Боя се, че пак ще заинтригувам само дамите с последвалите редове, но изчетох твърде много нелепици по темата- както казваха трите “грации” от едно тв реалити и реших, че е време да изкажа и собственото си мнение.

Всяка жена се страхува от раждането. Факт. И всяка жена си задава хиляди въпроси. Въпроси към непознатото- това, от което всички се страхуват. И много често точно този наш страх ни праща във форумите- местата, на които всеки пише свободно за това, което е видял и преживял. И понеже хората са различни, “виждат” или по-скоро не успяват да видят нещата такива, каквито са. А нещата се свеждат само до едно- правото на избор, което смятам, че не би трябвало да ни се оспорва или пък да бъдем заплювани поради него.

Много мнения изчетох в нета. Много мнения, които повече ме наведоха на мисълта, че да родиш е най-грозното, най-гнусното и най-страшното преживяване на света. Нещо толкова ужасно, че някои жени не биха си го “позволили” втори път. Звучи брутално, нали? Ти даряваш живот, подаряваш си това, заради което си струва да живееш и само това, което си струва да оставиш след себе си- ЖИВОТ и после наричаш този живот нещо, което не би повторил за нищо на света. Но нека разберем защо е така. И защо никой не си дава сметка, че ужасът, който преживяваш по време на раждане е “наложен” от онези, които трябва да ти осигурят спокойствие, удобство, доверие в тях самите и онова толкова важно чувство, че ти си герой, защото даряваш с живот своето дете- част от теб и от човека, когото обичаш? Никой не си дава сметка-тук в нашата страна, защото почти никой не е видял онова отношение- отношението в другите здравни заведения- онези, които са в Европа. Защото ние се тътрим безуспешно натам, но изгледите да стигнем скоро са толкова нулеви, колкото е и оценката ми към здравната ни система.

Но не! Сега няма да ви разказвам историите, които съм чула, прочела или дори видяла. Не искам да преписвам мнения от форумите или пък да преповтарям думите на свои познати. Не искам, защото знам, че те са истина. И съм против всички, които казват, че във форумите пишат единствено препатили хора с голяма фантазия. Никой няма да тръгне да си губи времето като пише небивалици за щяло и нещяло. Защото тези истории са историите и на мои познати, приятели, дори мои истории...Истина има, и то голяма! Но нека не ви я представям в най-бруталните и краски.

Ще се опитам да ви представя друго. Правото на избор  или липсата на такова право.

Всеки сам решава какво ще прави със собственото си тяло и как това ще се отрази на рожбата му. Защото всеки изслушва мнението на специалист и от тук насетне преценява дали да му се довери или не. Аз лично смятам, че всяка жена най-добре познава тялото си, издръжливостта си на болка и психическата си уравновесеност, за да може да прецени дали ще се справи с естественото раждане или ще се довери на оперативната намеса. Да, точно за това говоря. Секцио по желание и как да направим този избор без да ни заклеймят като не майки, да ни нарекат глезли и да определят този ни избор като не раждане, а лесният начин да се “избавиш” от болката.

Никой не иска да го боли. Физическата болка е изпитание през което всеки преминава, но не всеки я понася еднакво. Моментът, в който трябва да запазиш самообладание, за да помогнеш на детето си да излезе на бял свят, а около теб чуваш само упреци и крясъци, че не се справяш- честа практика в нашите болници, не всяка жена може да издържи. И не всяка жена може да бъде до толкова хладнокръвна, до колкото са лекарите. А знаем, че тук в нашата страна те са много по-хладнокръвни, отколкото трябва да бъдат.

И така. Спираме се на секциото. Не защото няма болка. Всяка нормална жена знае, че болката след операцията дори е двойна в сравнение с нормалното раждане. А защото това е нашият избор. Избор, на който имаме право. Избор, който се опитват да ни отнемат не само някои лекари- но те са по-оправдани, защото уж разбират, а и много жени, раждали по естествен път. Те, с гордостта на истински майки заявяват: “То секциото не е раждане, то е просто операция.” И така за всички тях ще кажа следното.

Нима бременността не е бременност, ако не е съпроводена с куп проблеми? И нима факта, че си носила детето си девет месеца не те прави вече майка? А нима не е най-важно да успееш да отгледаш и възпиташ едно дете, за да се наречеш с гордост истинска майка? Как ще го родиш? Това ли е най-важният въпрос? Това дали си страдал и си се мъчил като животно ли те прави по-добра майка?

Аз живея в 21 век в условията на цивилизацията или поне до колкото е възможно да нарека това тук цивилизация. И имам намерение да се възползвам от медицинските интервенции, които ще ми помогнат да се чувствам по-сигурна и по-спокойна. Щом са измислени и се практикуват всекидневно, значи са нормални. Много по-нормални от идеята “аз съм смела, затова ще раждам нормално, пък дори раждането на най-прекрасното същество в живота ми да се превърне в истински кошмар!” Не, аз може би не съм достатъчно смела. Но твърдя, че съм достатъчно умна, за да не позволя раждането на моето бебе да премине в стрес и ужас- до такава степен, че да не помисля и за миг да създам отново живот. И отново ще кажа- изречения от сорта на “Да не би жените едно време да са раждали със секцио!”, хич, ама хич не ми допадат! Защото аз не живея в “едно време” и защото никой няма право да решава вместо мен! Ами то едно време и упойки не е имало...Значи ли това, че следващият път като отида на зъболекар трябва да откажа упойката? В чий очи това ще ме направви по-смела?

Смел е този, който създава живот, защото това е най-голямата отговорност. Отговорност за цял живот.

А относно секциото- и то  крие своите рискове и всяка интелигентна жена ги знае. Но риск винаги има. Винаги има риск да родиш дете с дефект или дори да го изгубиш. Ако Господ е казал, ще бъде! Съдбата си знае работата и понякога просто не ни е писано. Но най-важното е да вярваме в най-прекрасното и да имаме право на избор. Защото не живеем в праисторията!

Дали секциото е търговия, дали е мода и дали е истинско раждане? Отговорите не значат нищо. Единственото, което има значение е да дариш живот, независимо от условията и обстоятелствата.

Преди време всички възстанаха срещу жена, позволила си да роди вкъщи без намесата на лекарски екип. И защо? Имало опасност за живота и, за този на бебето, рискът бил твърде голям. Цяла държава оплю майка, която пожела сам-сама да даде живот...Това право на избор ли е? Кой зачете нейното право с нейния риск, който сама е пожелала да поеме?  Защото това е нейното дете!!!