Най-добрите кючеци в махалата ПДФ Печат Е-мейл
11 гласа
Публикации - Коментари
Написано от Росен Алексиев   
Вторник, 01 Март 2011 14:40
Преди няколко дни прочетох един материал, в който се говореше за тъжната статистика, че за последните 10 години България се е стопила с близо 600 000 души. Тъжна новина и съответно ми дава повод да се замисля над този въпрос – Защо? Може би защото държавата е виновна за всичко, може би самите ние сме виновни.

Свикнах да приемам упреци и омраза за това, че и аз напуснах България преди има няма 11 години. Причините много, но достатъчна ли е икономическата криза, дивото общество в което съм живял да избягам. Може би, може би не. Напуснах държавата, защото не можех да понасям друго у моите сънародници. Говоря за българския манталитет.

Неволно или не, в съзнанието ми е факта, че преди години дори и сега, за да успее средно статистическия българин държавата беше длъжна да му осигури образование, грижи за децата, безплатно здравеопазване. Държавата трябваше да даде сигурност, пари, хубави магистрали, всичко от което негово величество гражданина да се възползва. Но когато държавата иска своето, изведнъж всички се намусват и с гняв заявят – какво е направила държавата за тях? Защо дори трябва да и плащаме данъците на тази държава, като нищо не и е наред?

Разбира се, че нищо не и е наред. Това е нормално защото едни празноглави крадливи кратуни управляват вече 20 години но пък с ръка на сърцето заявявам, че и народа е крив за всичко това. Не за друго просто манталитета е такъв, един объркан. Защо пък държавата да е виновна, да не би управляващите да са виновни, че не са случили да управляват читав народ. Но пък не трябва да забравяме, че именно те, онези от висшата прослойка произлизат от този народ.

Именно тези, които сега гордо пъчат гърди и се чувстват комфортно в меките си кресла и луксозни лимузини лишени от стрес за неясното бъдеще на Републиката идват от дълбоката зловеща провинция за да осигурят на обикновените българи – гадния български манталитет.

По някакъв далечен начин се чувствам обиден, за това и съм сигурен, че българите не заслужават да бъдат обиждани и ръководени от такава пасмина селяндури! Дали българския манталитет съществува или не знам само, че тези които са избягали навън работят и плащат без протест данъци и успяват да се справят в блатото на живота. Дори, като емигранти.

Задавам отново въпрос: ако тези хора /емигрантите/ приемат новостите и предизвикателствата от Запада или Америка или където са там по света, плащат данъци и работят за благото на чужда държава – опира ли всичко това и до „българския манталитет?”

Едва ли, може би племето ни е такова, че този признак се появява единствено и само по тези географски ширини и няма нищо общо с това, че България е била 500 години под турско робство. Защото местната простотията е такава, че на родна почва българският манталитет цъфти и прецъфтява, доволно заразен – дори и на шепата чужденци, които идват за малко започват да прихващат от него.

Това няма нищо общо с вечното хленчене, защото ако трябва да резюмирам написаното от мен излиза, че и аз започвам да се оправдавам с манталитета. Дано само да не се приеме като митичен символ и веднъж завинаги обикновения човек да осъзнае, че за всичко сме виновни ние! Проблемът е в нас въпреки, че плюем по държава и не знам си още по какво. Всичко зависи отново от нас дали ще се променим – ала за жалост, не се променяме.

Горчивия извод е в това, че така ни е добре. Една тъжна абсолютизация, която е валидна и в днешно време и ще бъде активна и след 500 години. Това, което обществото не може да приеме е промяната. С времето обществото отхвърля всичко, когато има нещо ново и различно, на кого е нужно обаче това? Дали не е свързано с човешката съвест.

Повечето хора изтъкват винаги наследството в манталитета от тоталитаризма, завистта и това, хората да бъдат обхванати от яд. Заради това например, че някой е дошъл от село с галоши оцапани с тор и успял да направи просперираща фирма. За това, че друг продал нивата от дядо си и купил апартамент, хубава кола и всичко се върти около думата … завист! Това е най-страшното бичуване на преуспяващите. Независимо от това дали идваш от село или от град, това няма значение.

Гледал съм много предавания по белгийската телевизия за преуспели хора от село, печелещи пари с отглеждането на говеда, селскостопанска продукция и други. Но никой, не завижда на другия съсед, да не дава Господ. И обикновените хора в други държави по света живеят нормално, всеки се разпростира в чергата, която сам е изтъкал. В България обаче всичко е против това хората да живеят в разбирателство, в угода един на друг.

Отново съм изпълнен с мрачни мисли, отново си давам сметка, че всеки път когато посрещам Нова година, си казвам: да бъде мирна, ползотворна, щастлива, изпълнена с много обич, разбирателство и любов! Но каквото и да си пожелаем на български език – не ни остава друго освен да си чешем езиците с неразумни предположения и пожелания! Защото скъпите съграждани градят взаимно този задружен форум – наречен живот.

Дали ежедневието ни ще бъде обгърнато в клюки или не, клевети и убийства, всеки трябва да допринесе нещо и то положително за да не се чувстват хората, които останаха в България като забравени от Бога. Лепнати с разни прозвища и миришещото определение – балкански манталитет. Това няма значение, защото дори и с Луната да се побратимим, вечно ще има такива, на които ще им е криво всичко. Дори и да съществува перфектното общество, онова в което ни заблуждаваха преди 10 ти ноември.

Всъщност каква е файдата от това да приличаме, като другите хора от тази пуста чужбина, например на тези в Париж. И те си имат своите араби, негри и провинциалисти, които се стремят да изплуват от своето битие. Но всъщност дали си в Париж или в Елхово или Подуяне, това не ни прави повече граждани или селяни.

Впрочем някой да ми каже, от кога големите градове са придобили статут на град, с указ на МС, или нищо подобно?

Не мога обаче да си представя друго, докога ще караме някой да се събува пред вратата и да влиза в къщата ни с миризливи чорапи на дупки?

Малко ми е... селско, извинявам се за израза, или японско или таджикистанско, ако звучи прекалено. Никой не го прави по света освен в братска Русия. Но хубавото е това, че обичам да пътувам и да се уча от хората по света, как живеят. Така изграждам своя стереотип да бъда различен, с риск както казвам – да ме набият на мегдана с пръчки за това! Но това са само битови навици.

В заключение, всъщност няма да умувам повече, просто ще завърша с един стар, брадясал и много любим виц:

Попитали дресьорите в цирка: Защо слоновете не могат да играят кючек? И те отговорили: Защото не могат да щракат с пръсти...


 

0 коментара (архив)

Дискусия (7 коментара)
Най-добрите кючеци в махалата
Mar 01 2011 19:18:28
Росене
#880
Най-добрите кючеци в махалата
Mar 01 2011 19:25:25
Докато четох твоя материал се сетих да следната мисъл: Българската армия няма загубена битка, но българските политици нямат спечелена война! И до ден днешен е така. Калпави политици, но пък сами си ги избираме. То пък един избор. Но! За другото си абсолютно прав-трябва да се промени манталитета, хората да разберат, че нашата страна е наш общ дом и ако ние се отнасяме безотговорно към него, той ще се отнася по същия начин към нас. Някои хора и до ден днешен не знаят предназначението на кошчетата за боклук из града и в парка, а после се оплакват колко е мръсно.
#881
Отг: Най-добрите кючеци в махалата
Mar 01 2011 21:35:50
Стеле, на мен ми е още по-мъчно и чоглаво, не знам дали е правилен израза защото почти всеки ден се сблъсквам с българи, които търсят по-добро бъдеще и по-добър живот! На моменти са толкова искрени тези хора, а и спомените от миналото ми нахлуват в главата. Измина доста време от последното ми гостуване в България и да ти кажа честно не предвиждам за в бъдеще подобна изява. След това се чувствам ужасно. Може и да съм предател, мога да бъда наричан с много сравнения и определения, но не ми пука. Аз имам семейство, което заслужава по-добро. Надявам се един ден нещата да се променят. Дано да е по-скоро. Както споменаваш ти има хора, които не знаят за какво служат кофите за боклук. Мария ако има желание може да фотографира между блоковото пространство в Люлин за да покаже за какво става въпрос. После защо гроздето било кисело. Питам се до кога?
#882
Най-добрите кючеци в махалата
Mar 01 2011 22:57:44
РОСЕНЕ!!!
СМРАЗИТЕЛЕН, БЕЗПОДОБНО ДОБЪР МАТЕРИАЛ!!! И УВИ- ОТВРАТИТЕЛНО ВЕРЕН...
ДА ТИ КАЖА НЕЩО ЗА " ПРЕДАТЕЛИТЕ" КАТО МЕН И ТЕБ. ЗА НАПУСНАЛИТЕ БГ ДЕМЕК.
ДО ЕДНО ВРЕМЕ МНОГО ПРЕЖИВЯВАХ ТИЯ КВАЛИФИКАЦИИ. И ПОДМЯТАНИЯ ОТ ТИПА:" ЕЙ, КОГА ЗАМИНА, КОГА СПЕЧЕЛИ ПАРИТЕ ЗА ТОЯ ДЖИП?" ИМАЛА СЪМ БИЛА ДИАМАНТИ- ТЦ,ТЦ,ТЦ...ИМАМ- ЧЕТИРИ. ВЪВ ВИД НА ДЕЦА. И ТРИ НА БРАЧНАТА ХАЛКА. ДОКАТО В ЕДИН МИГ СИ ДАДОХ СМЕТКА КОЙ МИ ГОВОРИ ТАКА.ХОРА, ДЕТО СА ХОДИЛИ НА УЧИЛИЩЕ ДО 8 КЛАС. ДЕТО СА ПРОЧЕЛИ ПОЛОВИН КНИГА- ГОТВАРСКА. ДЕТО ЧАША КАФЕ САМИ НЕ СА СИ СВАРИЛИ. И ДРУГИТЕ ВСЕ СА ИМ ДЛЪЖНИ. И СИ ВИКАМ- АЗ ЩО НЕ ВИ... ПЛЮЯТ, ЗАВИЖДАТ, НО... НЕ ОТКАЗВАТ ПРЕВОДИТЕ В ЕВРО...
СТРАХОТЕН МАТЕРИАЛ!!! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
#884
Най-добрите кючеци в махалата
Mar 02 2011 08:40:01
Мария, благодаря ти искрено! Знаеш ли кое е най-шокиращото и най-противно нещо, което ми се е случило през всичките тези години в Белгия. Преди година на летището където работя, обслужвах българският полет до София. Имаше някакъв проблем със самолета и получих инструкции от диспечерите да направя съобщения на 3 те основни езика английски, френски и холандски + български за по-голяма яснота. Когато започнах се намериха "умници", които веднага ме апострофираха със следното: айде, айде стига си се превземал ние разбираме също чужди езици. Аз си свърших задълженията, и група простаци продължиха да ме обсъждат, като на висок глас пред мен ми заявиха, че знаели как съм се уредил на тази работа. Всичко ставало с много силни връзки от София и така... ясна е била работата. Какво да им обяснявам на тези каруцари, че мен са ме назначили от Министерството на транспорта, Митница - Белгия, Федералната полиция и съм преминал през страшен ад на 4 конкурса като елиминирах близо 270 души. Това е страшно. Докога ще гледат всички в канчето на другия. Не могат ли хората да разберат, че всеки има свой личен живот и трябва да бъде живян с достойнство. Ужасно е, на моменти съм доволен и щастлив, че имам друга националност и все по-често показвам белгийския си паспорт и лична карта. До кога ли?
#885
Най-добрите кючеци в махалата
Mar 02 2011 09:36:24
Росене, знаеш ли...Това, което разказваш, освен, че е гнусно- и се надявам, че бързо си го забравил!- ме провокира да ти споделя и аз нещо. И на всички тук,разбира се. С извинение за малкото добри думи по свой адрес!
При първата си мисия в Кандахар спасих случайно някакви трима от сигурна смърт. Оказаха се висши руски военни, на високо ниво в контактната група НАТО- Русия. Някакви страшни клечки. И Русия... ми присъди Георгиевски Кръст за храброст. За проявена смелост в условията на истинска война.Най- ниската му степен, разбира се.Признавам си, най- честно и без бой- имам общо 21 отличия от всичките си 9 мисии. Но само този Кръст има значение за мен. Само той.Емоционално значение, разбира се. Нищо, че е страшно красив и сигурно струва цяло състояние... На връчването в Кремъл се разплаках...И го пазя като очите си. Както пазя Кръста, с който съм кръстена като православна. А пропо, отличието има някои странни привилигии, но за тях- друг път.
Година след мисията на Св. Георги бях в София- на конференция. На празника си сложих униформата и за пръв път си позволих да си сложа отличие- спечелила съм си ги в крайна сметка. На война. Сложих си Георгиевския Кръст. И...когато влизах в Ал. Невски чух зад гърба си:" Таа къде ли го е изчукала тоя орден? Сигурно я е е..л цел щаб дърти генерали". Обърнах се. Трима- четирима мъже на възраст да ми бъдат бащи. Неугледни. Запуснати. Небръснати. Единият- и некъпан. Ама каруцари и отгоре. Действието се развива на стъпалата през Храма. Единият ми вика:" Кво зяпаш, ма? На такива засукани п...и само за лизане дават медали". Причерня ми. Повдигна ми се. Чухая ги доста хора. Които реагираха с дружен смях. Пристъпих. Погледнах го. В очите. И го попитах:" Да излижа и теб? Ако има какво да налапам, разбира се". Знаеш ли каква тишина настана. Грубо е, знам. Зашлевих го, преди да се опомни. Тръгвах обратно- как да вляза в Храма след тая грозна сцена. Но...един свещеник ме спря. Снажен такъв, като Боримечката. С една страхотна прошарена коса, брада...и огромни тъмносини очи. Каза:" Влиай вътре, девойче. Тия ей сега ще ги науча кой на кого какво ближе". Изчезнаха преди да е стигнал до тях. Влязох, поплаках си. Свещеникът каза- луда жена, с отрепки ще се трови. Прочете ми молитва за здраве, за децата, за мъжа и така.
На следващия ден подписах формулярите си за чуждо гражданство. За които три години не исках да чуя. И все по- често показвам чуждия паспорт и картата на уницеф...
#886
Най-добрите кючеци в махалата
Mar 02 2011 09:36:27
Росене, знаеш ли...Това, което разказваш, освен, че е гнусно- и се надявам, че бързо си го забравил!- ме провокира да ти споделя и аз нещо. И на всички тук,разбира се. С извинение за малкото добри думи по свой адрес!
При първата си мисия в Кандахар спасих случайно някакви трима от сигурна смърт. Оказаха се висши руски военни, на високо ниво в контактната група НАТО- Русия. Някакви страшни клечки. И Русия... ми присъди Георгиевски Кръст за храброст. За проявена смелост в условията на истинска война.Най- ниската му степен, разбира се.Признавам си, най- честно и без бой- имам общо 21 отличия от всичките си 9 мисии. Но само този Кръст има значение за мен. Само той.Емоционално значение, разбира се. Нищо, че е страшно красив и сигурно струва цяло състояние... На връчването в Кремъл се разплаках...И го пазя като очите си. Както пазя Кръста, с който съм кръстена като православна. А пропо, отличието има някои странни привилигии, но за тях- друг път.
Година след мисията на Св. Георги бях в София- на конференция. На празника си сложих униформата и за пръв път си позволих да си сложа отличие- спечелила съм си ги в крайна сметка. На война. Сложих си Георгиевския Кръст. И...когато влизах в Ал. Невски чух зад гърба си:" Таа къде ли го е изчукала тоя орден? Сигурно я е е..л цел щаб дърти генерали". Обърнах се. Трима- четирима мъже на възраст да ми бъдат бащи. Неугледни. Запуснати. Небръснати. Единият- и некъпан. Ама каруцари и отгоре. Действието се развива на стъпалата през Храма. Единият ми вика:" Кво зяпаш, ма? На такива засукани п...и само за лизане дават медали". Причерня ми. Повдигна ми се. Чухая ги доста хора. Които реагираха с дружен смях. Пристъпих. Погледнах го. В очите. И го попитах:" Да излижа и теб? Ако има какво да налапам, разбира се". Знаеш ли каква тишина настана. Грубо е, знам. Зашлевих го, преди да се опомни. Тръгвах обратно- как да вляза в Храма след тая грозна сцена. Но...един свещеник ме спря. Снажен такъв, като Боримечката. С една страхотна прошарена коса, брада...и огромни тъмносини очи. Каза:" Влиай вътре, девойче. Тия ей сега ще ги науча кой на кого какво ближе". Изчезнаха преди да е стигнал до тях. Влязох, поплаках си. Свещеникът каза- луда жена, с отрепки ще се трови. Прочете ми молитва за здраве, за децата, за мъжа и така.
На следващия ден подписах формулярите си за чуждо гражданство. За които три години не исках да чуя. И все по- често показвам чуждия паспорт и картата на уницеф...
#887

Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.
Вижте коментарите на тази публикация във форума. (7 коментара)