Макар и да се чувствам странно, откачено, дори глупаво, на моменти с неопределено безумие осъзнавам, че спокойствието ме изнервя истински в сравнение с факта, че мога да водя поредна война. С времето разбрах, че истинската същност на човека е да има вечен стремеж към усъвършенстване и търсене на нови хоризонти за изява. В този случай, писането остана единствения наркотик, който ме укротява и омагьосва за времето, когато изписвам поредните букви, думи, изречения. Различно е.  Харесва ми да бъда господар с лично свободно време, единствено и само за себе си! За времето, когато се опитвам да избягам от всички и от всичко единствено с мисълта, която се рее върху бялото поле на лаптопа.

И въпреки всичко да не се отвличам с подобни лирични моменти. Трябва само да кажа, че - аз, ти, ние, те всички сме заедно и завинаги! Що за дивотии? Исках да пиша на спокойствие, а всъщност имам усещането, че мозъка ми няма да родя нищо съществено от което да се получи смислен материал. Може би защото преди дни имах гадното усещане, че съм попаднал в безизходица. Една от поредните за последния месец, когато тайно се надявах, че през 2010 година ще имам и ще намеря смелостта да се самоубия.

Ако мога!

Но, уви! Няма да се сбъдне желанието ми. Изглежда съм прекалено млад и имам още дни да живея на земята със семейството ми. Говорех в минало време и по-точно за момента в който изглеждах, като онзи „глупец”, който се кланя на всичко ново и не му остава време да направи различен избор между праведния морал, като онзи разпънатия върху кръста, или пък както казват арабите: като онзи дрогиран камилар дето шета из пустинята и никога не открива спасителния оазис.

Добре, че не съм поредния шарлатанин, който да обединява и разпространява шарлатанията /не знам дали това е точната дума/ навсякъде! Може даже да Ви звучи, като благословия със следния текст: Шарлатанията да бъде с теб! – забрави "Амин !"

Казвам – забрави, защото звучи глупаво или не? Не, не знам? Въпросите винаги са ме озадачавали, защото винаги крият точния отговор, от който имаме остра нужда. Тогава реших проста да последвам един друг пример, например да открия смисъла на здравия разум. Едва ли ще намеря точната формулировка, но все пак е нещо, което може да ме ръководи в дебрите на ежедневната джунгла от проблеми, въпроси и грижи. Нещо подобно, както казват разследващите журналисти: откриха дете наполовина мъртво? Как така, наполовина, това ми прилича на другия безумен израз: жена ми е малко бременна!

Дивотии безспир! Няма такива други състояния, когато ти се иска просто да застанеш пред една сива и тъпа стена и да чупиш празни бутилки под силната музика на Уайт Снейк – „Плачейки в дъжда”. Това е все едно да се разхождаш по въжето над пропастта и отдолу те очаква шайка озверели от глад крокодили! Какви глупости! Днес не ми е ден за писане, но няма да оставя тези мисли така произволни и разпилени, защото дивотиите са толкова много и застъпващи се, че нещастниците трябва да хвърлят ези-тура, за да изберат чии роби да бъдат, само и само, да не им се налага да решават сами силните си житейски проблеми.

Опитвам се да разбера, защо човек обича да се самоизмъчва с безумици и да усложнява и без това тежкото си ежедневие? Ето още един въпрос, един от поредните, но обещавам, че след като се опитам да отговоря, ще престана с тези дивашки размисли. Най-общо казано, съзнанието е продукт на мозъка или не. Не претендирам за изчерпателност, но също така намирам, че мозъкът е част от тялото в което сме. Така, че може да се сложи знак на равенство. И да заключим, че това, което сме е нищо повече от това, от което сме заченати.

От друга страна обаче, може да се каже, че тялото е логистичния апарат на съзнанието ни. То е необходимо за събиране на информация и набавянето на необходимите вещества и условия за функциите на съзнанието. Без тези, така наречени информационни условия /като топлина, любов, чувства в оптимални граници и други необходими вещества/съзнанието е просто в режим malfunction. Без тяло (логистичен апарат) съзнанието не функционира, но и без съзнанието (например ако си теглиш куршум в главата) тялото също отива на майната си… Така, че отново стигаме до знак за равенство… Всъщност има ли значение?

Тялото е винаги повече от съзнанието.Човек се грижи за това да е нахранен добре,а за съзнанието си въобще не му пука.Може по цял ден да се клати и чете молитви и да медитира и да прави глупости. Важното e тялото му да се чувства добре. На кой му пука за съзнанието?



Всички искаме да сме дрогирани. Надявам се през 2010 година да нямам смелостта да се самоубия.