Всеки прави каквото  поиска и си помислих, че и на мен ми е дошъл реда. Реших да не стоя повече с ръце в джоба, а да седна и да напиша някой ред. Нещо което не ми се случва напоследък.

Отдавна имам мерак за това, но както е известно в природата винаги има падини и височини нови неща, които постепенно те избутват и оставят в десета глуха. Не може така, трябва да продължа да пиша въпреки, че успокоение винаги има поне в това, че не трябва да се отчайвам ако изляза от мода. Има и друг начин да се задържа на гребена на вълната –  ретро паради. Ретро или не, всеки знае колко е ценна информацията в този динамичен свят.

Рано или късно всеки докосва компютъра и забравя за миналото, когато имаше все още пощи с навъсени и напомпани созополски лелки, които нелюбезно те посрещаха зад гишетата в Централна поща с динамичното: „Кажете!”. Понякога думите са излишни за да може да кажеш нещо но за сметка на това установих, че все по-често можеш да чуеш от някого: - Не ме карай да ти обяснявам – виж ми сайта или блога! - отколкото да ти напише писмо, да ти изпрати картичка и...

Къде остана удоволствието от това, да отвориш запечатания плик, да получиш снимка от далечен роднина, да чакаш с трепет пощальона, който ще ти донесе някой вестник или Паралели, винаги имаше нещичко за теб, за мен, за нас? Много въпроси, много отговори, голяма ретро галимация и голяма полза от това да имаш интернет.

Информацията си е информация и съм сигурен, че преди години никой не е подозирал как ще се наложи един ден да търси справка - online. Дори и личната ми лекарка ме посъветва веднъж – Виж в интернет там има всичко!

Какво да му гледам на този интернет, само губи време? Ами ако ме излъжат, ако попадна на шарлатани, ако всеки който пише и държи неговата версия да е вярна как тогава ще разгранича истината от лъжата.  Може би тогава ще се наложи да прибягна до по традиционните методи и да отида на врачка /имаше една леля Мара – нищо лично към колежката или друга главна героиня/ беше приятелка на майка ми и за щяло и не щяло търчахме при нея да ни каже дали ще стане или не. За съжаление никога не познаваше, но поне правеше хубаво кафе, сервираше страхотно сладко от череши и малко приказки и клюки никога не бяха в излишък. С времето не можах само да се науча да гълтам ножове и саби и не почнах да ходя по вода и да изцерявам болни. Всичко останало е поправимо и го научих.

Седя отново в отворения прозорец на компютъра и в главата ми прехвърчат небрежно някакви глупави бръмбари сбъркали посоката си. Ровя се в архиви, сайтове, програми чета новини и въобще всичко каквото има в интернет пространството. Нищо не е тайна, така е изложено на показ за срам на мало и голямо. От интернет мога да науча много полезни неща за това, защо бебето ми не спира да плаче, да свикна под час да доя крави и да пася овце във Фейсбук, та чак до статистиките на държавата и нейните съкровени тайни скрити и отворени за всички нас.

Смисълът е този, че някой се опитва да предостави информация и ние  можем да надзърнем легално в данъчната декларация на този или онзи министър при това с условието, че това е тайна, пазена като зеницата на окото. Бъдете сигурни в едно всичко е направено и измислено според правилата, че богатите стават още по-богати, а бедните обедняват с всеки изминал ден.

За съжаление много хора продължават да живеят с глупавите илюзии, че България е земен рай, а всичко просто и ясно и започва и свършва с това, че нито ще научите в подробности какви са точните възнаграждения на финансист номер едно на държавата, нито ще разберете в подробности защо и как именно една избрана прослойка от обществото си е осигурила охолен живот на гърба на нещастния изстрадал народ.

За повечето, обикновени хора не им остава друго удоволствие освен да ударят една шльокавица в близката кръчма, да псуват като прости каруцари наляво и надясно и в изблик на пиянски чувства към  съсед по маса с типичното: - Ти мене уважаваш ли ме? - за разкош се качват на  масата в заведението и поклащат в разнообразни ориенталски ритми задните си части. От мъка човек прави много глупости, една от тях е да държи в замъгленото си съзнание далеч по-ценна информация, която може да му помогне и да се избави от трудното положение в което се намира. Всичко е въпрос на личен избор. /За справка прочетете приказката за "Неволята"/.

Защо?

Защото според друга информация къткана в интернет можете да разберете, как  по-лесно можете да  бъдете осигурени със западен стандарт на живот или да намалите лакомията в храненето.  Колкото и да звучи Свежо, не ни остава нищо друго освен да разберем накрая, че алчността може да се измерва в тонажи, в седемцифрени суми и прочее.  Западният стандарт и европейски стандарти не са нищо друго освън дрън, дрън. Може и на Запад да не е перфектно но поне има закони. Докато в България, всичко се пише на сметка и на гърба на хората с дребни възможности, на обикновените хора.  Що се касае за онзи непредвидим български манталитет който е ахилесова пета на българското общество, то това е тема на друг разговор върху който мога да напиша докторат и с който да се издигна в очите на слепите.

Затова реших, че е уместно да ви разкажа какво ми се случи при последното гостуване в България? С годините все по-често се чувствам като гостенин, но това не ми попречи да видя следната картина. Началото на месец март, двама души премръзнали от студ стояха и продаваха зеленчуци от сергия на пазара на ул. „Граф Игнатиев”. Беше късно привечер, температурата беше минусова, снегът отново беше изненадал ненадейно и подобаващо жителите на столицата. Пристъпях в стил Па де дю защото навсякъде се пързаляше и риска да попадна под колелата на преминаващите трамваи беше голям.

Ставаше въпрос за обикновени хора, които стояха зъзнейки и подскачайки от крак на крак, осигурили необходимата топлина за да издържат на студа, навлечени с дебели грейки, ръчно плетени пуловореи, шапки, ушанки, ръкавици и т.н., мижава печка грееше в краката им и от екрана на черно-бял телевизор кършеше знойна снага някаква руса кака. Нямат избор, казах си: явно работеха за да изкарат някоя и друга пара, да спестят за кола, за ремонт, за нов телевизор или за нов компютър на сина им? Спрях се на тезгяха, защото продавачът беше симпатяга и доста сладкодумен.

Пипнах доматите и бай Киро от не знам си кое село ме скастри - аааа, не са по избор!  Явно съм  реагирал с гневна гримаса, защото на часа байчето ми обясни, че е докарал лично на  пазара и едва ли не само за мен „Истинските български домати от Петрич”. Всичко хубаво, но в съседство се кипреха кашони с гръцки надписи и такива на които фамилното име завършваше на Оглу. Реших да го попитам защо не скрие поне кашоните и той ми каза: - Момче, ако искаш ще ти напиша, че са и от Сандански, ама какво променя това? Нищо, казах си така и така ми се ядеше шопска салата има ли значение каква националност са зеленчуците. Далеч по-големи измами и лъжи съм чувал, че трябва да се впускам в подробности за пусти домати. Така и така извадих пари и купих домати за 6 и краставици по 8 лева килограма, /дори и при нас в загнилия капитализъм килограм домати е 1,69евро/ но, нейсе трябваше да подпомогна клетия човечец. Сигурно и до днес ще ме споменава как някакъв луд е купил на сред зима домати и краставици по нощите. Има и такива мили моменти.

С усмивка на уста на следващата утрин посрещнах заглавия на иначе каруцарския печат в България. Заглавия, които въобще не ме изненадаха: търсех нова и нова информация за живота в Родината, но така и не научих и не намерих логично обяснение защо беше арестуван някакъв Трактор? Колко от бившите министерши са източвали ДДС и наливали европейски пари в лични проекти. За сметка на това обаче научих защо циганите продават децата си на гърците, и защо син клал майка си за 5 лева и все такива страхотии. Какво да добавиш повече към тази печална картина? Спомних си думите на една приятелка,  бивша журналистка, че от години не купува и не чете вестници и набрах телефона да я чуя...

Гледам интернет и отново търся информация за това и онова. Днес реших, че е време да излъжа системата в която живея и пак ударих на камък. Исках да знам дали ако си взема болничен мога да замина през лятото в България, да отида до Варна, да видя Стела, да се попека на плажа и да събера малко слънчева топлина. Но от работата ми ме предупредиха, че в такъв случай ще ми бъде изпратена проверка от независим лекар за да следи състоянието ми. И това са измислили гадините европейци, а си мислех, че мога да си осигуря фалшив болничен. Не можеш да излъжеш и окрадеш държавата. Не е като у нашенско там много се краде и лъже. Много.

Затварям компютъра и реших, че няма да се ядосвам, ако не мога да открия необходимата информация за това, как мога да излъжа самия себе си? Преди години имаше един много възпитателен лозунг, който гласеше: „Не надничай в чинията на съседа си!”, това го знае всеки, който е прекрачил прага на родната казарма. Но, не се отчайвайте мислете за следващия ретро парад. Винаги има шанс старото да се завърне и отново да е на мода. Една друга истина го е доказала: СССР беше голям и могъщ, а се разпадна. Европейския съюз може би ще последва този пример, остава отворен въпроса – кога?