една приятелка за мъртвите или добро или нищо!... Нищо.
  2. ..."Моето мнение, пак подчертавам моето е, че когато нещо се прави от сърце и от любов, то не се прави за пари!"... Майче, има и друг вариант на нещата. Това което не се прави за пари се прави за много пари. Това е моя интерпретация! Вярно е, ентусиасти, като нас малко са останали. Не искам никакви пари и награди, достатъчно е че преди време ми натрапваха, че всичко е за чест и слава и за купата на Съветската армия... Има време за всичко и за пари и за слава!
  3. Важното е да останем и да бъдем истински хора, не човеци.
  4. Мая, твоят материал ме накара да си спомня за някои произведения от българската класика..."Приказка за стълбата" и "Пази боже сляпо да прогледа". Проблемът, който разнищваш не е от вчера и вероятно ще продължава да съществува винаги...защото в кръвта си го носи българина. Не искам да поставям всички под един знаменател, но това е правилото, а тези, които не се вписват в него са по скоро изключение.


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.