Седя и те гледам. Продължавам. А ти гледаш в прозорците, в масата, в менюто, в бармана, но не и в мен. Вече взе да ми писва! Егати! Колко пъти трябва да излезеш с някой, за да започне да те гледа в очите, да говори нормално и да не го е срам от факта, че сега трябва да поиска сметката.

Един приятел ми беше казал- “ебати, писна ми от толкова скромни, та чак тъпи жени- тая пък ходи все едно бърза, за да се скрие вкъщи.” Все на такива жени попадаше момчето.

А мъжете определено не си падаха по невзрачно добри момичета.! Но сега се питах какъв е твоят случай. На първа среща- “Е, ок, може пък да е срамежлив!” На втората- “Е, тоя кога за последно е излизал с жена!” На трета вече си мислех, че само в някой манастир ще те разберат. Не, всъщност не- и там бяха по-освободени от теб!

Малко по-късно. Е, не! Сериозно ли? Ама той взе, че се осмели! По-добре да не беше! На колко каза, че си? Да не би дa се целуваш за първи път? И до къде за Бога искаш да си завреш езика? Ще ме удушиш! ...”Ами, аз такова...ще се качвам, защото...” Защото ми се повръща и защото си мисля час по-скоро да изтрия номера ти от телефонния си указател..

Отключвам вратата и си мисля, че предпочитам да ме беше изчукал на стълбите, отколкото да изпробваш върху мен това, на което те бяха учили в пети клас.

Мия си зъбите. Лягам. Не искам и за секунда повече да се сещам за този момент. И за по-малко и от секунда да те видя отново. Не, не ми стигаха кавалерските ти изпълнения, нито пък факта, че беше толкова мил, та чак... смешен! Къде ли беше научил това инфантилно поведение и кой ли те беше излъгал, че така се сваля една жена. Представям си те в леглото- О, моля те, Боже, опази! Толкова беше неуверен и ...Чудя се какво харесах в теб?

Седя и те гледам. Погледът ти и за секунда не се отмества от очите ми. И говориш... Дори малко повече, отколкото трябва, но ми харесва. И не ти пука да питаш, да питаш и това, и онова, и за мен, и за него...Харесваше ми, че искаш да знаеш. И още повече ми харесваше това, че и аз исках да ти отговоря...Слагаш ръка върху коляното ми. На първа среща. Определено не си от срамежливите! И тази самоувереност, че си толкова готин...Е, готин си! Спор няма!

След два часа. У тях. Готино местенце. Филм ли? О, я стига! Знаеш защо съм тук! Какви ти филми, какви ти малки джинове, какви ти вечери! Я, давай по същество, че утре съм на лекции от 8 и някак си нямам много време за тая част.

Езикът ти се спуска по цялото ми тяло, а аз не мисля за нищо, различно от удоволствие. Толкова си нежен и в същото време някак груб, че не мога да си представя колко повече от това, може да ми харесва. Не знаех как така съчетаваше противоположностите в себе си, ама знаех, че трябва да ти дадат медал за заслуги към това да правиш жените да се чувстват толкова желани. А то май само това им трябваше, за да изпитат истинско удоволствие. Страст, страст и още страст. О, май щях да те видя отново!

Колко време ли? Година, може би. Вече не помня колко точно беше. Ама на мен така ми харесваше! Излизане на по джин и после разбиване на по ...секс! И не ми трябваше друго. За какво? Да се тръшкам, че сега си погледнал оная с червената блузка или че си казал, че искаш днес да излезеш без мен. Няма мисли от сорта на “сега защо ме пренебрегна” или “дали пък няма да се влюби с времето”. Ей така, без ангажименти си беше прекрасно! Аз знаех, че не си мъж за една жена, а ти знаеше, че си ми много важен, ама само, за да се забавлявам! За връзка знаех, че няма начин да има начин. А за обич...имаше я, но не и към теб.

И какво? Жените не сме били способни на това? Нима? О, способни сме и още как! И по-добре така, отколкото да видиш някой, с който знаеш, че друго просто няма да се получи, но да тръгнеш да си доказваш, че можеш да го накараш да разтопи леда.

Защото след това обикновено се давиш....в сълзи.

Дали единият или другият вариант предпочитах? По-скоро нито един от двата. Беше ми писнало да срещам някакви олигофрени, които името не можеха да си кажат на първа среща. Ама ми писваше и да срещам такива, които не смятаха за необходимо дори да се представят преди да ти предложат оная си работа.

Не, не ми харесваше животът, който водех. Нито ми харесваха ситуации, в които едното ми уж гадже ме караше на купон в другото ми уж гадже, нито пък ми допадаше да се насилвам да обичам някой само, защото бил много добър с мен. Аз не си падах по такива мъже. И май и затова в повечето случаи привличах тези, които ходеха с тефтерчета и пишеха име и оценка на поредния сексуален обект. О, имаше доста от тях. Дори познавах един точно такъв, за който обаче ще ви разкажа по-натам.

Всъщност през цялото време обичах един. Но с него всичко беше като да срещнеш извънземно пред блока. Дори това беше по-вероятно! Най-лошото беше, че за него знаех всичко, защото ми го представяха черно на бяло по вестници и списания. А от това толкова ме болеше, че исках да ...изчукам всеки готин пич, срещнал погледа ми.

Не, не се харесвах такава! И да- знаех, че е гнусно и гадно. Знаех, че така не му отмъщавам, а просто се превръщам в лесна плячка за още по-лесни, вулгарни и арогантни мъже. Но постепенно аз също се превръщах в такава...

Не, не ме е срам! Просто знаех, че можех... Можех и да пропусна този период от живота си. Защото колкото забавление и луди нощи да имах, на сутринта нямах нищо. На сутринта слънцето не изгряваше за мен. Защото слънцето беше той.

Много време живях в мрак...Години, в които не разбирах нищо хубаво за себе си. Години, в които да нараня някой беше като да изпия чаша вода. Не ми пукаше кой, как и защо, защото с мен се държаха зле. А аз правех всичко само за онзи, който не правеше нищо за мен. Жалко, нали?

Докато не дойде и този ден, когато...

Следва продължение....