Малкото дяволче доволно потри ръце и размаха проскубаната си опашка:

-Добре поработихме за Главния. Сега чакаме възнаграждението, защото Шефа сигурно е доволен.

А когато той е доволен...охо, всичко е 666. Как ли ще се учуди моята...все ме подценява - дребен съм бил, за нищо не ме бивало, я виж съседа какви рога има само. А то за последното тя сама си е виновна. И все пак ще я заведа на едно дяволски отвратително пътешествие на изток от ада - и заподскача само като си представи как неговата дяволски грозна жена ще го накаже за това. Ооо, камшици, белезници и черни лачени ботуши, впиващи се остри зъби в стил "вампир".

Вече доста разнежено, малкото дяволче като че ли усети някаква леденостудена вълна, която заля изведнъж разпаленото му въображение:

-Ами ако Шефа не е доволен все пак, ако съм объркал нещо? Ако не е забелязал огромното ми старание или просто е решил да забави своята щедрост? Случвало се е и преди. Доста често. Ако трябва да бъда откровен...винаги. Защо си помислих, че този път ще е различно? Защо избързах с грандиозните планове? Че на всичкото отгоре жената вече се досеща, че и подготвям изненада.

Грешка! Голяма грешка! А всяка грешка се заплаща. Ох, тежък е живота на малките дяволи...

Малкото дяволче изтръпна от ужас.




Плановете му щяха да отидат под казана, точно където ще отиде и той, ако жена му не получи каквото иска. И без това все поглежда към едрия съсед с големите рога и още по-големите пъклени планове. И изведнъж от дъното на черната си отрудена душица, на малкото дяволче му се прииска да скочи, да изпъчи хилавите си гърди и да отиде направо при Главния, да му тресне вратата, да ритне стола и да изкрещи с цялата ярост на накипялата си злоба:

-Ей, така не може! Свърших си работата сега плащай, че бързам!

Погледна пътя към двореца му и видя огромните огнени езици да облизват гладно стъпалата. И изтръпна. Страхът от жената подло отстъпи пред страха от Шефа. Сви се и зачака Видовден да навести Дяволандия. Ако все пак закъснее ще има скоро Песи понеделник. А дотогава по-добре да не се прибира. Вероятно ще може да измисли някаква дяволски уважителна причина за своето отсъствие.

-Не може Шефа да е чак такъв гад. Все пак аз имам планове - но колкото повече си го повтаряше, толкова повече го избиваше студена пот, макар да стъпваше по жарава.

-Защо все на мен се случва...

Но още преди да довърши изречението проехтя злокобен смях и се чу леден глас от нищото:

-Много си малък и нищожен да правиш големи планове.