И август беше щедър  към тази бригада. Тъкмо момчетата се бяха върнали от гурбет в странство и чорбаджията на четиризвездния хотел ги повика за една специфична работа - да построят във вътрешния двор, където до този момент си играеха малките гостенчета на известния планински курорт, нова покрита зала за предстоящия ски-сезон.

Развъртяха се строителите  въпреки жегата. Кофраж, арматура, бетон и за има-няма месец време успяха … да досадят на всички гости на хотела с непрекъснатото чукане, виене на бормашините и на режещите инструменти. Няма сутрин, няма следобедна почивка…Някои по-припрени гости им правеха бележка, но те само вдигаха безпомощно рамене: „Спазваме срока на биг боса!”

За да не си късат нервите, гостите бързо-бързо намаляваха престоя си и заминаваха. В една такава ситуация попаднахме и ние с бай Гаро, но нашата беше лесна. Още от първия ден разбрахме що е това „All inclusive” по български, коригирахме си цената и потърсихме кулинарните вълшебства на механите и малките семейни хотелчета.

Да ви обясним за „All inclusive”-а? Добре. Обедно време. Гладните и нетърпеливи гости окупират  сервираните тави и започва „големият” избор от гарнитури на пилешките крилца или на свинските ребърца – почти ежедневно предлаганото  меню. Гарнитури на пара – зелен фасул и царевица. На много бърза пара, защото зеленият фасул не можеш да го сдъвчиш по никакъв начин. Суров и корав. Вечерта обаче го откриваш в баката … със супа. Безспорно същият! Супа без морков, без лук, само зеленилото и повечко брашънце за сгъстяване. Преглъщаме и тази майстория на готвача и отминаваме. До сутринта, когато ти предлагат зеленчукова крем-супа с „благороден” зелен цвят, където дори без очила виждаш конците на досадния от предлагане  зеленчук. Разбирай – зеленият фасул вече е в трето преработено издание. С малко пасирана царевица от консерва, за допълнителен цвят и аромат. Вариациите не спираха -така от свинските гърди се приготвяше втора манджа - картофи с парченца месо, синият патладжан пък ставаше на гювеч, а бобът за гарнитура преминаваше през супа до боб с наденица.

И така до деня, в който с майсторите се засякохме в Обецановата къща, на по един телешки джолан, с много копър, и планински билки от Пирина.

„All inclusive”-ли? Я дай по още една бира! – повика сервитьорчето бригадирът.

PS. Росене, разбирай този текст  като още един поглед към българската действителност. И в продължение на твоята статия за августовското ти пребиваване в България.