Често се връщам в спомените от детството. Беше чудно време, спокойно, без наличието на шляещи се бандити, клошари, улични помияри и каквото се сетите. Казвам, че беше спокойно в смисъл на това, че вечер децата играехме до късно, седяхме на пейките пред кооперацията и гледахме звездите.

Разказвахме си страховити истории и всеки мечтаеше да стане герой. Времената се смениха, и квартала ни стана по-особен. В близост до нас се разгърна масова финансова дейност и спекула наречена за краткост „Магурата”, по улицата започнаха да се разхождат остригани батковци с дебели ланци. Изчезнаха старите аристократични баби, дохождащи от близкия квартал Лозенец с кралските пуделчета и дакели. На тяхно място се появиха напети каки дошли от дълбоката провинция изоставили дом, семейство и роднини единствено с безумната цел да станат софиянки и да се уредат на някоя хубава работа.

Демокрацията обаче си отмъсти подобаващо и много народ изпадна от каруцата. Единствените хора, които не останаха подвластни на времето и промените бяха тези, които намираха по някоя захвърлена торба с остатъци от храна и недопито шише бира. Може би греша, може би не но все си мисля, че предишната система не беше чак толкова лоша. Като изключа факта, че народа беше ограничен да пътува и да опознава света всичко останало поне привидно беше наред.

През целия този динамичен преход много лица и муцуни се смениха от постерите на нашето общество, като изключа мутрите, които станаха нарицателни герои и след това позорно избити, политическите фигури, които са почти несменяеми, като обърна страниците на стари вестници отпреди 15 години, темите почти не са се променили. Единствено хората взеха да откачат от дългоочакваната промяна която така и не идва.

В нашия квартал много неща се промениха, видна българска учителка изпаднала в немилост и сега кръстосва паркове и градинки, видимо преобразена в някой забравен герой от индиански филм с участието на Гойко Митич. Горката жена, изгуби сина си, който беше наркоман, изгуби всичко което имаше за да му помогне и така изгуби последната надежда от своя живот, която я съсипа и превърна в бездомница.

В нашия квартал има още много образи – появи се Цецо – бакалина, който продаваше в кварталната бакалия с усмихнато пъпчиво лице, залепил постер на неостаряващата Лили Иванова с подобаващ автограф. По думите на един приятел, бил женен за някаква, която му родила дете и в последствие зарязала пусти Цецо, заради някакъв борец. В последствие се оказа, че Цецо нямал жена а бил гей, защото така било модерно и от немай къде решил да учи китайска филология за да запълни свободното си време. В последствие китаистиката му се опънала и отново приятели ми казаха, че започнал да свири на акордеон. Звезда – поне така може да бъде обявен в сегашно време само, че на кой небосклон – не се знае!

Кварталният идиот Тони също не е случайна личност. Винаги бил душата на компанията в махалата заедно с други личности. Говорят, че завършил музикална консерватория, но в свободното си време се увлякъл по МПС-та и други самодвижещи се уреди и сега перманентно се разхожда в квартала със силно омазнен шлосерски комбинезон с увиснала цигара от уста облят с много пот и смрад. Други съседи, говорят за него, че превъртял с течение на времето защото жена му погрозняла и от прекалената употреба на алкохол и редовен бой в последствие и изпадали зъбите. Видях тази особа и със сигурност мога да ви кажа, че ще превъртите и вие, ако я видите. Славата и се носи, като секс бомбата на квартала. Сега прословутата двойка обикаля квартала, с шише ракия, избират си някоя бричка и разпъват вестници и режат пушена сланина. Страшна картинка в центъра на София. Между другото кварталните пияници преди време се бяха обзавели с употребявана холна гарнитура, която се кипреше на улицата под огромните дървета. Почти като на Бахамите.

В магазинчето под нас продават плетени пуловери и всякакви други неща когато настане зима. Госпожа Нели е видимо застаряваща вдовица, представителка на третата възраст, която безспирно чисти и полива тротоара пред магазина за да се намира на работа. Злите езици говорят, че това било ясен знак, че жената е чистотница и обича добрата наредба. Често можете да я видите зад щанда отворила поредната консерва или буркан с манджа, но какво да се прави, няма да си дава мизерната пенсия по близките баничарници и пицарии. Домашната продукция не е за изхвърляне, пари са давани за това.

На ъгъла на улицата се кипри огромна баничарница. В нея работят всякакъв вид напети каки. Взети заедно изглеждат, като самодеен театрален колектив от някое селско читалище. Касиерката изглежда репетира някоя главна роля на принцеса или на жената вамп и така гледа надменно клиентите, сякаш те са и подвластни. Ще пропусна факта, че мой роднина работи в същата баничарница, защото личния живот не е за препоръчване да се представя пред публика. За сметка на това публичните изяви в квартала са целогодишни, от ръкопашен бой в 3 сутринта между кварталните пияници, до семейни кавги от петия етаж, на съседната кооперация, до стрелба в коридора на №26.

Единствено само Трайчо, застаряващ бивш манакен обича да прави солови публични изяви, като парадира с парите спестени от рекет и измама. Добре, че не е и поет. С неговия напет вид може спокойно да мине за някоя холивудска звезда, която иска да изнесе поетична вечер пред съкварталците си. После, може да ги обере до шушка и ги почерпи с боза и банички от ъгъла и да каже: Ето така се прави поетична премиера.

Какво да ви разкажа още за квартала ни? Имаме си всичко, че и публичен дом отвориха точно под прозорците на апартамента ни и за щастие на подрастващия ми син, който бързо успя да навлезе в дебрите на събиращата прах книжка „Когато подраствам” трябваше преждевременно да слагам щори, завеси и други изолиращи от този покварен свят невинната детска стая. За цялото това време не се случи нищо хубаво освен това, че съседката над нас се дипломира в консерваторията с пиано и сега е преподавател във Вашингтон. Друга особа си хвана любовник и той и оправи живота, според думите на местната клюкарка – бивша докторица – педиатър.

Аз пък си грабнах семейството и избягах далеч в чужбина, защото девойките от „Офисът” под нас, започнаха да ми правят неприлични предложения и рискувах съпругата ми да ме набие.

Ето това е вида на нашия квартал през последните години, единствен и неповторим, както и твоя квартал драги читателю, както и града и държавата в която живеете.