|
В синия простор на любовта |
|
Написано от Антоанета Палева
|
|
Неделя, 19 Февруари 2012 11:07 |
|
В синия простор на любовта
до ласките на слънцето достигнах...
Захласната от ярката звезда,
приближих се твърде много и изохках!
|
|
продължава>
|
|
Написано от Антоанета Палева
|
|
Четвъртък, 16 Февруари 2012 21:45 |
|
Трябваше да приема края на един много важен за мен етап от живота ми. Но това"трябва", ми звучеше някак задължаващо, сигурно и затова не ми се получаваше, да сложа чертата и да се примиря със ставащото, с празнотата и онази тъпа болка, която не изчезваше с годините.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Мая
|
|
Сряда, 15 Февруари 2012 16:07 |
|
“Какво правиш, за Бога? Ще ми изпочупиш цялата къща! Ти не си нормална!” Какво правя ли, копеле нещастно? Иска ми се да ти счупя и главата, ама не съм ти в категорията и рискувам да загубя двубоя! Фенки, фенки и пак фенки! Ебати звездата! Знаеха те хиляда човека и явно беше решил, че имаш право да ги изчукаш всичките.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Росен Алексиев
|
|
Събота, 11 Февруари 2012 20:58 |
|
 Всичко, което се случва днес е толкова уникално, хората, природата, приятелите, семейството и всичко което ни заобикаля. С усмивка на уста си казвам, всеки има право да бъде щастлив!
|
|
продължава>
|
|
|
Написано от Румен Донкин
|
|
Събота, 18 Февруари 2012 18:20 |
|
Лудостта е прекрачила прага,
като бедна старица,
уморена от горест,
тя изплува бавно от мрака
и застава на прицела
на жестоката строгост
към великата мъка по Някого.
|
|
продължава>
|
|
Написано от Росен Алексиев
|
|
Сряда, 15 Февруари 2012 21:25 |
|
 Казвал ли съм колко много харесвам един град в Европа? Това беше детската ми мечта и за пръв път в началото на деветдесетте стъпих там, с един куфар, самичък, и бях само на 19. Париж… Моята мечта!
|
|
продължава>
|
|
Написано от Мая
|
|
Неделя, 12 Февруари 2012 01:23 |
|
“Купон ли? Кога? Довечера. У вас. Там съм!”
С тези думи започна денят ми. Май щеше да е интересно! Утре имах лекции от 8, но партито нямаше да изпусна. Всъщност трябваше да замъкна малкото си дупе в огромния апартамент на сегашното си уж гадже.
|
|
продължава>
|
|
ВНЕЗАПНИ ВАЛЕНТИНКИ НА МИСЪЛТА |
|
Написано от МАРИЯ ЮВИГИ
|
|
Събота, 11 Февруари 2012 12:36 |
|
Онези дни в календара. Нали ги знаете. „ Заветните” дати, на които нещо си се празнува. Непременно. Задължително. Ама защо непременно? Защо задължително? Е, как!? Всички така правят!? Момент сега...
|
|
продължава>
|
|
|
|
|
|
|
Страница 1 от 81 |
Отг: Един час
Колко "срамно" 6
Знам, че ще се срещнем пак...
