Странно нещо са това мечтите – мечтаеш, мечтаеш и току вземе, че се сбъдне! Едни залагат на собствените си възможности, други на късмета, трети на звезди.

Последната опция за случване на мечти отдавна съм я отписала, по простата причина, че дори и да съм „притежавала” щастлива звезда, то тя е била падаща. Това с късмета също отдавна съм го отхвърлила като вариант за случване на мечтите. Късметът е чиста теория на вероятностите, а пък и за да си дори и един процент вероятност...знаете, трябва поне фиш да си пуснал! Остава да разчитате на собствени възможности, чрез които да сбъднете една или друга своя мечта.


Всъщност въобще не е важен методът на достигане на една мечта. Важна е самата мечта.
Вероятно, ако сте сбъдвали някоя своя мечта Ви се е случвало да се питате: „А, после какво!?” или може би е оставало във Вас едно странно усещане : „Е, това ли беше!?” Ако сте се чувствали, макар и за секунда разочаровани след сбъдването на мечта, то навярно сте попадали и в лабиринта от мисли, аджеба мечтите не са ли само за това да се мечтаят, не да се случват!?
Въпрос на гледна точка , бих казала.


Мечтите са обвити в една приказност, романтичност. Дори само фактът, че са в бъдеще време ги прави символ на надеждата, която сама по себе си е перпетум мобиле – вечният двигател, на всичко отгоре и екологично чист. Мечтите обаче могат да преминат и отвъд общоприетото. Тогава започваме да ги охарактеризираме като налудност и вече не са мечти, по – скоро фикции. Макар и да има известна злокобност в това, фикциите биват по – често реализирани от мечтите и по – рядко имат разочароващ ефект. Добре известни са двете Световни фикции!


Разбира се, има и чисто практични мечти, които по – често определяме като желания. Тях много пъти етикираме като обикновени, земни, нормални, дори. В по – малка или в по – голяма част желанията са по – лесно постижими, изискват не големи усилия и при тях степента на разочарование след реализацията е минимална.


Каквито и определения, епитети да прибавим, онези страстно лелеяни планове в главите ни са мечти, онези напористо и целеустремено преследвани намерения са мечти. В какво ще ги превърнете след като ги достигнете вече е съвсем отделен въпрос? Трябва ли да ги достигаме, да ги реализираме, въобще!?


Имам си отколешна мечта, фикция по правилно. И като казвам отколешна, говоря сериозно. Тази моя мечта датира от времето на „Минерал Сувенир” и „ Нар Кооп” , някой от по – големите читатели знаят и познават това време. За по – младите ще кажа – ами търсете и прочетете, няма все на готово! Това не е справочник на понятия от миналото! Та, за мечтата...


Да ме допуснат с бухалка в голям и скъп специализиран магазин за кристална посуда – чаши, чинии, салатиери, вази и всякакви такива едни домакински и кухненски прибори и предмети.


Дали е желание, фикция или мечта – незнам, но познавайки бегло собствената си персона това ще е миг на върховно щастие и личен триумф.
И тъй като мечтите и лудостта в главите ни са безплатни и де факто, и фактически се оказва, че сме богати. Можем да си мечтаем и да си лудеем до безкрай.


В края на краищата дали са шантави или не мечтите ни няма значение. Важното е докато мечтаеш и докато случваш мечтите да си като пеперуда...лек, волен, свободен.