Преди време публикувах един материал отнасящ се за традиционните български обреди и обичаи. Направих си труда да събера мисли и цитати от книгата на българския етнолог  Ангел Гоев, а както знаем, че „народ, който не знае традицията си, не е народ” реших да допълня тези мои проучвания относно етноса на българските обичаи.

Затова в тази статия, няма да изкарам на бял свят наши, български стари традиции и вярвания, а по скоро ще се съсредоточа в търсене на обяснение за тяхната същност. Защото те са до болка познати и известни, но в същност някой замислял ли се е върху смисъла на всичките тези битовизми свързани и произлезли от ежедневието на народа . Само преди дни прочетох в пресата за откриване на етнографска изложба, която пресъздава родопската народна сватба. Целта на която, е да покаже  раздялата с моминството и ергенлъка, преминаването в чуждия дом. Някои  традиции съхранени до наши дни в началото на ХХIвек. Особено съм впечатлен от начина по който, се показва и обяснява цялата тази процесия на уж традиционната сватба в този район на България. Тъй като, не съм изучавал в подробности фолклор в университета, а по скоро диалектическите форми и изрази в общуването на хората от този район малко странно ми се видя обяснението на ритуалите. В повечето традиции откривам наличието на доста не традиционни български елементи, които са взаимствани от турските обичаи. Например авторите дават обяснение за това как днес в Сърница мюсюлманите практикуват т.нар. "писване на никях" - даване на съгласие за брак пред ходжата и свидетели, "къносване" на булката вечерта преди сватбата, и "тельосване на гелината" - разкрасяването на лицето й. Къносването е преди обличането със сватбените одежди. Боядисват се с къна пръстите на ръцете и краката на момата. Къната се изпраща от момкови заедно с нишана на годежа. Тельосването пък е намазването лицето на гелината (булката) с шербет (захарна вода) и облепването й с пайети, със сребърен и златен варак, разхубавяването й. Намазват се веждите, бузите и брадата. Малко се обърках точно какво трябва да се разкрасява и намазва, защото българката е известна с естествената си красота и изящни форми. Затова говорят достатъчно всичките приказки, разкази, стихотворения от класиците на българската литература, които са възпявали тези женски качества. В момента идеалът за женска красота е далеч по-променен и сложен на пиедестала заедно със средствата на масмаркетната козметика и пластична хирургия. Типичен пример за това е безброй направените операции на примата на българската естрада Лили Иванова, която всъщност вече е и офицер от Българската армия. „Кралицата” на българската естрада има медицинско образование, завършила е медицинския техникум във Варна и е работила като медицинска сестра в родния си град Кубрат и е наясно с доста медицински процедури, ако не е позабравила това и онова. Самата тя е плод на цялата тази пластична хирургия, заради един простичък факт, че отказва да остарее и да бъде жена на своята възраст и време. Но това са подробности, нямам нищо против г-жа Лили, проблемите са изцяло за нея ставаше въпрос за традиции и фолклор, не да правя сравнения за това, как една красива българка може да заприлича на известния Дисни герой Мики Маус. Тъй като, реших само да разкажа и да споделя мисли, относно български традиции не мога да подмина фактът, че е от особено значение поставянето на булото на младоженката. Казват, че при християнските невести е било задължително, защото се е мислило, че  ако тя бъде видяна, всички ще ги сполети нещастие.  Тъй като, всичко има обяснение аз питам кой, къде и как ще го постигне това нещастие. Защо? Всичко има обяснение на този свят. Затова е редно да бъде обяснено на българския читател, защо „всички” т.е. не се знае кои са те, ще ги сполети някакво нещастие, само заради това, че булката няма да носи воал. Тогава изниква въпросът а преди сватбата, какво трябва да носи това бедно девойче, за да не го сполети някой друг кахър, защото разликата между моминството и булката се изразява единствено само в носенето на воала.  Като начало на традициите в българския бит и култура, младите момичета са ги подготвяли много преди настъпването на заветния момент – сватбата. Момичето започва още от 5-годишна възраст да плете, да тъче, въвеждат я в домакинската работа. Чеизът е нейното имане. Така се разбирало, доколко тя е сръчна", обясняват българските етнолози. Това ми напомня до известна степен на индианските обичаи и порядки, такива каквито съм чел в преводните книги от времето  на Майн Рид, Хариет Бичър Стоун и т.н.
Според това идва и фактът, че при посрещането на двойката младоженци в дома на момъка свекървата разстила задължително бяло платно или бял пояс. Върху него развива червен конец. Подава на невестата бял хляб и бяло котле с вода. Тя следва червената нишка, а младоженецът я навива. Стигайки до вратата, булката маже четирите й страни с мед и масло. Подават й мъжко бебе в ръцете, за да е плодовита. Поръсва ъглите на стаята с водата от котлето и прогонва злите духове. Добре, че не я карат да ходи по вода и да изцерява примерно болните от махалата. Първата брачна нощ е особено важна за бъдещето на двойката. Ако жената е девствена, младоженецът излиза и стреля с пушка, за да извести за чистотата и непорочността й. Ризата с кръвта се показва, настъпва веселие. Всенародно веселие породено от факта, че е извършено едно традиционно физиологичско онождане от което следва да бъде продължен човешкият род. Тази част на програмата ми напомня за същата при мохамеданите, при които това е задължително. Но в съвременната акцелерина младеж не знам дали старите обичаи и нрави се изпълняват. Може би? Не познавам други нации, които толкова много да държат на това момата да е честна, т.е. истинската част от един живот да започне едва след дефлорацията. Започва всенародно веселие с пиене, ядене, танци. Вакханалия!", казано на традиционен „български”.
При християните на момините родители и кума се носи блага ракия, а при мюсюлманите - шербет, пита с червена прежда, здравец и бучки захар. Тези символи малко са ми чужди и не знам как могат да бъдат обяснени? Това е хубава постъпка, браво родителите могат да се гордеят с това, че момата е останала девствена до първата си брачна нощ, но останалите атрибути сигурно имат някакво предназначение? Надявам се някой да коментира и да ме осветли по-въпроса, тъй като именно в разговора може да открием истината.  Какво ще се случи ако девойката не е девствена? Има два варианта, първият е комичен прочетен и видян във вицовете: Момъкът си реже пръста и пуска кръв, за да спаси любимата от позора, тъй като са консумирали връзката далеч по-рано от дългоочаквания момент под напъните на нагона. Вторият е трагико-драматичен ако девойката не е била девствена, това е признак, че цялото село го чака голямо нещастие. Ще има мор по животните… Булката се качва на магаре, така че да е обърната към задницата му. За да върнат в същото семейство опозорената невеста, баща й трябва да плати данък. Колко зловещи сме могли да бъдем българите! В този ред на мисли, питам – къде е сега моралът на българското общество, на българското семейство. Къде е? Единственото, което ме навежда на мисълта за неуредиците в това общества е, че мързелът е главният двигател на прогреса в България. Ако помислим всъщност къде е останало и традиционното българско трудолюбие с което така се хвалим, че уж сме много напред с материала.  Ще трябва да разочаровам уважаемият читател. Моите наблюдения показват, че наистина има трудолюбиви българи, но те за съжаление са много малко. Повечето не са трудолюбиви, мързеливи и кръшкачи. Всеки гледа лесното от живота, или традиционният начин да гледаш как някой прави ремонт на улицата и 5-има стоят встрани и пушат цигари почесвайки се по нечие голо теме  или бирено коремче, както  и да дават акъл. В този ред на мисли, се сещам за един друг уважаван от мен българин – г-н Иво Сиромахов, който казва, че:
…„мързелът наистина се превръща в двигател на прогреса, ако сполети умните хора. Пералнята е измислена от някой, когото го е домързяло да пере, а прахосмукачката - от някой, който го е мързяло да мете. Ние нямаме модел на демокрация. Имаме някакъв модел на мафия, която очевидно работи добре, защото печели много и никой не влиза в затвора”…
А демокрацията все още не е дошла у нас.  Независимо от това, дали народните традиции се запазват или променят.  Преди години България  беше раздробена и милиони трудолюбиви българи избягаха зад граница. Едно счупено огледало на безброй парченца. Има ли все пак нещо, което да ни свързва, като народ? Всякакви национални теории и мислене ме е сполетявало през последните години, като емигрант. Традиционното  е, че „ние българите” не се различава примерно от това „ние американците”, „ние белгийците”. Както и понятието „българщина”, то е толкова различно,   колкото "унгарщината", "албанщината" или "финландщината", споделя г-н Сиромахов в едно свое интервю. Ще си позволя да завърша публикацията със следната реплика, която казва, че „Доколко т.нар. интелектуалци имат право да размахват пръст и да заклеймяват всичко, което не им харесва”?
Всеки има свободата да размахва всичките си органи в произволни посоки. Въпросът е доколко тези размахвания дават някакъв резултат. Така наречените интелектуалци не са интелектуалци, те само са така наречени. Руският писател Игор Яркевич пише в една своя статия, че интелигенцията се е лумпенизирала и вече имаме само лумпенинтелигенти. Аутсайдери, които нещо си мрънкат там в ъгъла, но никой не им обръща внимание. Някой ще каже, че на мен също не ми харесват определени положения в българския фолклор и традиции, няма такова нещо. Искам само да ми бъдат обяснени и разяснени някои основни положения в цялата тази галимация от нрави, обичаи и традиции, които са толкова български, колкото аз съм девствен.