Месец януари лето 2012 сняг, сняг, сняг и студ. Имаше един майтап, който завършваше, че „навонка вие вук, а я маам пръжки с лук”. 

Мечтая си за този студ и сняг за нищо друго, тъй като държавата където живея е пълна само с дъжд и сивота. Някъде в интернет видях снимка на две деца, които играят в снега, зачервили бузи и в свежо настроение. В каданса е заснет и възрастен човек, намръщен и мърморещ. В коментар на снимката се казва: - Вий кво правите, що си играете тук, немате ли компютри?... 

Както и да е, за друго иде реч, за месец януари, който е изпълнен със събития. Кое от кое по-важни и значими. 

Имаме си нов президент, ми да ни е честито!!! 

Само, че мен този президент не ме грее. Защото нито съм гласувал на последните избори, нито на предишните, има няма последно гласувах, когато избирахме Петър Стоянов за президент а това беше много отдавна. Поредният политически епизод , от който народа очаква някаква промяна. Нещо което да стопли измръзналите и сковани от студ човешки сърца и души, всичко това факт след последните президентски избори. 

Ако някой реши да ме омаскари защо не съм гласувал, имам веднага готов отговор за което, съм сигурен, че ще ви задоволи. Ще си послужа с една реплика казана от един култов герой – Бай Ганя за политиците, че „всичките те били маскари”. Всички знаят защо и как има аполитични българи, защото купуването на гласове е нормална практика и колкото и да се предизвиква полемика около търговията, онези от големите етажи отдавна са раздали колодата с картите. 

Именно заради това, аз не съм гласувал за никого! Надявам се, това не ме прави по-малко човек от всички останали! Преди минути една моя приятелка от България ми пише спешно и с пяна на уста ми заявява: Моля те пиши материал, пиши тези тук превъртяха съвсем. Приеха закон или указ с който ни закопаха. Престъпници! Нещастници! Какво ли пък е станало и реших да обмисля на спокойствие случката, за да имам време да отреагирам. Може да излезе нещо смислено, знае ли човек? Но за всичките тези години престъпността в България, сякаш стана неизменен атрибут в съвременната и действителност. Няма друга държава в света, в която Министър председателят /бивш/ да е обиран от престъпниците поне 7 пъти. Що за безобразие? 

Уж Бойчето преди време заедно с неговия министър се зарекоха да изчистят битовите престъпници, че те като служители на МВР са най-в час с всичко и със всички, но излиза, че всяка минута става нещо криминално в Родината. И това е нормално и хората свикват да живеят с него през годините. То и света е малко смахнат, но поне не ти крадат компотите от мазето или киселото зеле. От всичко това няма печеливши, освен ключарите и фирмите за продажба на блиндирани врати. Всеки пие по една студена вода след като някой е извършил престъпление на негов гръб и се заема да обезопаси имущественото. 

Казвам това, с болка защото преди 12 години бяхме зверски ограбени в домът ни, в центъра на София, посред бял ден, пред очите на много свидетели и никой нито чул, ни видял ни нищо… Също като политиката. Политиците вечно викат към крадците дръжте ги и все не ги хващат. Исках крадците да бъдат хванати и да бъдат наказани, за това деяние. Уви, след месеци получихме писмо от прокуратурата с което ни известиха, че не могат да заловят престъпниците по нашия случай, защото остават неизвестни! Ха така, драги зрители отидете на море у реката. 

Ако можеше кражбите по домовете ни да намалеят, това ще е напредък в развитието на съвременна демокрация и спазване на тържествените обещания от страна на управляващите. Точно онези, за които хората гласуват, точно тези, на които обикновените българи им оказват доверие. Но в пресата такива новини са в изобилие и това означава, че хората считат за безсмислено да тревожат полиция и прокуратура защото всичко си върви по старо му и на никой не му пука. Или образно казано бития бит и гласовете са продадени и … така. 

Остава Социалното министерство да регистрира крадците и да им поиска осигуровки на изработен обект, демек на всяка кражба и престъпление. Така ще може да се легализира престъпността и властта ще покаже с тежък юмрук как се развива всичко в страната на неизмеримите възможности. Така крадците ще могат да си работят на спокойствие и да навъртат спокойно години за пенсия. 

За обраните, за излъганите, за тези, които са в неравностойно положение и чакат разрешение на поредния си проблем от тежката ръка на държавната администрация един съвет: отидете при ясновидки за разваляне на черна магия, може и да помогне. На мен ми провървя, след като избягах от България. За добро или за лошо но стана!

Както и да е, ще запомним месец януари със студ и сняг и с това, че Първанов си отиде! Сбогом и на добър час! С какво ще го запомним, като президент? С нищо особено освен, че напълни не само президентството с другарите си, а и посолствата ни в чужбина. За посланици той изпращаше свои хора, почти всички бивши сътрудници на ДС. Защитаваше ги до последно от отзоваване. Защото и той самият се оказа с псевдоним Гоце. Гоце, раздаваше ордени и медали на кило, там той беше във вихъра си и при всеки раздаден такъв в едно скалъпен с купи и флагчета както при добрите стари пионерски времена беше подложен на всеобща критика и скандал. 

Няма раздаден орден без да е съпроводен с тежки думи. Надявам се, че поне това ще бъде отбелязано в биографията му, защото може спокойно да го наречем г-н Планина. Стара или Нова все е някаква планина. Но поне за сега монетния двор ще отдъхнат малко, защото няма да им се налага да печатат толкова ордени. 

Президентът ни не беше добре приет в Европейския съюз и в САЩ и има за какво! Навсякъде се усмихваше почти лигаво и небрежно водеше армия от преводачи, защото освен владеещ до съвършенство любимия му руски език не можеше да каже и добър ден на английски! Нямаше изградено лоби при европейците, но за сметка на това обикаляше света по далечни и екзотични държави.

Любимите му дестинации бяха към бившите съветскио-азиатски републики, където днес царуват местни феодали. Към тези страни Първанов тръгваше с голяма кошница - уж за нефт или газ, или за бог знае какво и винаги се връщаше с... голям праз или с по-големи яйца! Нещо като измаменото камилче. Именно за това не съм гласувал нито за Гоце, нито пък за сегашния президент, който познавам лично от времето на студентските ми години в Югозападния Университет!

Не съм гласувал за адаша и нямам намерение и за в бъдеще да гласувам за следващите политически лумпени, които не са се променили въобще. Стари муцуни с нови лица! Не ми пука и кой ще управлява България, защото там ме свързва само миналото, което е минало. Настоящето се опитвам да живея като нормален човек, в нормална държава, колкото е допустимо това. Това, че не съм пуснал бюлетина, не ме прави по-малка „офца” от всички останали и като по традиция ще завърша излиянието си с един лаф, нямам подходящ виц:

Аз кат съм циганин ,не съм ли хора ,бе?