** Тази тема е за дискусия на статията: Хората, като овце **

Много ясно, че не си овца...Просто ти си избрал да не си част от тази държава и точно това те отличава от овцете...Защото всички стоим тук и гледаме какво се случва...Ама само гледаме...И да гласуваме, и да не гласуваме...накрая сякаш все стоим с широко затворени очи...Хубав материал!

Проблеми има не само в нашата държава, а в цял свят...Някои може да стоят и да гледат какво се случва, но има хора , които се опитват да променят света с дребни жестове на доброта...Кажете ми с писането на такива статии, в които се набляга единствено и само на лошото, с какво помагат на човечеството?!? Така се концетрираме само върху негативното...и без такива статии си знаем положението...и след като, г-н Алексиев, си избрал да не си част от тази държава, пиши за хубавото в държавата , в която живееш!!! Пиши за положителното и доброто!!! Нека се концетрираме върху него, а не само върху негативното!!!

Този материал е като трън точно в "ахилесовата ни пета", ама като се позамисля то не е само тя, слабите ни места са доста повече. Политика, държавници, неуредици, бандити, кражби ...
Тук сме като в дивия запад, но може и да сме по-зле. Мълчим си, търпим си
и всичко си е по старому. Докога?! Онези горе не ги интересува как се справя народа, те са си устроили цялата рода на разни постове, а обикновените хора да му мислят. Не знам какво би ни пробудило от този зимен сън, робството уж свърши, а дали всички са го забелязали?
Стачкуване, противопоставяне, какъвто и да е елемнт на движение, но да се забележи, че не сме съгласни с това положение в уж нашата България, в уж нашата родина! Благодаря Роска! Материалът ти наистина пробужда доста заспали емоции и ни кара да се позамислим и да си дадем равносметка...

Снощи имах доста разговори с приятели от България. Всеки един от тях непрекъснато изказваше мъката си и проблемите. Не са само те! Отворете вестницити, списанията, Телевизията. Няма ред, който да не звучи поучително, застрашително и понякога похвално. Писал съм много, изказвал съм се много и остро и меко и както намеря за добре. Опитвам се да намеря хубавото в цялата тази история и да бъда оптимист, защото всеки път трябва да доказвам, че България е хубаво място, красиво но хората, които я управляват са боклук. Дайте ми една единствена причина с която мога да се гордея. Без излишен патриотизъм, защото има нации далеч с по-добра история и култура и могат да ни бият като маче у дерек с нашата прехвалена "приказка" за най-най. Къде уважаема/и да видя доброто, след като не живея в тази държава от 13 години и сега ако се върна ще ме завължат да си плащам здравни осигуровки и прочее за отминали години, защото мафията от здравната система е изсмукала парите, които са предназначени за здравето на хората. Тази толкова мила и любима Татковина, оставя децата и на улицата и не и пука за това дали са здрави и дали имат пари да си купят лекарства. Е за едно такова общество какво да пиша, похвални слова? Няма да стане. Дори и в най-загнилия капитализъм по света има социални помощи и фондове, които помагат на бедните и на хора в неравностойно положение да се лекуват и да живеят. Какво правят социалните помощи в България. Дайте ми пример и да видим какво социалните служби са възприели от Европейските си събратя или от която и да е друга държава по света. Как социалните служби се грижат за всички? Има ли равнопоставеност или не. Дайте ми пример за това, че управляващите гледат сигурността на собствения си джоб и не им пука за хората. За каква държава говорим, за какви оптимистични теории за развитието на Родината има? Някой може ли да промени всичко това? Нали помните една лястовица пролет не прави. Ако навремето тези, които бяхме на бунтовете и стачките и протестите в началото на перестройката бяхме останали с този ентусиазъм, днес нямаше да има тази заспалост от страна на цялото общество. Защото обществото деградира. Обществото чака да се промени нещо и с чакането си все повече и повече остава в блатото в което някога Андрешко замъкна онзи нагъл съдия-бирник. Писал съм много статии за държавата където живея и много примери съм давал и в разговори с много хора. Как обществото, държавата, правителството иска, и дава на своите граждани. За какво да говоря или да спомена фактът, че Белгия беше близо 2 години без правителство и оцеля и всичко вървеше в норми и никой нищо не затлачи и не се провали. Причината е в това, че местната власт е тази която управлява. Каква е местната власт в България? Дайте ми пример, че на нея на местната власт може да и се има доверие. Искам да живея нормално, искам да живея в по-добро общество. Именно затова зарязах всичко. И махнах децата си от блатото от чалгата и още куп други безмилостни поквари в България. Имам един живот и ще го живея както искам и където искам. Нямам намерение да пропускам нищо и да се чувствам като офца в кофа.
Благодаря!

И аз благодаря за изчерпателния ти коментар, Роска, с който съм на 200% съгласна! Едно изречение обаче е напълно достатъчно- "Имам един живот и ще го живея както искам и където искам. Нямам намерение да пропускам нищо и да се чувствам като офца в кофа." Поздрави!

Всеки има правото да избира как и къде да живее ...единствено исках да призова за поглед към положителното и не конкретно в нашата страна...за лошото четем навсякъде и затова идеята ми беше да сме по-различни и да се концентрираме върху хубавото в света ...от написания материал не научавам нищо, което да не знам, нито пък ми помага поредното четиво за негативностите в живота ни......Любовта и Светлината ще спасят света...

Добре, нека започна така! Преди време, много отдавна имах хубави материали за живота на западняка, за това как е организирано ежедневието не само в Белгия но и в много други държави където съм посещавал, живял, учил и т.н. Толкова исках да споделя с всички това което е различно от българското ежедневие, че се увлякох и си навлякох злобата и обиди от много хора, които в завистта си ме критикуваха безмилостно за това, че имам възможността да живея в едно нормално общество. От тогава спрях да афиширам много неща и се насочих срещу българската действителност, която ме побърква и до ден днешен, когато ходя в БГ. Затова избяхвам да пребивавам в любимия ми град София, центъра, където живеем и т.н.
Ето накратко нещо което няма и което могат да се поучат всички от белгийците. Например - преди дни ми се наложи да подновя издаването на Европейските ни здравни осигурителни карти. Процедурата е следната - влизаш в сайта на една от 9 те компании и в лични документи има заявка за тези карти. Предварително всички данни и останало е в сайта, след като си се регистрирал веднъж. Натискаш - поръчвам и днес картите ми бяха доставени по пощата. Без да платя стотинка, без да попълвам заявление, без да чакам на опашка и прочее.
Днес си подписах договора за кредит на новата ми къща. Какво ти трябва когато отидеш в банката. Единствено банковата карта. Личната не, защото тя вече е вкарана в системата на банката с всичките и данни, защото в Белгия има електронно правителство, за улеснение на гражданите. Изключвам варианта, че мога да си принтирам всякакъв документ от общината стига да имам четец за лични карти който струва около 6 евро. В банката с картата слагаш в един четец и личната ми банкерка си взима всички необходими документи, които и трябват. Справка за заплата, доходи, данъци, всичко е свързано с една електронна система и тя само добавя суми и цифри, когато е необходимо и само за 1 час имах всички документи и трябваше да разписвам. Оказва се, че за суми до 200 000 евро тя има право да дава оторизация директно, без да иска разрешение от централата. Нед тази сума се чака 2 дни за да получиш разрешението и готово.
Когато отивам на лекар - имаме лични винетки, които се получават веднъж годишно и те са валидни за личен лекар, болница, зъболекар, аптека и т.н. Прегледа при личната ми лекарка е 23 евро, тя издава специална фактура, лепиш винетката и отиваш само до някой от офисите на здравната компания, такива има на всеки ъгъл, както и пощенски кутии на здравни компании. Пускаш там тази фактура и само след 5 дни сумата от фактурата е възстановена 85 процента в банковата ти сметка.
Преди да влезеш в болница всеки има Иншуранс карти на дадена банка. Всеки месец за цялото ми семейство плащам 20 евро и преди да те приемат или да отидеш в болница се обаждаш на компанията и казваш, че влизаш в болница и т.н. Те ти дават номер веднага на досие и когато отидеш на регистратурата даваш този номер и фактурите се плащат директно от застрахователната компания. Без да знаеш колко и какво...
да продължавам ли в този дух. Няма да ми стигне и 2 години.
Ето това е нищожна част от ежедневието ни. Както ако отидеш в близкия супермаркет - имаме карти и за него. Има система на self scaning вземаш си едно портативно скенерче и си пазаруваш с него т.е. сканираш стоката, махаш артикули, от сметката, контролираш си всичко. След което минаваш на касата, касиерката само сканира и плащаш сумата и готово и си заминаваш. Пестиш време нерви и т.н. Веднъж ми се наложи да платя с 3 вида средства. Имах бонове за отстъпка, малко кеш и останалото с карта. Продавачката прие с охота всичко и ми благодари. - Последният път в Била ми заявиха, - Нямате ли кеш?...
Желая на всички приятна вечер.

Росене, гложди ме една идея покрай твоите статии, които аз адмирирам и абсолютно споделям. Тъй като съм живяла и работила бая време в тъй наречения арабски свят, за който ние сме пълни с превратни идеи и предрасъдъци- какво ще кажеш да посподеля малко опит и лични впечатления? Подозирам, много хора ще ме мразят и ще ме плюяят. А това ме спира- този сайт не е място за плювки! Няма нужда да бъде " украсяван" с тях, нали така...
Два пъти бях в Белгия по работа през тия две години без правителство. Честна дума- ако не знаех от новините, по нищо не си личеше, че тая държава е на " самотек"!?!
А милата ни родна действителност продължавай да я разказваш. Одата за анцунга още ми държи влага...
Поздрави и аплодисменти от мен, Расене!

Преди дни ми се наложи да използвам една стара рецепта от преди 1 година за лекарство, което ми трябваше. В аптеката любезно ми обясниха, че една рецепта има валидност 3 месеца, след което пак имам право на връщане на парите от здравната каса. Всичко се връща, всички пари се връщат. Плащаш и получаваш, така е тук и системата върви. т.е. обясниха ми много любезно, че ще трябва да си платя цялата сума от лекарството, и ми издадоха същата фактура, както при лекарите, и да си сложа винетка и парите ми бяха върнати. Без никакъв проблем. Иначе, как става с лекарствата:
Лесно - отиваш на лекар, предписват ти рецепта, с нея и здравната си карта отиваш в аптеката, ако осигуровките са ти платени, картата дава сигнал ок и няма нужда от пин, ако ли не нямаш никакви отстъпки. Всъщност здравната каса поема голяма, огромна част от парите за лекарства - така например за 1 антибиотик на цена 32 евро плащам около 2.50 останалото се поема директно от касата.
Децата до 16 годишна възраст - които се нуждаят от очила - не плащат нищо освен само 10 процента от цената на рамките. Останалото се покрива от здравната каса.
Детските ми за 2те деца, които са ми под 18 години са 500 евро на месец.
Месец преди началото на всяка учебна година получаваме помощ от държавата за закупуване на материали за всяко дете - 150 евро
Когато децата свършат училище на 30 юни получават списък с материалите за следващата година, така също коя учителка ще им бъде ръководител, и в кой клас и т.н.
Така, че на 1 септември детето си влиза в час и започва училище без излишни подробности от типа песни, танци на народите и речи, дълги речи за глупостта.
Искате ли още положителни емоции от Белгия?
Например за това, че номерата на новата ми кола ги получавам по пощата заедно със засстраховката 3 дни, след като съм поръчал колата.
Законът в Белгия гласи, че човек който има ипотечен кредит не плаща данъци до крайното изплащане на имота. Държавата в зависимост от това дали има деца или не му връща всяка година около 3000 евро т.е. дава му като помощ за това, че има ипотечен кредит.
Преди 8 години Осигурителната ми каса ми изплати 18000 евро за детските ми, тъй като в България детските ми никога не ми бяха плащани.
Компанията ми подписа документи и ги изпратихмме в България и тези ми отровиха живота с това, че знаеха, че един ден ще получа парите за децата ми... Тогава големият ми син беше още малолетен. Белгийците само за 3 седмици направиха така, че от България трябваше да подпишат документите и след това ми преведоха парите за времето, което не съм ги получавал в БГ но с индексация в Белгия. За което съм много, ама много доволен и щастлив.
При раждане на първо дете, държавата дава еднократна безвъзмездна помощ в размер на 1800 евро. При второ е 2000, при трето е 3000 и така...
Да продължавам ли още???

Мария, благодаря ти! Толкова години живея вече тук, преди това съм живял и учил във Франция и Швейцария, като стюард съм пътувал по целия свят няма място да не съм бил по света. Естествено е моя мироглед да е различен. И ще се радвам ако споделя много от това, което хората правят по света. В арабския свят съм бил в Мароко, Тунис, Сирия и Дубай... последната държава е уникална. Нямам думи. Въобще арабският свят е много над 1вия свят държави, много над САЩ, много над Япония и т.н. Да не споменавам няколкото ми посещения в Сингапур, Банкок и т.н.
Ще чакам да пишеш. Мисля да подготвя материал за - Съвременните Европейски изисквания или казано на прост език - начина да живееш нормално в едно нормално общество. Не тези тъпотии дето се преинтерпретират грешно в България. Защото там е всичко спрямо Европейските изисквания, а те всъщност какво са?

Няма лошо да се пише само за цветя и рози, но за съжаление накъдето и да се обърна в последно време виждам предимно магарешки тръни. Ако случайно някъде се появят цветя - те биват или твърде малко и недостатъчно, че да изпъкнат пред негативното, пошлото, грозното, или скоропостижно биват откъснати. Не съм сигурна, че овчедушие има само в България, но със сигурност тук е в заличаващи всичко останало размери и обем. Единственото останало, за което да се говори с позитивни нотки е литуратурата, историята и природните ни дадености. Ежедневието и съвремието на България е повече негативизъм и пошлост. Поздрави от мен! Кога ще напиша нещо не знам - просто не ми се пише за абсурдистанът, в който живеем, а другото не ми е в стила - сладко и розово.

Независимо от всичко, искам да те чета! Направо ми се избодоха очите всеки ден да следя и да чакам да видя някакъв твой материал! Тя надеждата умира последна, нали знаеш. Е, аз май съм от тази порода, дето не се огъва лесно и си чака чинно и бавно. А имаше период когато пишеше и всички коментирахме, карахме се, биехме се и се черпехме биричка и т.н. и тогава се чувствах ето така: