Зимата е странен сезон. И не е моят сезон. Не и извън Санкт- Петербург, някои парченца от Италианските Алпи и швейцарските такива. Може би австрийската зима около Рождество във Виена.

Изобщо, парчета зима тук и там. Но не и зимата. Сезонът, в който мога да намразя всичко, всички и себе дори.

Защото е студено, защото се обличам по половин час и се събличам пак по толкова, защото се чувствам като заточеник сред преспите...Абе, не е за мене тоя сезон. И аз не съм за него. Даже посред Цермат и Вал`д`Изер- пак мрънкам. Пак не ми е добре. Зима `щото. Неприятна работа е това, да знаете. 

А виж, Вал`д`Изер и Кицбюел ( Цермат толкова пък чак не ми е на сърце) къде август- септември или април- май!? Радост за душата ми. Която не кара ски. То и тялоти ми не кара ски, де. Но за сметка на това планината е мястото. Почивам си, „лентяйствам” си с четене, писане, слушане на музика, езда, плуване. И после само установявам, че „ имате 28 нови гласови съобщения”. „Имате 12 нови смс”. „ Имате 32 пропуснати повиквания”. ` Ми много важно. Аз не съм хванала гората, за да говоря по тилифоня!? 

Дааа...интересни отношения имам аз с планината. Която ми се налага да посещавам и зимно време, защото аз може и да не карам ски, ама около мене камара народ, дето кара. Те си фърчат по пистите, аз гледам. От някое кафене или от терасата на хотела. От близо до пистата вече не гледам- скоростта е такава, че ми докарва тахикардия. При мисълта този\ тази на ските ще доживее ли до финала и ще успее ли да спре. Успяват, Слава на Всевишния.

А аз пия двойно еспресо с прекрасно мляко и карамел и разсъждавам.

Как така някъде хората се справят със зимата, а някъде отново, и отново, и отново- зимата се справя с тях?! И ги „ изненадва”! Сняг през януари- ти да видиш!? През февруари- чудо невиждано!? Обаче ние сме се „ справили” и всичко е чудесно. Нищо, че Пирогов си е изчерпил запасите гипс за три дни. Че София е „ столица”, в която очевидно никой не е чувал, че съществува такова нещо като пешеходец. Евентуално да се почистят подлезите, спирките, тротоарите. Да, тротоарите са наша лична грижа. Обаче аз имам едни много ясен спомен от „ гадния комунизъм”.

Сняг. Много сняг. И зверски студ. Не, драги читатели, не е тази първата зима с такъв студ и толкова сняг. Но тогава, през комунизЪма, Бог знае що- аз проблеми с движението из столицата нямах. И не ходех по пътното платно. А по предвидения за целта тротоар. Дали не защото всички съседи до един псуваха зимата, международното положение и кмета , докато...ринеха сняг? То си вали, те си почистват, то си вали, те си почистват. На смени и на почивки. И като спре да вали- те продължавата да почистват.

Докато лъснат плочките на тротоара. И после се появяваше от някъде и сол, и луга и прочее. И аз ходех по улицата с шест сантима ток на ботите. И хич на ум не ми е дошло, че мога да стигна до Пирогов, вместо в операта. Или в училище, или в театъра, или на пазар. Защото като свърши нашият тротоар, почва този на съседната къща. И той- чист. И така целият град. Така беше през комунизЪма. Мъжете псуваха и действаха с лопатите. Без някой да ги кара. Да ги организира. Да ги дебне за глоби и прочее. А сега всичко живо ти казва, че плаща данъци и псува кмета в кухнята. Чунким тогава родителите ни данъци не плащаха.

Пия си кафето и продължавам да разсъждавам. За зимата.

Казват, такава зима в Европа не е имало от десетилетия. Дори за Сибир температури от минус 52- 55 градуса са прецедент. Към 01 февруари според официални данни снежната покривка в Белград беше 1, 64 см,; в Сараево- 1, 74 см,; във Виена- 1, 96(!?!!!) см. Да не споменавам над десетметровите снежни покривки в Япония, чиито снимки обиколиха международния видеообмен- стени от сняг, безкрайни стени сняг по протежението на...ПЕРФЕКТНО почистен асфалт!? Хайде, без сравнения с Япония- ние всички знаем, че самураите не са като нас. Те са от друга планета!

Страни с традиционно сериозни и дълги зими като Сърбия, Полша, Босна, Австрия казаха, че подобно положението не е било от десетилетия. Женевското езеро замръзна за пръв път от 26 години насам. В Лозана и Женева от 50 години не помнят такива температури и такива количества сняг. Жертвите на студа до момента са повече от 500 в цяла Европа.

Обаче...Имах възможност по ред причини и стичане на лично- работни обстоятелства да видя с очите си в период от две седмици Белград, Виена и Женева. Ами зима, какво толкова. Зима. Белград се чистеше сериозно дори при непрестанния едноседмичен обилен снеговалеж. Осем часа след края на валежа и крайните квартали на града бяха до асфалт. Пропътувах Сърбия от граница до граница- нямах проблеми. Освен психологически- много странно ми действаха тия купища, камари сняг покрай пътя. В полето, не по тротоарите в населените места и не по асфалта. Просто ми ставаше страшно от това количество сняг наоколо. Снежинка нямаше по асфалта.

В Лозана втора седмица всичко е в лед. За една седмица тук падна толкова сняг, колкото обичайно вали за цялата зима. Два часа след края на снеговалежа сняг по тротоарите и уличните платна нямаше.

Да, България не е Швейцария. Добре. Но що за наглост е да твърдиш, че се справяш „ чудесно”, когато градът ти е непроходим за друго, освен за бтр и хеликоптер!? Столицата! Непроходима при 35 сантиметра сняг. А ако падне колкото в Белград и Сараево- тогава какво??? Хубаво, няма да давам пример с Лозана. Но, за Бога, и Белград е по- добре! И в Сараево е по- добре! ` Щото манталитетът им е друг!

Уважаеми мои мили съграждани!

Колкото и малко истински столичани да са останали вече в София. Защото софиянец не е столичанин и столичанин не е софиянец. Както подробно съм обяснила тази разлика в друг свой текст.

Може би ако си излезете от кухните, ако спрете да висите по кафенетата и интернет форумите, ако само за пет минути спрете да псувате кмета, сушата, кишата, кризата и вземете по една лопата и почистите по ЕДНА само плочка- може би тогава ще се окаже, че всичко е наред...!
Да, вие плащате данъци. Но Ханс и Милош също плащат данъци. Само дето те не са дълбоко убедени, че срещу тези данъци имат право да лентяйстват, да хвърлят боклук през терасата и да имат претенции до небето. Данъците задължават общината да ви сложи осветление, да ви построи паркинг, да ви ремонтира тротоарите, да ви сади паркове- не я задължават да ви чисти къщичките.

За това всеки отговаря сам. Трите плочки пред входа ви са точно толкова ваши, колкото хола, мазето и терасата. Погрижете се за тях. Преди да псувате когото и да е. И тогава, току- виж се окаже, че Пирогов има излишъци от гипс. Поради неупотребата му.

Знам, че няма смисъл от всичко, което написах до тук. Защото огромният проблем е преди мързела български. И той се нарича манталитет. Мили мои съграждани, градът не е на кмета! Той е ваш! Данъците не са индулгенция, която ви освобождава от отговорност. А отговорността е на всеки от нас. Докато си хвърляте боклука през терасата, докато си пуската фаса на улицата- зимно време София ще е като град във война. В която отново е победил мързелът. И мисленето- да чистят, аз си плащам!

И всяка зима, всяка следваща зима, особено ако има повече сняг- ще чувам я по улиците на Белград, я по тия на Виена или Лозана: „ Бавим се, колеги, по- бързо! Ние да не сме София!?” Да, чувала съм това. Нееднократно. Уви. Ние да не сме София. Не са. И за това- колкото и да е студено, колкото и сняг да е навалял, Белград изглежда като столица. Като европейска столица. Сараево- като картичка от зимна приказка. А София- като портрет на мързела и наглостта.

Мързелът на жителите й и наглостта на управниците й. И все се намира някой новинарски канал да покаже камарите сняг, коловозите по булевардите с коментар от сорта: „ Традиционно българската столица е непочистена и опасна за движение”. Срам ме е. Където и да се намирам, където и да живея- срам ме е. Кой да обясни, по какъв начин да набие в главите на „ милите” по високите етажи, че винаги, винаги, винаги причината да си тръгнеш от страната си , е някаква дреболия, която ти вгорчава обикновения ежедневен живот. Като непочистения сняг. Разбира се, че предпочитам да живея на място с чисти тротоари. И без глутници кучета. Не е ли жалко разликата между хаоса и подредения живот да е просто един тротоар!?

Знам, че думите ми са напусто. И все пак! Все пак!!!...