Помните ли онази песен за момчето, което говори с морето? Да, нали... Е, момчето, за което ще ви говоря аз също говори с морето, и с небето, и с животните, и с всички нас- опитва се да помогне и на бедните, и на богатите, и на щастливите, и на нещастните...

Защото той може всичко, той е всемогъщ, всеопрощаващ, правосъдие раздаващ и аплодисменти получаващ. Не, той не е Господ, въпреки че за някои от нас е, защото е толкова близо до същността ни...До онова, което почти всеки балканец носи в душата си... Но сами ще си отговорите на въпроса какво е то, към края на тези редове... Да видим кой е той? Той е ръководител. Той избира и предлага, назначава и уволнява разни хора, които хич не би трябвало да са ни безразлични.

А бе, има доста работа човека, дори казва следното по въпроса: “Днес е събота и аз съм на работа, работя до 21 часа, имам срещи до 11 часа, а след това ще откривам паметник на Паисий Хилендарски. В 12 часа ще открия тържеството „Ретро”, а след това ще играя тенис.” Работливо е момчето, а? Но моля ви, внимавайте как говорите за него или с него, защото младежът е доста раздразнителен на моменти и заявява точно това по темата:

“От тези, които ме критикуват искам само едно - да не говорят и да не ме дразнят…Единственото, което искам е - мълчете!” И дори заплашва: ”Шоуто на Слави” беше отвратително. Толкова помия по мен в национална телевизия - аз можех отдавна да го приключа, но считам, че не е демократично.” Обаче има чувство за хумор, а? Но както и да е. Ние перфектно изпълняваме исканията му- от доста време си мълчим, докато той продължава да ни залива с интересните си изказвания. И ето продължава с препоръките си: ““Питате ме за хляб, питате ме за картофи.

Моето семейство, откакто аз се помня – от дете до ден-днешен, картофи не е купувало. Винаги сме си ги садили, копали, гледали и не сме ходили в плод и зеленчук, за да си купим – нито майка ми, нито баща ми, нито баба ми, нито аз. И мога да ви кажа как се садят, ако не знаете.… И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади.” Изводът до тук ли? Много ясно, точно и отчетливо. Хора, мълчете си и ходете да си садите картофите. Аз работя и в събота, пък вие се жалвате, вместо да ходите да си насадите картофи, домати, чушки и каквото още се сетите, за да не ви се налага да получавате пари, за да си ги купите.

И така. Нека продължим. Сега ще ви разкажа и за другите съвети на момчето, което щеше да си говори само с морето, ако нямаше още много такива като него, които да го слушат, да му вярват, че дори и да го боготворят...Но нали знаете, всеки издига в култ онова, което е най-близко до собственото му Аз! А ето го и неговото мнение за нас: „Мойте кучета са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат.“ И да ви кажа честно, много добре си ни държи момчето, като на вериги сме, а можем да сме толкова свободни...Но всеки сам си избира с какво да се примири и какво да отрече, нали? И искате ли да разберете докъде ще стигнете, ако продължавате в същия дух?

Сега ще чуете отговора на момчето, загрижено за вас: “Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.” За кой говори ли? Е, как за кой, вие пък! Много ясно, че за любимия ни бай Тошо! Хайде сега, захващайте се за работа да направите нещо и вие, за да достигнем ръста на социализма! За много от вас Момчето е мъжага, мачо, пич, мъж на годината... Но и той не си поплюва. Забелязва готините дами, дори ги закача. По повод Мишел Обама: “Мишел е много хубава жена, с приятно излъчване, със силно

присъствие, висока, отслабнала – пипната отвсякъде.” Или пък: “Ела да те цунем” – към кметицата на Перник, преди церемония за откриване на ремонтирания път до Брезник.

Е, дами, пипнете се и вие отвсякъде и очаквайте и вас да ви цуне този невероятен принц в бял мерцедес. Това го казах по повод на фенките му сред фолк гилдията, защото там са твърде много. Защо ли? И все пак този човек е невероятно умен и знае какво говори. Имам едно много любимо негово изказване от март месец 2002 година пред вестник “Стандарт” и то е: „Държавата в момента е на ръба. Или ще тръгне напред, или ще се върне обратно.” А сега нека обобщим. Държавата отдавна се върна и лошото е, че продължава да се връща в праисторията. Но няма кой да упрекваме, освен себе си. Не сочете нашия герой с пръст, нито пък някой от подчинените му. Защото нашето подчинение ни доведе до тук.

Избираме си все такива спасители, дошли от нищото, но готови на всичко. Вярваме в пожарникари, супермени и тем подобни избавители, които перфектно се доближават до нас- и по изказванията си, и по действията си... Аз лично се уморих от този Супермен. Писна ми. Не, отвратих се! Тази показност, това вечно прехласване по изкривени ценности и смешни хора...До къде ще ни доведе? Защото според нашето момче ние сме лош човешки материал. И все пак някой от нас продължават да му се кланят и да мислят, че Исус го е пратил да ни спаси.

Но недейте да му се сърдите, защото ние наистина сме лош човешки материал и за това не ни е виновен някой друг. Нека обаче не изпадам в подробности кой за какво е виновен, защото това е друга тема. Само едно ще добавя. След последното изявление на Бойко Борисов, гнус ме е дори да напиша името му, по повод убийството на Мирослава и награждаването на кучетата и още по-наглото му извинение след случая, мога само да кажа: “ Вземете се в ръце и слезте на Земята. Огледайте се. Вижте себе си, вижте живота си, чуйте изказванията на премиера и се засрамете, че сте допринесли за това някой да ви говори така! Защото сам избираш и позволяваш как да се държат с теб!

А думата в началото, която не добавих...за балканската душа...Всеки я знае. ПРОСТОТИЯ, плъзнала из правителството ни, из парламента ни, из улиците ни, из превозните средства, из заведенията, и за жалост из домовете ни...Простотия, идваща от съседите, от продавачката в магазина, от шефа ни, от телевизорите ни...Заливаща ни отвсякъде, готова да ни отнесе във всеки момент, ако не се събудим... Това са една малка част от бисерите нашия премиер.

Сигурно помните и онова прекрасно “Nice to meet you” на министър-председателят ни на международна конференция или нещо подобно...Извинете ме за неинформираността, но най-важното го запомних и то беше, че това “Nice to meet you” нямаше нищо общо с това , което му казаха на нашия човек! Отворете уикипедия и прочетете автобиографията му. За езици нищо не се споменава, а образованието е някак ...не като за министър-председател. Но в нашата страна е така- пожарникари управляват страната, а хора с две висши образования продават обувки...

А сега обуйте вашите и потеглете към малко по-ясни хоризонти...