Всички европейски граждани, независимо от националност, пол, етнос имат еднакви права, но също така имат и еднакви задължения. Това са само част от правата ни във великото европейско семейство, което в стремежа си да стане още по-велико, напъди по най-позорен начин ромите от още по великата Франция.

Все още не са ясни причините, заради които българските  роми се върнаха  в България? Едва ли някога ще станат ясни, още повече, че френските политици съвсем лаконичко направиха „тъпи” коментари пред френската национална телевизия TF1.

Или най-общо казано, много думи никакво значение. Разбира се картините, които показаха пред световната аудитория, не бяха от най-красивите, но пък за сметка на това всеки има право на съществуване, стига да не е пречка в обществото, което понякога е много жестоко. Дори към себеподобните.

През последните няколко дни в Белгийската столица отново се повдигна въпросът за изразходване на средствата за интеграцията на ромите и в частност на българската държава. В последните 15 години тези средства като че ли бяха монополизирани от няколко неправителствени организации, които трябваше да изиграят своята роля на обединител и да бъде  направен значителен прогрес в тази насока. Ще дам пример с италианците, които правят това от години но те не пречат на ромите и не ги изпъждат, а се опитват правилно да усвоят отпуснатите средства от ЕК. Друг е въпроса до колко успяват, защото ще ме прощават братята Роми, но: циганина си е циганин. Той не може да бъде променен. Според италианската преса, проблемът с ромите в Италия не е толкова наболял въпрос и те се справят въпреки, агресивното им поведение на моменти. Но  никой не пожела да изгони ромите и да разруши „флавелите” около Рим или Милано. Въпросът за получените средства в България е в това, дали някой дава гласност на тези проекти? Още повече, че те са публични и за да има публичен контрол на изразходването на средствата трябва да има повече яснота около дейността и разрешаване на проблемите на това малцинство.

Защо обаче отново се получи  старата позната история: хубава работа, ама циганска. Защо?  С моя позната работехме по въпроса за интеграция на ромите към Европейския парламент и това, което имам, като информация от миналата година е, че за последните 15 години само в България има развити над 100 проекта, т.е. те са реално реализирани в България и то най-вече в областта на образованието на ромите.  Но резултат няма. Около 70-75% от ромските деца, които са тръгнали на училище, в осми клас вече не го посещават и се оттеглят от активна учебна дейност поради много причини: първата и най-главна се състои в прекалено бързата акцелерация на младите и преждевременно съзряване за водене на полов живот. Много от младите ромки се омъжват и забременяват на възраст между 13 и 15 годишна възраст с което тяхното посещение в училище става безмислено. Други биват продавани за „крадли”, трети – захващат древният занаят – проституцията. Всичко в името на това да печелят пари. Трябва ли да бъдат осъждани ромите за това, че те имат различен поглед върху нещата от живота? Какво точно се случи във Франция, е главният въпрос дали в действията на френското правителство могат да бъдат видяни само правоохранителна мерка, или етническо маркиране на нещата? Или се наблюдават и двете тенденции.

Интересно ще бъде, ако се случи с френски граждани, които също част от великото ЕС подобна история както с изгонването на българските и румънските роми? Доколкото добре познавам френския нрав и обидчивост, както и начина по който винаги се оплакват от всичко французите ще вдигнат такава олелия, че Европа ще стане тясна. Винаги в изказванията си съм казвал, че харесвам Франция, говоря този език и обожавам френската литература, изкуство и история. Но мразя французите.

Ако българските роми не са нарушили вътрешното законодателство на Франция, където със съдебно решение те са осъдени и подлежат на експулсиране, то няма никакво правно основание български граждани, независимо от техния етнически произход, да бъдат наказвани по такъв начин.

Опирам се отново на законите в Европейския съюз (ЕС), които гарантират свобода на придвижване в рамките на съюза. Франция е страна на ЕС, България е страна на ЕС и следователно нашите граждани могат да пътуват свободно. Няма никакво правно основание да бъдат дискриминирани по отношение на други етнически групи. Остава обаче отново едно съмнение. Става въпрос за правото за пътуване, но не и правото за временна резиденция и правото на труд, което е в съответни ограничения за България респективно и Румъния.

Много нашенци, отдавна намериха начин да легализират престоя си в обединена Европа, като се регистрираха, като ЕТ. Това е един от вариантите, чрез който повече от тях получават заветната временна карта за престой, която има валидност първо 6 месеца, след което се прави цялостна ревизия на дейността на този ЕТ, плащания на социални осигуровки, здравни, ДДС и т.н. След първите 6 месеца се прави продължение за още 6 и в края на първата година, отново се прави ревизия на дейността на този търговец /използвам думата търговец, защото търговската дейност или развитието на дейност навсякъде е познато под тази форма/ и по преценка на общината към която се плащат данъците и данъчните власти, емигрантския офис към съответната държава дават своята оценка за продължение на престоя за още 1 година. След втората година, съответно процедурата около престоя и правото на работа е далеч по-лесна и може да се получи право на престой 5 години, след което ако сте станали собственик на недвижимо имущество, имате изтеглен дългосрочен кредит и прочее, никой никого няма да изгони, тъй като ЕТ, вече е длъжник в държавата и трябва да изплаща своите задължения.

За да бъда разбран правилно около това неочаквано преселение на ромите, ще трябва отново да се позова на текстове от европейското право. Защото ако по отношение на българските роми се предприеме някаква процедура, тя трябва да е регламентирана много ясно от френското право, да е в съответствие с европейското право и да е изцяло в съответствие с процедурата за справедлив процес, който да отговаря на Европейската конвенция за правата на човека. Независимо от това, как са живели във Франция, какво са работели и как са припечелвали пари!

След като прочетох достатъчно коментари на специалисти по Международно право остава единствено да цитирам точно този коментар, с който слагам точка в този иначе болезнен проблем в целия свят. Трябва да се има предвид, че ако български граждани попаднат в процедура, която нарушава, както правото на ЕС, така и положенията на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, те трябва да имат възможност да пребягнат до защита на своите интереси пред независим компетентен съд в самата Франция, а не да бъдат насилствено принуждавани да напуснат нейната територия.

Въпросът с експулсирането на граждани на страни на ЕС е един много сложен въпрос. Той не е толкова елементарен и не бива да се разглежда само от гледна точка на ефектния пропаганден момент, а във връзка с далеч по-сложна процедура, която е сложен комплекс от международни права и задължения, които са залегнали в конституциите на демократичните страни от ЕС. Те пък от своя страна гарантират изцяло правата на гражданите на ЕС.