"Изгубеният символ" ПДФ Печат Е-мейл
5 гласа
Публикации - Литература & Критика
Написано от Мария Маринова   
Петък, 11 Декември 2009 08:49

 

Ако Ви влече към мистицизма, окултното, тайни повече или по- малко религиозни братства, пророчества, закодирани чрез древни езици мъдрости, то тогава книгата „Изгубеният символ” на Дан Браун е за Вас.

 

Добре познатият от „Шестото Клеймо” и „Шифърът на Леонардо” герой Робърт Лангдън отново е въвлечен в напрегната и динамична серия от събития, който повдигат завесата около масонството.

Преплитането на неоспорими, общоизвестни факти за братството, митовете и легендите витаещи около него, никога потвърждавани и отричани от членовете му са в основата на романа.

Твърди и категорични отговори няма да получите, но книгата дава още аспекти за размисъл по темите – религия, философия, естествени науки и прочее.

„Изгубеният символ”, както и предните романи предизвикват брожения, както сред читателите, така и сред научните и религиозни среди. Този роман успява да предизвика реакция дори от страна на масони, известни с мълчанието относно същността на братството.

Безспорно провокацията е голяма. Към невярващите, към вярващите, към учени, към еретици, към духовници на всички религии. Самият факт, че реакции има от всяка страна идва да покаже, че провокацията се е получила, и че всъщност има „Надежда”. За какво ? Всеки сам решава.


Приятно търсене.

 

17 коментара (архив)

  1. Когато за пръв път реших да обърна внимание на тази тема, го сторих заради любопитството, което ме обзе - как ли се е представил интересния за мен актьор Том Хенкс... Тъй се стигна до познанството ми с "Шифърът на Леонардо". Любопитството си бързо нахраних - актьорът просто поддържаше форма, нищо особено като игра.
  2. ...постепенно тематиката ме изкуши да се прехвърля и върху "Ангели и демони" - филм, който повтаря всичко, което е казал Спилбърг "относно" още преди 20 и кусур години в сагата си за Индиана Джоунс.
  3. Темата е комерсиално изхарчена, литературно подценена, медийно преизползвана. Но авторът е спечелил и от трите ефекта. Бих го нарекъл успешен бизнесмен, но ужасен писател. Това последното установих, когато реших да прочета именно "Изгубеният символ".
  4. Между другото, мое скромно мнение е, че когато целта на един творец е да превърне художествената измислица в постулат за първична литература, това никога не води до нищо друго, освен до един единствен (успешен) ефект: Отдалечаване от истината. Физиците го наричат центробежност.
  5. В някаква степен малко ни се разминават мненията. Какво имам предвид? И двете филмови адаптации определено не ми харесаха при все участието на актьор от ранга на Ханкс, който може много, много повече. Що се отнася до книгата - безспорно комерсиалния елемент е силно залегнал, но в наши дни, кое не е комерсиално. За комерсиален роман трябва да призная, че е базиран на доста сериозно проучване, както и "Шифърът на Леонардо", и "Шестото клеймо".
  6. Тоест фактите, който са внесени в книгата са много и човек, може да понаучи това онова за религията, тайните общества, изкуството и различни известни учени и творци. Ако след прочита на тези романи, читателят продължи да търси информация относно темите засегнати в книгата, то мисля, че този роман е свършил много работа. Стилът е увлекателен, непретенциозен, семпъл бих казала. Преводът е качествен, което от огромно значение. Наскоро четох друг съвременен роман, чийто превод беше отвратителен и тотално беше провалил книгата.
  7. Лично мен, тези теми винаги са ме вълнували, и както казах представят ми още един аспект, през който да погледна на религията и окултното. Що се отнася до конспиративния елемент - не знам, винаги е имало и винаги ще има теории за световни, религиозни и прочее конспирации, или поне дотогава, докато истината не стане една, което как да кажа - дори само нашите коментари показват, че едва ли е възможно.
  8. За човек, самоопределящ се и афиширащ се като атеист си забележително заинтересована от религията като общ щрих. Това издава праволинейността ти да следваш принципа "за да споря, трябва да знам". Ок, това ме впечатлява, харесва ми и ме кара да преодолявам мързела да пиша. Обаче - отварям скоба: Защо си изкривила посоката на познанието? Ако искаш да разбереш как мисли Господ, чети Библията.
  9. Тия глупости (по моему глупости - не натрапвам мнение!) са просто бурени по пътеката, която можеш спокойно да подхванеш, дори да извървиш и без да се стремиш да отстраниш всеки от тях с крак, само защото са се закачили в обувката ти. Да си усложняваш вървенето е също толкова излишно, колкото и да не си правиш труда да тръгнеш изобщо.
  10. Понеже коментарът ми неволно придоби назидателен тон, моля да приемеш моите извинения, в случай, че си ме изтълкувала в смисъл на опит за нравоучение (не бих си позволил тая глупава волност). Просто опитах да коментирам на мястото на статия, която ми хареса. Надявам се диалогът да продължи...
  11. В тази връзка искам да спомена, че честите забежки на мен и съпругата ми към Париж и разни други исторически кюшенца из Европа са породени именно от книги, като тези на Дан Браун и т.н., когато застанеш до обърнатата пирамида в Лувъра меко казано тръпки те побиват. Следвали сме пътят на розата и той наистина съществува. В северна Белгия, има множество храмове останали от времето на темплиерите и т.н.
  12. Интересно е това, че в тези книги се говори за факти и случки от историята. Може би художествената измислица е също добре засилена, за да може все пак да се продават тези книги. Няма какво да кажа, освен, че братството е съществувало, съществува и ще продължава да съществува. Имам едно питане последния път в Рим гледах отново и разсъждавах върху всичките тези символи за които, става въпрос...
  13. ... във филма "Ангели и Демони". Това е Пантеона на император Адриан, Ватикана, всичките катедрали и църкви, които се виждат. Някой може ли да ми обясни точно какво е посланието на всички тези предмети на изкуството и историята. Какво искат да ни кажат всичките те на нас днешните жители на тази планета? Въобще някой разбира ли смисъла на всичките тези послания?
  14. Не знам. Може би ги разбираме, но всеки ги тълкува по своему, поне с такова впечатление оставам. А и може би така трябва - за да има баланс, равновесие. Може би езика и мисълта са предимството, но и проклятието на човеците. Останалата част от природата съществува само на инстинкти. Румене, не приемам коментара ти като назидателен. Това, че не съм религиозна и се самоопределям повече като атеист не изключва интереса ми към религията. Тя е част от историята, световната и като такава смятам, че трябва да поназнайвам нещичко.
  15. "Ако искаш да разбереш как мисли Господ, чети Библията." - хващам се за тези твой думи не за да се заяждам, а за да продължим със спора. Силно се съмнявам, че мога да разбера какво мисли Бог при условие, че библията е изцяло измислена и написана от човеци. Да не говорим, че днес до хората достига повече тълкуванието на Библията, и по - малко самите послания. И пак казвам не оспорвам правото на вяра, но не приемам тъй наречените "божий наместници" /визирам всички от попове до папи и говоря за всички религии/.
  16. Вярата и надеждата не могат да бъдат ограничавани натиквани в русло, а в светите книги има учудващо много рамки и ограничителни линии.
  17. Аз също нямам нужда някой поп да ми прочете Евангелието и да ми разтълкува думите на Господ. Сам си я чета и сам си вземам от нея каквото ми трябва. Колко е вяра това - то си е моя работа, моя тайна и така нататък. Исках да кажа - Библията ми е достатъчна, за да "се храня" с което ми е нужно. Останалота не ми е нужно и не го ползвам.


Вие трябва да се Логнете или да се Регистрирате, за да пишете коментари.