В една тъмна и прокобна нощ каретата се движела по тесен планински път, прокаран между високите скали. Не послушала охраната си младата кралица и не спряла да почине през нощта. Искала да стигне, колкото се може по-бързо в бащиния дворец.
Мъката и била силна ,но и се искало да стане чудо. Изведнъж се чуло рязко изсвирване и двама души от охраната паднали мъртви на земята. Сияйна се уплашила много от това, което се случва и извикала на кочияша:

- Карай по-бързо. Трябва да ни измъкнеш от това проклето място. Тук сме като в капан. В далечината се чул шум от бясно препускащи коне и докато се усетят каретата била заобиколена от десетина въоръжени конници. Техният водач скочил от коня си, отправил се към каляската и казал на изплашената кралица:

-Не се притеснявайте ,Ваше величество. Това съм аз, не ме ли познахте? - попитал мъжът и едва тогава Сияйна разпознала младия Ив.-Малко след като потеглихте, случайно дочух разговор, който ме обезпокои много. Не съм напълно сигурен, но ми се струва, че принц Сет иска да ви отстрани от пътя си. Оставих съобщение на краля и се надявам той да се погрижи за всичко. А аз ще имам грижата да пристигнете невредима до Данското кралство - казал Ив.

Останалата част от пътуването минала без инциденти, но в душата на Сияйна царял смут. Какво става с нейния любим, всичко ли е наред?Ако нещо му се случи как ще разбере, за да му се притече на помощ? - такива мисли я измъчвали непрекъснато. Никой обаче не забелязал тъмната сянка, която ги следвала от разстояние и не изпускала пътуващите нито за миг. Най-после ескортът стигнал до замъка, Сияйна слязла от каретата и потърсила с поглед своята бавачка, но не я открила сред посрещачите. Една от слугините се приближила смутено и казала тихо на младата кралица:

-Няма я, Ваше величество. Тя вече е при своите. Погребахме я до вашата майчица, не можа да дочака да ви види още веднъж.

-А баща ми...вярно ли е? - попитала младата жена.

-Да, за съжаление. Вчера пристигна войската му и го положихме в големия параклис. Какво ще наредите за погребението? - попитала тя.

-За всичко ще се погрижа, но първо имам нужда да остана за малко сама. Вие започнете с нужните приготовления, аз идвам след малко-казала Сияйна и се отправила към гроба на старатаЧан. Не можала да сдържи сълзите, които напирали в очите и. Заровила пръсти в меката пръст и се отдала на мъката си:

-Майчице, защо ме остави сама. Не знам как ще намеря сили да се простя и с теб, и с баща ми. Оставам съвсем самичка на този свят. Имам само Нот, но дори не знам дали е добре. Ако и с него се случи нещо няма да го понеса. Моля те, закриляй го-проплакала жално младата жена, а сълзите не спирали.

Какво ли се случвало в Северното кралство? На следващия ден след отпътуването на кралицата, в двореца настанала суматоха. Кралят изчезнал без следа, а една придворна дама е открита мъртва. Всички били много притеснени и не знаели какво да мислят. Кой трябва да взема важните решения, къде да търсят краля, трябва ли да изпратят някой да извести кралицата?

-Не се притеснявайте, аз ще се погрижа за всичко, докато се завърне крал Нот. Опасявам се, че не е издържал и е последвал кралицата. Можем да проверим това - предложил Сет, а тайно вътре в себе си ликувал от радост. Най-после короната ще бъде негова и никой не може да го обвини в узурпиране на престола. Извикал своя доверен вестоносец и му наредил да тръгне за Данското кралство със специална мисия, за която никой не узнал. Побързал да нареди разследване на загадъчната смърт на Инес и така успокоил духовете. Планът му вече давал първите си плодове. Всички приближени на крал Нот вярвали на принца и никой дори не заподозрял коварните намерения. Писмото на младия градинар така и не стигнало до Нот. Когато се свестил, кралят с ужас установил, че се намира в някакво тъмно и влажно подземие, чийто единствен изход били дебели решетки, обвити в паяжини.Тук отдавна никой не бил стъпвал.
-Помощ! - извикал Нот, но в отговор се върнало само ехото.-Какво се е случило с мен, как съм попаднал тук? Нищо не си спомням - не преставал да се чуди Нот. Изведнъж проблеснал един смътен спомен: кабинета, младата Инес, чаят, думите на братовчед му...

-Господи, Сет е организирал всичко. Не мога да повярвам, че му имах пълно доверие! И какво да правя сега? Той няма да спре до тук, Сияйна също е в опасност! - и се замятал като див звяр в клетката си. Всичко било напразно. Единственият човек, който можел да го чуе бил един слуга, оставен да се грижи за затворения крал, но той бил глух.

В това време кралица Сияйна, притеснена за своя съпруг, решила да изпрати доверен човек, който да и донесе вест от Нот. Тъжно се разхождала тя из розовата градина, спомените я карали да си припомня мигове от друг един живот, изпълнен с мечти и блянове.

-Мамо Чан, как ми липсваш сега. Няма кой да ме успокои и да даде мъдър съвет. Знаеш ли, мечтите са хубаво нещо, но живота е доста по-сложен. Само с мечти не става. Днес погребах баща си сама, не зная къде са братята ми, не зная дали любимият ми е добре. Трябва да направя нещо, няма време за мечти - и тръгнала да търси Ив. Преди да стигне до двореца, съзряла в далечината приближаващи конници и една каляска с герба на Данското кралство. Това много я учудило, но една надежда се родила на мига:

-Дано да е някой от братята ми. Имам нужда от помощ - и хукнала по алеята да посрещне пристигащите.

-Один, това си ти, не мога да повярвам - и се хвърлила в прегръдките на брат си.

-Сестричке, превърнала си се в красавица. Почакай да те запозная с моята съпруга - и подал ръка на слизащата от каретата дама.-Това е Белла, само тя успя да плени сърцето ми и да ме направи отговорен човек. Помниш ли какъв бях преди? - и се засмял.

-Няма време за празни приказки. Имам нужда от помощта ти, мисля че съм в беда. А сега ти си крал и имаш много отговорности. Опитах се да те отменя, но не мога - казала Сияйна и всички влезли в двореца.

-Ив, ти си тук. Слава богу, трябва ми доверен човек. Тръгваш за Северното кралство, гледай да не биеш на очи. На никого не казвай къде отиваш, не се доверявай на случайни хора. Искам да ми донесеш вести от Нот. Ако е в беда, трябва да знам- казала тихо Сияйна. -Тръгвай!

-Ще ми обясниш ли какво точно се е случило - нетърпеливо я прекъснал Один.

-Все още не зная със сигурност. Вероятно се тревожа напразно, но някой се опита да ме убие, докато пътувах насам и е възможно моят съпруг да е в опасност. Но, скоро ще разберем. А сега ми се иска да организирам празненство във ваша чест, скромно и в тесен кръг, но трябва да посрещнем подобаващо новият крал и неговата кралица, нали?
На празничната трапеза нищо не липсвало, но гостите били малко, някак тъжно било всичко. Сияйна огледала със задоволство цветята, които красяли масата и дошлите гости. Опитала се да подтисне нарастващото притеснение и вдигнала тост за любимите си хора:

-Скъпа Белла, Один. Вдигам наздравица за вашето щастие. Добре дошли у дома...-но още недовършила Сияйна се строполила на земята. Заради настаналата суматоха никой не забелязал как една от прислужничките излязла бързо от залата и се отправила към пътеката, водеща към закътана беседка в парка. Там я очаквала една тъмна сянка, скрита зад вековните дървета. Чуло се само шушукане и сенките се разделили и тръгнали в различни посоки.

Принц Сет доволно потрил ръце и се загледал през прозореца в очакване на посещението. Веднага забелязал тъмният силует,който пропълзял край тайния вход и познал своя пратеник Асгард.

-Закъсня! Очаквах те снощи, какво става?-попитал нетърпеливият Сет.

-Изпратиха техен човек да открие Нот, онзи глупав градинар. Можех да се справя с него, но го изпуснах за малко. Забавих се, защото исках първо да го открия, може да стане опасен - оправдавал се Асгард.

-Явно ще трябва да променя плановете си. Най-бързо ще го открием, ако всички повярват, че е убил горката Инес, нали? Така при когото и да отиде за помощ, ще бъде предаден - казал Сет и ехидно се изсмял.

-Има и още нещо, Данското кралство вече има крал - казал Асгард.

-Кой? - нетърпеливо попитал Сет.

-Один, синът на Хорн се е завърнал и може да обърка плановете ви. За това е много важно да открием градинаря преди да направи някоя пакост.

-Аз ще се погрижа за това. А ти навести нашето кралче, трябва да ни каже къде е скрил кралския печат. Той ми е нужен веднага, иначе няма как да абдикира, нали? - казал Сет.

Асгард напуснал двореца незабелязано, потънал в тъмната нощ като призрачна сянка. Оглеждал се доста предпазливо преди да поеме по една тайна пътечка, водеща към изоставената мина. Не забелязал как един старец го проследил, скрил зад дърветата.

-Ето къде сте го затворили! - прошепнал предрешеният Ив. -Трябва да намеря доверени хора и да освободим краля, преди онзи изменник да му навреди.

На сутринта пред главния вход на двореца спряла карета, придружавана от отряд копиеносци. Неочакваният пратеник, поискал да се срещне с краля и да му предаде важно известие. Принц Сет, видимо притеснен го поканил в кабинета и попитал:

-Кой и с какво съобщение ви изпраща?

-Идвам по молба на принц Сет. Той се извинява за това, че не е успял да пристигне за погребението на стария крал. Тежка болест му попречи да изпълни задълженията си, но сега вече е добре и ще пристигне след три дни - казал пратеникът и се поклонил се.

-Принц Сет е жив? -мнимият Сет пребледнял, а в кабинета нахлула въоръжената охрана на краля.

-Виждам, че се чувствате доста добре в моя кабинет, скъпи принце или да ви наричам Нирод?

-Не е възможно...как...-паникьосал се Нирод и се опитал да избяга. Но стражите много бързо го заловили.

-Отведете го в килията на подземието. После ще мисля за неговото наказание, а сега ми пригответе коня, трябва да отида при своята кралица.

В двореца на Данското кралство царял смут. От стаята на Сияйна влизали и излизали хора, видимо притеснени. Най-после дошъл и лекарят и помолил всички да напуснат. Когато излязъл от стаята бил заобиколен от всички страни, но Один го дръпнал встрани и попитал:

-Какво и е докторе? Ще се оправи ли?

-Да, да. Ще се оправи, но трябва да се погрижите да не става, да не се вълнува и да се храни добре. Сестра ви очаква бебе и трябва много да се пази. Не и позволявайте да пътува, твърде рисковано е в нейното състояние.

Огромна била радостта от тази новина, но Сияйна се чувствала самотна и тъжна. Дните минавали, а нямало никакви вести от крал Нот. Сияйна била тъжна, нищо не можело да върне усмивката на лицето и. Не се върнал пратеника и вече била сигурна, че нещо лошо се е случило в нейно отсъствие. Искала да тръгне веднага на път, но не и позволявали. Один категорично забранил:

-Ще се погрижа за всичко, не се безпокой. Вече изпратих сигурен човек. Ще се върне всеки момент. Защо не се разходиш в градината?

-Ще отида на гроба на моята бавачка, тя винаги ми е давала мъдри съвети. Може би и сега ще го направи. Ще ми даде някакъв знак и така по-лесно ще приема ставащото - казала Сияйна и излязла навън. Още преди да стигне до парка сякаш чула гласа на старата Чан: "Един ден в твоята градина с рози ще се появи рицар на бял кон. Той ще избере най-красивото цвете от нея и това ще си ти..." И в този миг дочула тропот на препускащи коне, видяла в далечината като видение рицар на бял кон и разбрала, че това е знакът, който чака.

В света винаги е имало много зло и много добро. От теб зависи кое ще победи сега.  Какво избираш?