Пътуването към България в средата на месец август беше спокойно и същевременно напрегнато. Мислех, колко много горещина, прах и мърсотия ме очаква. Докато се реех над въздушното пространство между Белгия и България се наслаждавах за пореден път на красивите форми от облаци и не исках да мисля за очакващата ме действителност.

Бях уморен и на трансфера в Будапеща,  дъщеря ми каза, че съм бил като голям тежък кораб.  Какъв лъч на прозрение, спомних си онази стара  песен в която се пееше, че големият кораб минава. Минава и … си заминава.

Нямах намерение да бъда в България точно през този период на годината, но се случи така, че трябваше спешно да пристигна, а само месец преди това се изпокарах с един близък в интернет и му казах, че кракът ми няма да стъпи там. За какво? Заради снимка на нашенка правена на Черно море. Мощна 100 кг., дама набучила спасителен пояс с плувна шапка на глава. Картината е прилична и много хумористична, но този взе, че се обиди на чест на национално достойнство на красота на българките и прочее. Сякаш чужденките са само кобилски мутри и дропли, които не знаят какво е козметик, фризьор и др. Много ми се искаше на този „простак” да му зашлевя една и да му кажа, че същите тези кобили са измислили парфюмите, кремовете, същите тези дропли се поддържат, въпреки, че видимо не изглеждат натруфени като коледни елхи тип евтин пайнеризъм. Но пък тези дропли са културни, казват ти „Благодаря!” и дори в най-напрегнатия момент остават хора, не простаци. Няма значение, знаех какво ме очаква и за миг не съм помислял, че нещата могат да бъдат променени за има няма някакви 11 месеца.

Летище София… колко много спомени  но това е лека прелюдия към неизвестността, която очаква  чужденецът в нашата мила родна страна нещо като изразът – айде холан, сигурно е измислен от холандците??? Не знам дали холандците са го измислили, но със сигурност заблуденият чужденец стъпил на новия терминал на летище София може да се изгуби в паметното строителство на това модерно чучело на съвременния кич. Няма климатик, няма осветление, табелите не светят, трансферната зона затворена и пътниците, които така се надяват да бъдат трансферирани към Варна или Бургас се въртят в един затворен кръг от неизвестност. Нелюбезните служители  гледат изкривено с тъп враждебен поглед и с подчертана власт, като сърдито на още по-неразбираем английски се опитват да покажат, че те са силните на деня.

Казах си, боже, защо не слезнеш да си събереш вересиите Боже...?! Какъв класически кич и парвенющина, гарнирани обилно с българска, балканска а и други екзотични и международни простотии... Това е входната порта на страната ни днес... Всъщност какво хубаво намират всички чужденци в България, да е евтино, не е? Заради купона, то пък един купон. За мен е като досадно задължение що се отнася  за сблъсъка с цялата тази напаст и паплач от държавни служители, да ходя по инстанции, които превърнаха това райско кътче от земята в животинската ферма, в която българите живяха 45 години.  Каква форма на мазохизъм  и не случайно западните издания определят българинът с чисто животински манталитет наследен от гордите прабългари, които били войнствено племе. Въпросът е друг, защото си мисля, че нашия народ няма нужда от свобода, а и не е усещал липсата на такава. Човешкото същество наречено българин, което според Горки трябваше да звучи гордо, беше доведено до животинско състояние, което продължава да гние в останките на фалиралата животинска ферма.

Състояние!

Факт и истина, която боли, обижда и наранява, но това е съдбата на цял един народ.

Преминаването на заветната българска граница е велико преживяване в лицето на властната   полицейщина. В този смисъл си спомних думите на моя добра приятелка, че полицията  е тази, която е водила и утвърждавала социализЪмът на власт!  Публична тайна е, че функцията на полицията в България не е да пази реда , а да притиска хората  чрез посредствен селски манталитет.  Именно такива изроди са избили интелигенцията преди години. В днешно време трудно се лекува тази рана  защото при сегашната разруха и всеобща деградация не може да се спре краденето на пари и да се спрат  шуро баджанашките  далавери – всъщност как да избягаш от манталитета си?

През целия път от аерогарата до апартамента зад Театъра „Иван Вазов” прочетох купища грозно написани реклами, с невероятно много агресия и граматични грешки. Това не е София от преди години.  Дни преди това прочетох в интернет една статистика, че една четвърт от българите не са прочели нито ред от книга през миналата година. Дори в сайта на просветното министерство редовно има съобщения за това, че почти всеки пети млад човек не притежава книга. Сериозни книги четат 16 на сто от учениците, 29 на сто от студентите и 13 на сто от работещите младежи в страната. Ако направя груба сметка излиза, че е нормално всеки пети да не притежава книга - това е неграмотната част от населението - цигани и турци.

Интересно ми беше, каква е ситуацията при така наречения „български елит”?

Потърсих информация и за да не се отвличам излишно ще спомена, че бившият волейболист Любо Ганев, сега бизнесмен, се хвали с къщата си, с мебелите си, с колите и с парите си... И между другото казва: "Може би от 20 години не съм прочел нито една книга..." Художникът Ставри Калинов заявява с гордост, че през живота си не е прочел нито един лист.  Излиза, че без четене може да станеш богат бизнесмен, да се обявиш за велик художник, дори и да оглавиш правителството, а този, който много е чел, най-много да работи в БАН за триста лева заплата. "Блажени са нисшите духом", което на съвременен език може да се преведе като: "Прост, много прост и направо му лесно”!

От разговорливия таксиметров шофьор разбирам, че скучно се живее в България, дами и господа! Дори сам констатирах това за една седмица. Това, което се случва, все повече заприличва на вече прочетен вестник, който с нищо не може да ни изненада. Чудо голямо, че токът щял да поскъпва, на кого му пука. Във времето изгубих дирята кое е евтино и кое скъпо?  Спомних си, че в България е винаги била напред с  успехите си! Напред над всички останали народи дори и в повече! Такова беше времето когато тружениците изпълняваха петилетките за десетилетия напред така е и сега!

В провинцията обаче е друго, там хората са хора. Прекарах незабравим ден с много добра приятелка на по биричка и вкусно мезе под хладната сянка в тепето на стария град в Пловдив. Всичко беше перфектно докато не чух израз от съседна маса: „Дреме ми за пенсионната възраст.  По този повод ще си поръчаме още по едно и ще се натряскаме до откат”…  Сигурно съм се променил защото така и не можах да си обясня, защо тези хора така нехаят за бъдещето си? Може би защото пак се задават избори? Така и не знам за кого да гласувам и няма да го направя! Но пък с чиста съвест все още не проумявам докога в България ще се говори за криза?

Всички само за това говорят,  как всички свикнали да излизат минимум два пъти месечно от кризата, а като не им изнася нещо  влизат пак в нея. Кризата за българина е като  роден дом само дето никой не си свирка с уста.  Излишно е да ви обяснявам, че не се впечатлих от криминалната хроника, защото истината винаги излиза опака. Арестуваният мафиот излиза като герой върху червен килим и задължително на  бял джип.

Тъпо се живее понякога, дами и господа! Тъпо защото всички лъжат и си вярват в собствените лъжи. Всеки говори за реформите, за новите правила и изисквания, за поредната санкция от Брюксел и  за капак на всичко това правителството отчита  успехи…  Задължително трябва да бъде  в петък, така по-голямата част от съвременните труженици нямат време да гледат парламентарен контрол, /защото е деня на майстора/ а директно се гмуркат в уикенда да играят в поредния кичозен тенис турнир или голф, да дават глупави интервюта и да парадират с богатството си.

Надеждата ми беше в сегашния премиерът, но пък и за него прочетох, че последната книжка която е чел е от типа  „Оцеола”, „Синовете на Великата мечка” в крехка ученическа възраст. Добре поне, че е способен да  спечели някой  спортен турнир и за предизборна агитация да дари няколко стотин хиляди кебапчета и кюфтета с които да нахрани гладният български народ. Поне обещава! Направо може и да му повярвам но ще изчакам наесен ако може да се научи да превръща и водата във вино. Тогава вторият мандат му е в кърпа вързан!

Пускам телевизора и телевизията – скука. Почти на всеки канал се говори само за политика, за избори и защо ли се учудвам на цялата тази простотия? Всички политици са като свински черва, хванати и обвързани през вековете. Вдигат  си наздравици и си изкарат славно и напоително президентската кампания... Всъщност защо на телевизионните дискусии вместо да говорят излишни приказки през главите на останалите кандидати да се надвикват с мощното: "Наздраве!... Нашта двойка поздравява вашта!" Когато се напият, може да се прегърнат и с тъга и печал да прошепнат вечното: Ти мене уважаваш ли ме?

България е малка държава и народа малко простичък и всъщност никога не е било възможно да определяме политиците си сами!  В Европа има и други малки държави, но там нещата стоят по друг начин. Като чета уж истинската българска историята, а такава информация до неотдавна беше недостъпна, се изумявам от непрестанния бандитизъм който е царял винаги при нас. Несъмнено  стигам до поредния абсурд, че ред  има, когато ни го на/с/ложи някой ПОРОБИТЕЛ!

Сега уж сме СВОБОДНИ, а бандитите пак са ни нападнали, като мухи на мед или като…  Жалко, но и правителството не прави изключение така че, кой ще е президент ми е на онази работа, честно казано.

Да имаше поне един осъден, но Мафията е вечна, ние не.