** Тази тема е за дискусия на статията: СЕРИАЛИТЕ ЧЕСТО СА ВРЕДНИ, А ТУРСКИТЕ – МНОГО ВРЕДНИ! **

Ти направо ме разби! С този материал, за тези прословути сериали. Нямам думи, няма какво да добавя, защото каквото и да кажа няма да е достатъчно силно. Единствено - покорно благодаря за което! За Турция може да се говори много, разбира се не за сълзливите сапунки и простотии, които ги има навсякъде. Турция е класа над България, хора които знаят да правят търговия, добре, че са били та да построят хамами и да карат българите да се къпят. Фините занаяти идват от тях и още много други неща. За които не може да си кривим душата. Когато за пръв път отидох в Турция през 1990 година си казах: Защо не сме останали още 500 години под тяхно робство. Още тогава пътищата, осветлението, чистотата всичко лъхаше на "мерак". Не на цигания, но нейсе такава ни била съдбата. За някои неща съжалявам, за други не, но в крайна сметка, всеки път когато ходя в космополитния Истанбул се наслаждавам на всичко. На история, на исторически ценности, на хубава храна и голямо гостоприемство. Мммм да! Браво Мария! Браво!

Ех, Росене, Росене! Толкова много добри думи- и все за мен!? Благодаря ти! Нали знаеш- твоите поощрения са ми в графата " специални". Просто ти го напомням- да не забравиш. Честичко ми минава просто да спра да пиша. И всеки път една твоя дума ме отдалечава от окончателното захвърляне на молива- до сега три пъти.
Много ти благодаря, наистина. Толкова си мил. Написах този текст с доста притеснения, публикувах го с още по- огромни. Предполагам, ще си навлека доста...чувства. Но се вбесих, разбираш ли. Вбесих се. Да, аз живея на нормално място, имам нормален живот, посещавам БГ понякога, но. Но! Чета българска преса в нета, гледам това- онова. В деня на финалния епизод на тая боза си отиде Сава Хашъмов, на следващия ден- Алексис Вайсенберг. Е, извинявай, може ли да отделиш на един тъп филм тонове хартия и часове ефир, а тия двама българи- по три реда на 108- ма страница!?!?! И това ме влуди. Това ми беше капката. Седнах и наплюнчих молива. Нищо, че от месеци го нося у себе си като идея, като виждане. Какво да ти кажа. Такъв срам ме яде! Комерсант посвети на Вайсенберг ОСЕМ СТРАНИЦИ !? С уточнението, че това било " спешен материал"- изданието щяло да му отдели подобаващо внимание в специален брой...Консерваториите на Москва и Питер, Большой, Ла Моне, Ла Скала, Ковънд Гардън, Роял Албърт Хол, Барбикан, Опера Басти, Олимпия- сложиха черни флагове и отвориха съболезнователни книги за " нашият любим изпълнител"! Файнейшъл Таймс и Тайм отбелязаха смъртта му със статии на първа страница! За протокола- Тайм отбеляза кончината на Павароти с дописка на трета страница- помня. А ние какво!? Листопад!!! Али Ръза!!! Простотии! И написах тоя текст на един дъх-е така, от гняв. И от срам.
За това ми е важно, че ми даваш рамо. Благодаря ти пак!
И като съм те подхванала- още нещо, за което лично и персонално ти ще си "виновен", Росене! Понеже спомена хамамите- такава случка имам с турска баня, че не е за разправяне! Виц!? И тъй като от години си имам професионални и не само контакти с нашата съседна страна- от около година ме гложди идеята да разкажа впечатления, моменти, такива неща. Да те доразбия- тъй да се рече!
Сега вече наистина ще го направя- предполагам, ще е скоро. Там ще откриеш и нещичко за хамамите, и нещо за търговията, въобще- много неща. Но наистина реших окончателно, че ще напиша този очерк след като видях коментара ти. Тъй че...Ще ти е интересно да го прочетеш, убедена съм. Дали ще го харесаш, ще разберем като го публикувам.
Лека вечер и отново- благодаря за милите думи!

Трябва да видиш коментарите към статията ти във Фейсбук. Много приятели са прочели и коментират там също, както и материалите на много от нас тук! Марийче, продължавай да пишеш, колкото и да е трудно, винаги има един жест, един каданс който те връща назад и започваш отново и отново и отново. Имало е случаи при които съм заявявал, че се отказвам и после става страшно! Чакам историята с хамама!

Супер! Ето това исках да про4ета! Браво, Мария! Страхотно казано и написано и между другото- не понасям дълги нокти с цветен лак, въпреки че съм на 28 Поздравления!

Май няма какво да добавя след прочетеното, поздравявам те!

Росене, не употребявам фейсбук- дай линк на страницата с коментарите? Любопитна съм да ги видя?!

Тони, поздравяваш ме!? Впечатлена съм! И благодаря.

Да след предоставената информация и твоите преки наблюдения и сблъсъци с истинската Турция ти се доверявам!

За жалост, информацията ми е достоверна. Наблюденията- също. Уви.

Росене, прости може би идиотският ми въпрос, но. Аз не потребявам фейсбук- и не възнамерявам в обозримите стотина години. Как тогава има коментари на статията ми там? Ти ли я пусна?
Не забравяй, чакам връзка да видя коментарите- искам да видя какво мислят хората за написаното от мен.Предварително и пак благодаря!

"Всички обичат Реймънд" е добър сериал. Аз не бих го сложил под един знаменател с "Листопад". Апропо, "Листопад" е пропаганда, съгласен съм... както и с останалите доводи в тая статия. Джереми Айрънс е един от любимите ми актьори, но мястото му не е в споменатата от теб продукция..., именно защото е слаба (не натрапвам мнение). Като цяло всичко, което излиза от телевизора май е пропаганда. Не знам, тежка тема е това. Но Роуън Аткинсън е добър актьор, да ме прощаваш... Както и Рей Романо. А за оная - другата Турция... Сигурно си права. Джон Рамбо не е истинският американски войник, както и профайлърите не са чак толкова велики... Спирам, да не взема да ядосам някой... Извинете.

Румене, честита нова година. Позагуби се. Радвам се да те " видя" пак.
Уважавам абсолютно всяко мнение, подкрепено с разумни доводи. Всяко. Колкото и да е различно от моето. Нищо и никой не слагам под общ знаменател- просто споделям мнение. Което отстоявам като свое и държа на него, но НЕ твърдя, че е единствено правилно. Не го твърдя.
Не съм говорила персонално за Рей Романо или Роуън Аткинсън- говорех за филми, които лично според мен нанасят тежки и необратими щети на менталното ми здраве и емоционалният ми мир.Пробвала съм да гледам и от двата филма- на петата минута вече ми е зле. Въпрос на вкус и изисквания, съжалявам. Имах случайната възможност да гледам Аткинсън на театрална сцена в Лондон преди време. В Както ви харесва и Комедия от грешки. И не мога да разбера защо, за Бога, се е съгласил да играе в оная глупост!?
Джеръми Айрънс е голяма моя любов. Много голяма. Борджиите не е неговият филм и не е достатъчно ок- въпреки него. С това съм съгласна. Но този филм не променя факта, че Джеръми е завинаги в сърцето ми. А пропо, на мен ми призлява от Джак Никълсън и Робърт Де Ниро, но това не променя факта, че говорим за двама титанични актьори. Просто те двамата не са моята чаша бърбън. Не са моят бърбън. Определено.Не харесвам Брад Пит като излъчване. Но обожавам начина, по който играе. Има няколко негови филма, които гледам постоянно. За разлика от повечето си приятелки обаче не го сънувам как ми скача през терасата.... Може би защото не точно той искам да ми скочи през терасата...
Профайлърите...Не ги знам какви са, но Бейли Малоун си е Бейли Малоун, нали?
Въпрос на вкус. И на аргументи. Да повторя- не мога да се ядосам на мнение и аргументи. Хората са различни. Виждаме различно. Чувстваме различно. Възприемаме различно едно и също нещо. И слава Богу, че е така!

Скъпи приятели, трябва да споделя нещо с вас. Преди 15 години се наложи да прекъсна кариерата си като стюард по болест и трябваше да бъда "заземен" като персонал на земята. Бях объркан, тъжен, всичко се срина в краката ми, имах образование имах всичко, но нямах това, което най-много исках. Да летя! Изпаднах в страшна депресия, лудост и каквото се сетите там. Отидох при психолог, психиатър и прочее. Започнаха да ме тъпчат с лекарства и да ми предлагат разни терапии. Тогава моята "домашна психиатърка" жена ми, ме посъветва: Що се излагаш и гълташ лекарства и ходиш по разни докторчета. Я вземи гледай колумбийските сериали по телевизията и ще видиш как ще се оправиш. На шега или на майтап започнах: 3съдби, Проста Мария, Есмералда, още ги помня. Толкова се вживях в тези герои в тези съдби и забравих много набързо мойте болежки. Времето лекува! Е мен ме излекуваха сериалите от ТВ. Тъй като не съм гледал и секунда от този "Листопад" нямам представа за какво става въпрос, не смея да коментирам. Но сигурно няма да е много стойностен сериал. Но пък си мечтая да гледам сериал направен от най-великите актьори на Холивуд. Какво ще кажете 300 серии в които участват: Роберт Де Ниро, Джак Никълсън и всички звезди на Холивуд. Не мога да си представя подобен род лента. Но защо пък не? Всички те имат цена. Когато не се купават с пари, се купуват с много пари!

Харесва ми "Всички обичат Реймънд", както и "Женени с деца". Има сериали и сериали. Едно е да те забавляват, друго е да ти разправят - влашки патки... Харесва ми още "Алф", който е спомен от детството ми, както и "Седморката на Блейк", както и "Стар Трек" и сръбския "Горещ вятър"... лелеее аз май съм фен на сериалите! Ужас!

Росене, всички сме поклонници на сериалите. Но както ти сам каза- има сериали и сериали. Мааалко не си те представям точно пък тебе да гледаш колумбийски бози, ама...Поздравления за "домашната психиатърка"! И Слава Богу, че си се оправил. Имам си и аз един " грях" под килимчето.
2000 и не знам си коя излезе нова телевизионна версия на Зоро. Колумбийска, естествено. Двеста и еди колко си серии. Освалдо Риос там играе бащата на Зоро- военен някакъв, благородник. То едни униформи, то една романтика, едни обноски...И с Риос стана абсолютно същото като с Клуни и Пит- като поостаря стана наистина красив и много секси. И си го гледах с кеф тоя филм, Зоро ми е лябим герой. За Женени с деца и Реймънд- без коментар. Въпрос на вкус и възприятие. Не мога да понеса толкова много глупост на едно място. Аз не мога.
Горещ вятър...да...Ами Полицаят от Петльово бърдо!? Задавяла съм се от смях с тоя филм.
А тия 300 и кусур серии може ли освен изброените двама от теб да прибавим и Лиъм Нийсън, Алан Рикман, Ал Пачино, Джордж и Брад, разбира се... И още- Мерил Стрийп, Сюзън Сарандън, Мишел Пфайфър, Глен Клоуз...Еееех, мечтиии...Никой няма да направи такъв сериал,а, Росене...Много пара трябва. Но пък можем да си мечтаем!
Историята за хамама вече я пиша- очаквай я скоро! Обещах ти, нали така.

Факт и истина! Но да ти кажа Мария, за толкова години тук в Белгия никъде по телевизията не видях да дават сапунки! Има някакъв сериал който е излъчван по някаква мижава кабеларка и то в ранния след обяд и това е! Единствените сериали които се дават след 22.30ч., това са CSI - всякакви варианти от Ню Йорк до Лос Анджелис и Лас Вегас и то само по френската национална телевизия TF1 в неделя вечер и Анатомията на Грей в петък и събота от 18ч. по 2 серии това е! Иначе по телевизията има толкова хубави предавания и такива интересни неща за да не звуча "нагло" имам HD телевизия от 2 години с 400 канала от цял свят. Всички с такова качество. Но едва ли гледам само 20 от всички тези канали! Както и да е добре, че поне още мечтите са безплатни и оставаме с надеждата!

Зоро! Още като дете след като гледах Ален Делон във френско-испанския вариант на този филм нарязах една коприна на майка ми да си правя наметало и шапка заедно с маска. Една моя много добра приятелка играеше ролята на Зори-ца защото нямаше още един Зоро и ходехме при една друга приятелка, която сега е в Италия от 19 години и при дядо и яздехме коне и се превъплащавахме в този герой. Сега всички сме уж помъдряли и по-зрели, но често си говорим с двете жени /вече/ едната е в САЩ и кара ТИР - американски и все още е фен на силните усещания и с другата, която е в Италия и е медицинска сестра и честно още имаме желание да чупим бутилки в празна стена, под звуците на White Snake - доволно почерпени с джин-тоник! Мечти, за човек никога не е късно да стане за резил!

За джин- тоника " навлеци" приемате ли за по чашка??? Шегувам се. Ама това ми е любимо питие. Едно от петте алкохолни неща, които пия. Само пет. Толкоз.
Жена с тир!? Евалла и машшала- както се казва по нашенски!
Това с телевизията в Белгия са ми го разправяли и други приятели, живеещи там.Ние нали за пет години два пъти се преселихме- последно миналата есен от Загреб в Лозана, та още съм малко като на кашони. То и по принцип съм си номад по душа...Сдобихме се с HD и ние, ама аз да ти кажа, нали съм музикално животно- подбрала съм си няколко канала с опера, инструментална класическа музика, фадо, фламенко, филмова музика- и това е. Гледам някой филм и умирам да гледам документални филми. Като имам време. Но основно съм с музикалните канали. Мъжът ми казва, че трябва специална лудница за мене- да ме изследват подробно. Коя жена била слушала Владимир Хоровиц, докато прави италиански хляб и баклава!? Човекът как свири, пък аз какво правя, докато той " говори" с пианото- готвя!? Еми, готвя, това е! Какво пък лошо!? Аз изобщо без музика съм невъзможна за съществуване. Вземи ми операта, вземи ми пианото и край- мъртва съм.
Дааа...Мечти...Щом още можем да мечтаем, добре сме. Викам аз.
Приятен ден и до скоро! Днес ще се опитам да довърша историята да хамама- утре със сигурност!

За сериалите няма да споря и коментирам повече, но вижте за джина с тоник- вземете и мен, моля ви!)

"...необратими щети..."; "...ментално здраве...". Бахмааму, играта загрубе... Добре, че някой се сети овреме леко, хлъзгаво и елегантно темата да замирише на градус. Въпреки, че предпочитам бърбън, бих се включил и аз в масовката с един джин, ама малък и без тоник... (щото от тоника ми тръгват киселини и...). Наздраве на бандата.
П.П.: Аз бих изгледал повече от триста серии с Джак Никълсън, ама сигурно в тоя живот вече няма да ми се случи...

Добре, нема да пием каруцарски питиета, ще жулиме яко бърбан имам тука некакви прашлясали бутилки. Румене, от мен пиенето брато, от теб филмите. Събираме се затваряме кепенците, грабваме пиячката, пуканки и прочее и започваме един филмов маратон първо с Джак, после с Робърт и т.н. всичките готини и велики артисти на нашето време. Ето на това му викам сапунка! Пък после нали знаеш, битият бит... хи хи хи...Важното е да има действие! Аз съм за масовата организация и да живеем в мир и разбирателство! Въпреки, че понякога врага бди.

А така! Най-обичам кога си дойдем на думата! Толкоз хубаво го каза последното, приятелю, че, да си призная, лигите ми потекоха... Еееех, де тоя късмет - да се откинеш за известно време от това - онова и да се кротнеш зад кепенците... Има - няма около двеста искам да попревъртя... А за бития... знам... Макар че по- ми е жал за другия... За врага си прав... Но, търпение му е майката... просто трябва да го изчакаме да се наведе и минаваме бекграунд... Всяко българче знае как се прави тая галимацийка...

Съжалявам, професионално все пак боравя с думи. А понякога и с менталното здраве. Своето и на разни други хора.Въпрос на стил. Стил на говорене и писане. Да, повтарям и потретвам- има филми, които нанясят НЕОБРАТИМИ ЩЕТИ с тъпотията си и филми, които извършват НЕОБРАТИМИ ПРОМЕНИ в нас. На мен ми се е случвало с няколко филма.
Триста серии мога да гледам с Лиъм Нийсън или Алан Рикман и Джеръми Айрънс. Най- добре и тримата. И без това обичам нещата да са по три...
Росене, историята за хамама е готова- чакай я скоро. Точно на именния ден на големият ми син не ми се занимава с това- въпреки че избягах от партито. Моят Антоний е прекрасен, разбира се, но...този ден има и малко по- особен смисъл за мен. Та, като дойда на себе- ще я публикувам. И се надявам, че не аз съм " врагът, който спи". В момента седя срещу монитора на тъмно, чакам един спешен мейл и отпивам едни Четири рози. Наздраве.

Думи, думи, думи, думи... Боравенето с думи е като бюджетното счетоводство - никога не знаеш от къде ще ти дойдат мръсните салда... Не, ти не си "врагът, който спи"... Айде пийте, бре, маскари!

последното изречение ми хареса особено. наздраве! и за моят прекрасен първороден син, но не само.
а боравенето с думи аз бих го сравнила не точно със счетоводство, но не тук и не сега...не ме бива с цифрите, сигурно помниш. но ме бива с други неща. и думите са сред тия други неща. е, понякога и в думите има "мръсно" салдо, вярно е. стари писма. които пазиш. и редовно четеш пак. и пак, и пак. и всеки път си обещаваш, че е за последно, само този път. но никога не е за последно. в някой тъмен, болезнен момент- като тази вечер- отваряш писмата и четеш. пак. помага. ми. старите писма, които винаги ми връщат усмивката. и увереността, че и това ще мине. и утре е ден. да...думите може да са мръсно салдо, но пък какво салдо само, а!? обичам думите. винаги съм ги обичала.и те ме обичат. надявам се това да продължи още едно известно време.

Ех тези думи, думи! Когато казвам "Внимавай, че врагът не спи!" - реплика на моя стар и добър приятел и колега от университета Иван Черкезов, който сега се подвизава в Нова Телевизия мисля. Обичаше да контрира почти всички преподаватели, а между другото беше и лозунг по време на социализЪМЪТ... нищо лично хора, нищо! Ето пак го отнесох... в знак на протест днес няма да пиша, защото заминавам за РИМ!